Децата и телевизията

Телевизията определено не е най-доброто занимание за децата, но почти всеки родител ще да признае, че е използвал синия екран за детегледачка поне за известно време. Но каквито и оправдания да си измислим, телевизията въздейства негативно и всички изследвания го доказват.

Ако засегнем по-специално физическото въздействие, то негативните фактори са поне няколко. На първо място детето прекарва неподвижно известно време пред екрана, което нарушава неговата естествена двигателна активност, която е изключително важна за неговото хармонично развитие. Застоят способства за появата на затлъстяване, според някои изследвания е предпоставка и за астма или други заболявания.

В интелектуалното си развитие детето преминава няколко стадия. Първият стадий приключва някъде около края на третата година. Това е време, когато детето активно опознава света и прави първите причинно следствени връзки, които много често са в основата на развитието на по нататъшните му представи и идеи. Именно затова е важно детето да не прекалява с телевизията, защото посланията от филмите, а и от детските много често са изключително агресивни. Повечето специалисти са единодушни, че един час на ден или час и половина е предостатъчно за толкова малко дете. А според Американската академия по педиатрия децата до две години изобщо не трябва да гледат телевизия.

До четвъртата година у човека се развива остротата на зрението, а в първите десет години фината моторика, управляваща очната мускулатура. Когато детето се взира в екрана, зрението му е ограничено пет пъти повече, отколкото ако се вглежда в страниците на детската книжка. Така мускулите на очите не се развиват, активността им се понижава до 80%. Това много често води до нарушения в развитието на очната мускулатура. Докато гледа телевизия, у човека се появяват изменения в активността на главния мозък и настъпва така нареченото алфа състояние, което е близко до транса. Това специфично състояние е изследвано и описано още през 1979 г. От австралийските изследователи Ф и М. Емъри, а днес е призната теза по цял свят.

Учените от Колумбийския университет пък са доказали, че часовете пред екрана водят със сигурност до затлъстяване. Те са изследвали 2800 деца с наднормено тегло и на възраст до пет години. Полът им, етническия произход и социалния статус на родителите са различни. Екипът е следял за изменения в обмена на веществата и енергията, която е нужна на организма, за да поддържа нормалните си функции в течение на определени часове застой пред телевизионния екран. Като в единия експеримент децата прекарали половин час на дивани пред изключен екран, а във втория – същото време пред включен. Резултатите били поразителни, оказало се, че при работещ телевизор разходът на енергия падал рязко. Излиза, че простото безделие хаби повече калории, отколкото следенето на предаване по каналите. Съсредоточаването върху екрана оказва много комплексно въздействие върху целия организъм, не само върху съзнанието и мозъка.

Някои учени са решили да стигнат и по-далеч, като изследват влиянието на телевизията върху интелекта. Такива са американските изследователи Дороти и Джеръми Сингър. Те изучават този аспект от влиянието на екрана в продължение на десетилетия и почти винаги стигат до извода, че телевизията се отразява негативно върху способностите на детето за игра, върху успеваемостта му в училище, върху способността му за четене и говорене. Според тях, децата, които гледат телевизия активно, успяват по-трудно да отличат реалността от измисленото, да развият въображението си, речевите си способности. При тях по-често се наблюдават състояния на страх, тревожност, липса на смелост за вземане на решения, агресията също е често срещано явление. Най-ярко изпъква липсата на фантазия и развитие на алтернативното мислене.

Положението е подобно и в Европа, децата на България не правят изключение. През 2000 година се провежда изследване в Германия под патронажа на Международната асоциация по оценка на успеваемостта в училище. От резултатите става ясно, че средно около 15% от осмокласниците в страната четат текстовете на ниво трети клас. Увеличили са се и главоломно случаите на деца с дефекти в речевите способности, които не са вродени, а придобити. Всичко това е в следствие сериозен дефицит в общуването с деца, липса на внимание към тях от страна на родителите, липса на съвместни занятия, на четене на книги и в същото време на прекомерно застояване пред телевизора или компютъра.
Много родители възразяват на тези данни с идеята, че по телевизията има образователни програми, както и специални часове, посветени на най-малките, наситени с информация точно за тяхната възраст. Но се оказва, че когато човек произнася гласно дума, в речевото усилие се включва почти цялото тяло и се извършват определени микродвижения. Което при просто слушане на речта от екрана не се осъществява. Дори ако си само слушател в един диалог, оказва се, че тялото ти също прави микродвижения, които са неосъзнати.

Когато детето общува реално с други хора, то се учи да говори и да реагира телесно на различните звуци и интонации. Присвоява различни подражателни звуци, освен това се тренират мускулите на тялото, лицето и очите, които неизменно са въвлечени в разговора. Детето се учи неусетно да координира над сто мускула едновременно, развива артикулацията си, ориентацията и комуникацията с околния свят. А когато детето просто слуша телевизионно предаване, тази активност тотално липсва.

През 1996 г. Английският логопед Сали Уорд публикува резултати от изследване, според което става ясно, че над 20% от децата до девет месеца изобщо отказват да кажат каквато и да е думичка, като при всички тях родителите са ползвали телевизора като занимание и залъгалка.
Но защо е толкова трудно да се откъснем от синия екран? Дори ние, възрастните, които уж контролираме ситуацията, трудно прекарваме дори една вечер без да хванем дистанционното. Според учени от Станфордския университет сглобяването на кадри с различен интензитет, времева дължина, с резки промени в звука и ракурса активират у зрителя рефлекса за ориентиране и удържат вниманието му на екрана. Тези резки смени атакуват концентрацията и я приковават към телевизора. Кадрите се сменят поне през четири или пет секунди, което удържа вниманието на зрителя. Да не споменаваме и визуалните и слухови атаки на рекламите, които въздействат тройно по-силно върху децата, които ги възприемат абсолютно буквално. Те не умеят да гледат критично на поднесената информация и да се дистанцират от нея съзнателно, всичко е буквално прието и често пресъздадено в ежедневието.

Все повече се срещат семейства, които съзнателно се отказват от тази техника в домовете си. За сега са малцинство, но ако човек си даде сметка колко много ще спечели от една такава „загуба”, може би числото на отказалите се ще се увеличи. Може би е време да се въведе нова благородна кауза, която да пропагандира поне един час вечер изключен телевизор. Ще установиш, че ще спечелиш ценно време с децата и семейството си, ще имаш възможност за пълноценни разговори и забавни занимания или може би време, в което да се замислиш за нещата, които пренебрегваш или забравяш. Със сигурност ще спечелиш усмивки, смях и задоволство от мъниците, които ще получат в бонус твоето внимание и време.