Децата след развода

Всяко семейство си има особеностите, няма еднакво щастливи семейства, проблемите са индивидуални. Но когато отношенията стигнат до развод, най-пострадалите могат да се окажат децата.

Разбира се, понякога семейните отношения са толкова нетърпими, че е по-добре и за родителите и за децата да преживеят един развод, вместо мъчително съжителство.

Така или иначе, раздялата на родителите е истински катаклизъм за децата, техният свят се пропуква в основите си и трябва да се пренареди отново. Въпрос на интелект и любов е и двамата родители да се опитат да запазят хармонията и позитивната атмосфера така че щетите да са минимални.

За съжаление до разриви се стига след натрупването на много негативна енергия между родителите, до напрежение, недоволство, обвинения. В такъв случай, при липсата на любов и желание за преоткриването й, по-благоприятното решение за децата е родителите им да са разделени, вместо да са в хроничен развод.

Важен момент при една раздяла е искрения разговор с детето, разбира се, желателно е то да е на възраст, в която може да му се обяснят нещата с прости думички.

Прикриването на конфликтите не е добра стратегия, по-скоро създава по-голяма тревожност и очакване у детето, което така или иначе интуитивно разбира, че има проблеми между родителите му. Така че най-добре седнете и разговаряйте с детето си, кажете ми по-опростено, че не сте щастливи заедно и имате нужда от промяна. Обяснението трябва да е просто и достъпно за разбиране, освен това в него не трябва да присъстват етикети от рода на „татко е лош” или нещо подобно.

Друго изключително важен момент е да изясниш на детето, че ти и баща му продължавате да го обичате както преди и това никога няма да се промени.

В този смисъл е задължително двамата родители да се договорят относно възможността всеки да вижда децата и да има достъп до тях. добрата воля от страна и на майката и на бащата гарантира развод с по-малко сътресения за децата, за това си струва да преглътнеш обиди и гордост и да направиш всякакви компромиси.

След развода, най-често децата остават при майката, така че основния ангажимент по отглеждането и възпитанието им пада върху нея.

Много прясно разведени майки понякога се изкушават да настройват децата срещу друия родител, но това е опасна игра, която рефлектира зле върху детето. Опитай се да запазиш своето достойнство и това на бившия ти партньор, защото когато накърняваш авторитета на бащата, така нараняваш и детето.

Няма дете, което да не се нуждае от баща и да не идеализира по някакъв начин образа му.

Разбира се, изключения правят насилниците. Но във всички останли случаи е добре да спестиш на детето си мнението ти за неговия родител и да направиш възможното, така че то да се среща с него редовно.

Разпадането на семейството оставя отпечатък върху съзнанието на личността за цял живот, но ако се разделите мирно и тихо и се споразумеете за равностойна отговорност по отглеждането на децата, съвсем възможно е да спестиш много негативни емоции, терзания и колебания у малките.

Ако детето няма още три годинки е най-добре да организираш срещите с татко му на твоя територия.

В познатата домашна обстановка, присъствието на баща му ще е като балсам за детската душа. Колкото е по-голямо детето толкова са по-възможни срещите навън или в дома на бащата.

Най-добре е да подготвите предварително всичко с него, визитите на таткото не бива да са случайни и стихийни, а редовни. Така детето добива сигурност, че ще вижда и двамата си родители и може по-лесно да пребори чувството за изоставеност, което неминуемо възниква.

Поговори с бившия си мъж и определете това, което е най-приятно за детето – дали ще е сигурната домашна атмосфера, кино, театър или просто разходка. Важното е детето да може да общува пълноценно с баща си и да се радва на компанията му.

Не прави грешката да звъниш по телефона постоянно, да контролираш всичко, да броиш минутите и да подканяш за бързо прибиране. Няма нищо по-хубаво от това бащата да е заинтересован от децата си и да им отделя време.

Ако преди разовда в семейството са съществували някакви традиции, препоръчително е да продължите с тях и след това. Това ще даде допълнително чувство на сигурност и ще намали стреса от промените с повтаряемостта на нещо познато и любимо.

Не се отказвай от помощта на баби и дядовци, но не им позвоялвай да обсъждат ситуацията около развода. Особено пред детето не бива да има никакви коментари. Обясни му, че ако иска да знае някакви подробности то трябва да пита само теб.

Емоциите на детето преминават през различни стадии и неминуемо се отразяват и на поведението му.

• Отрицание. Нормално е то да има такъв период, в който детската му психика просто отказва да приеме, че неговите родители няма да живеят заедно. То може да настоява на това, че баща му трябва да се върне, да се сърди, когато се опитваш да му обясняваш, да не иска да чуе нищо. Другия вариант е да си измисли своя „реалност” – например, че баща му е заминал по работа и ще се върне.
• Гняв. Когато осъзнае, че нещата са безвъзвратни, то усеща осезателно загубата на нещо, което е обичал, което му е носило сигурност и е било неговия свят. Чувството на гняв е съвсем нормален израз на безсилието и разочарованието на детето, че не може да запази това, което смята за безценно и от което то има нужда. Раздразнението може да се изразви в гняв и бунт срещу мама или татко, дори срещу по-малко братче или сетра, но е въпрос на търпение, любов и много обяснения, за да се изживеят тези чувства.
• Вина. Възможно е детето да си помисли, че по някакъв начин то е виновно за раздялата на любимите си хора. Може да реши, че ако се държи по определен начин и спазва някакви правила, то майка му и баща му ще се съберат. Обясни му, че по никакъв начин раздялата ти няма връзка с него и поведението му. Детето има нужда да бъде уверено, че е обичано безусловно и от двамата.
• Тъга. Някои деца сякаш губят живеца си, стават тъжни и примирени. Решават, че от тях нищо не зависи, често плачат за на пръв поглед несъществени неща, оставят се да бъдат победени в общите детски игри и сякаш губят интерес дори и към любимите си неща.

След много време, занимания, старание и разговори с детето, то постепенно свиква, преглъща, примирява се с действителността и продължава напред. Реакциите спрямо развода зависят много от взаимоотношенията между родителите, от начина по който се случва всичко, от възрастта на детето и темперамента му. Но независимо от всичко остава нуждата от любов, внимание и нежно обгрижване и от двамата родители.