Когато децата ни излагат пред чужди хора

Най-голямата грешка, която родителите допускат, когато децата им ги  излагат пред чужди хора, е че се тревожат как изглеждат отстрани и не знаят как да реагират, ако се налага да ги порицаят пред всички.

Какво трябва да имате предвид

Децата бързо се научават, че дадени правила не важат или лесно могат да бъдат нарушени, когато вкъщи има гости. Някои малчугани умишлено манипулират ситуацията, но плановете им се увенчават с успех само ако родителите го позволят.

Когато ви предстои особено важно събитие, включващо външни лица (пикници, семейни срещи), по-добре планирайте нещата отрано. Измислете как да реагирате на някои предвидими караници, груби забележки или глезотии.

Как да го кажете

Заявете на децата си как ще постъпите, ако нарушат дисциплината. "Последния път, когато ходихме на сватба, започнахте да се карате посред църковната служба. Ако и този път направите така, ще ви изгоня да чакате навън."

Насърчавайте с похвали доброто поведение. „Много се гордея с вас. Не знаете колко ми помага това, че двамата си играете кротко, докато ние с татко ви забавляваме гостите."

Когато налагате дисциплина пред чужди хора, говорете с твърд, строг глас, който показва, че държите ситуацията под контрол и не се чувствате застрашени. „Веднага спрете да се биете!"

Не се колебайте да се извините пред гостите и да изведете децата от стаята, за да ги усмирите. Няма защо да се смущавате - това е ваше задължение като родител.

Как не бива да го правите

Невербалните сигнали (въртенето на очи или повдигането на вежди), които заместват произнесените укори, може и да припомнят на децата къде се намират и как трябва да се държат, но в повечето случаи показват, че сте притеснени,засрамени и изпитвате неохота да ги накарате да се държат прилично.

Ако децата знаят, че не се боите да ги накажете пред всички, вероятността да се възползват от ситуацията и да нарушат правилата е много по-малка.

Ако кажете многозначително: „Помниш ли за какво си говорихме?", детето ви може и да схване намека, но ако се наложи отново и отново да използвате така закодираната фраза, значи действието й е изтъркано и тя е неефективна. Проблемът с подобни забележки е, че чрез тях вие се опитвате да не привличате излишно вниманието на околните.

Ако се уловите, че шепнете груби заплахи в ухото на детето, значи вече сте в неизгодна ситуация. Подобни импулсивни заплахи нямат място в поведението на сигурния в себе си родител.

Колкото повече се притеснявате и се стараете да изглеждате уверени и компетентни, толкова по-малко вероятно е наистина да се чувствате така. Ако децата ви се държат невъзпитано, притеснените трябва да са те, а не вие.

Научете децата на благодарност

За да научите децата си на благодарност, трябва да я демонстрирате пред тях.

• Ако липсва признателност за дребните неща, големите никога няма да предизвикат истинско удовлетворение.
  
• Ако разглезите децата са, рискувате да ги лишите от уменето да изпитват истинска благодарност.
  
• Научете децата си на благодарност, като им обяснявате в детайли времето и усилията, вложени в подаръците, които получават. „Баба ти отиде в търговския център, за да ти избере подарък. Обикаля от магазин на магазин, докато накрая намери нещо, което се надяваше, че ще харесаш. И след това го плати с парите си. И всичко това, защото искаше да си усмихнат и щастлив."
  
• Не преувеличавайте с думи като: „Кажи на леля Ема, че това е най-хубавият подарък, който някога си получавала, и че ще ти бъде любимата играчка." Ако подаръкът не е точно това, което детето ви е искало, по-добре му обяснете, че трябва да е признателно за времето, което леля отделила, за да го намери и купи. Тогава то ще може да е думи на искрена благодара не куп надути фрази.