Децата и наркотиците

• от 1

За наркотиците се е писало много, но за съжаление никога не е достатъчно. Децата ни ежедневно са изложени на риска от тях още от ранна училищна възраст.

Въпреки, че е обществена тайна къде и какви наркотици се продават, органите на реда в държавата ни не могат или не искат да се справят с дилърите, чиито босове и връзки стигат до високите държавни структури. Покрай училищата, в градските градинки, в определени заведения и квартали – местата, където детето може да бъде изкушено да си купи или да му „заемат” и да опита, са много.
Когато нещата излязат от контрол и детето вече е залитнало в опасната посока, родителите често се обръщат към комуни, организации, психолози и социални работници, които са посветили живота си да помагат на наркоманите и техните семейства. Едно от тези места е Превантивно информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Екипът от специалисти е с дългогодишен опит в работата със зависими и техните семейства.
За своята работа и наблюдения ни разказва Александрина Алексова, клиничен психолог към Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите в София (ПИЦ по ПН). Работи в областта на превенцията, лечението и рехабилитацията на зависимости от 10 години. Към момента ръководи Дневен консултативен център за деца, юноши и родители към ПИЦ по ПН-София.

undefinedКакво предлагате на децата и родителите в центъра? Разкажете ни за програмите ви и новите проекти
Работата с деца, юноши и родители в ПИЦ по ПН-София започна през 2007 г в отговор на търсенето от страна на родители по повод употреба и злоупотреба с марихуана и амфетамини от техните деца. Именно засиленото търсене ни насочи към създаването и развиването на самостоятелна програма, която да отговори на тези нужди. Така стигнахме до възможността да подготвим проект и чрез него да реализираме тази идея. Разкриването на Дневен консултативен център за деца и юноши, които експериментират или злоупотребяват с психоактивни вещества и техните семейства е една от ключовите дейности по проект „Слушайте детето – подобряване на превантивните мерки и повишаване на достъпа до услуги за деца и подрастващи, експериментиращи и злоупотребяващи с наркотици”. Индивидуалното консултиране за децата и юношите е насочено към възможностите за промяна, осъзнаване на собствените чувства, преживявания и нужди. Консултациите са насочени към това да се помогне на младежите да разпознават и изживяват скрити чувства, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и по-ефективно поведение. Насърчават се действието, междуличностното взаимодействие и срещите, изразяването на чувствата в настоящия момент и проверката на реалността. Чрез креативното ателие посредством играене на роля, метафорично изразяване през рисунка, скулптура, създаване на сценарий и изиграването му, всеки участник може да види нещо неочаквано за себе си, да се погледне от друга позиция, да експериментира поведение или отношение и така да разбере нещо повече за себе си и за другия. Участието в груповия креативен процес дава възможност за преживявания, които съпътстват процесите на  израстване и по-голяма независимост. Консултативните и терапевтични интервенции се допълват от културни и спортни дейности за свободното време и възможност за пълноценно общуване и през други призми като изкуството и спортта.
Предоставя се подкрепа за цялото семейство, съобразена с неговите характеристики, така че да се изгради и развие по-пълноценна комуникация между родители и деца. Работа с родители включва индивидуално и семейно консултиране; групова работа и образователно-информационни семинари за родители работа по различни значими теми свързани с употребата и злоупотребата на психоактивни вещества от младите хора:

Кои са най-разпространените психоактивни вещества сред учениците?
По последни проучвания сред учениците инициирани от ПИЦ по-ПН-София марихуаната остава най-употребяваното незаконно наркотично вещество (31,4 %), следвана от групата на стимулантите - амфетамини (10,9 %), екстази (9,7 %), кокаин (8,3 %), халюциногенни гъби (6,9 %) и др. Интересен и важен е фактът, че в сравнителен анализ на проведениет от ПИЦ по ПН-София проучвания от 1993 до 2008 г като че ли оформят тенденция на започващо намаляване или най-малкото стабилизиране на броя на експериментиращите с наркотични вещества сред учениците.
Когато говорим за психоактивни вещества не бива да пропускаме да обърнем внимание и на алкохола и цигарите. Тревожен остава фактът  на увеличаващият се дял на учениците, които в последните 30 дни са пили обикновено по 5 или повече стандартни питиета в дните, в които са пили алкохол. Запазва се и ниската възраст (12 години) на първа употреба на цигари и алкохол. undefined

Кои обстоятелства правят децата по-податливи на „зарибяване”?
Не може да се даде еднозначен отговор на въпроса „Защо тийнейджърите употребяват наркотици?”. Една от най-честите причини за експериментирането с психоактивни вещества сред малдите хора е любопитството и желанието за принадлежност към компанията на връстниците. Първите опити на някакво нелегално психоактивно вещество е между 13 и 17 години, когато групата на връстниците става най-значима за младите хора.
От друга страна проучванията показват, че за злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества допринасят много фактори, които взаимно си влияят. Някои от рисковите фактори са: хаотична семейна среда (липса на ясни, последователни и конкретни правила); употреба и злоупотреба с вещества от родителите; липса на пълноценни емоционални връзки в семейството; насилие, пренебрежение, прекомерни семейни конфликти; неподходящ контрол от страна на родителите (грижа и контрол не е едно и също); прекалени амбиции и нереалистични очаквания към децата от страна на родителите; стрес; отчуждение, самота; ниска самооценка и самочувствие; търсене на различни форми на щастие и удоволсвия; желание да се докаже пред връстниците (Аз съм вече голям); неуспехи  в училище и други. Младежи, които имат някои от тези трудности и живеят в среда, в която е лесно да се снабдят с наркотични вещества е вероятно да посегнат към тях и да задълбочат своята употреба.
Като защитни фактори могат да се отделят лични убеждения, самооценка, самоконтрол, познание, цели, умение да владееш силните чувства, умения за общуване, уверено поведение, умение за решаване на възникнали проблеми, силни семейни връзки; силни връзки с хора извън семейството; ангажираност с училището.

Кои признаци могат да подскажат на родителите, че децата им вземат наркотици? Често отсъстват ясни симптоми на употреба на наркотични вещества, особено когато тази употреба е в начален стадий. Много от възможните симптоми и признаци са нормални за юношеството прояви и поради това, разглеждането им винаги трябва да бъде в контекста на конкретната ситуация. Случайната употреба на наркотици е много трудна за разпознаване, ако тийнейджърите сами не кажат за нея. Ключът за предотвратяването й е откровеният разговор.
По-долу са изброени някои възможни симптоми и признаци при употреба на психоактивни вещества.

- Бягства от училище, загуба на интерес към приятелската среда или хобито;
- Поява на нова приятелска компания от по-големи младежи или на приятели, употребяващи наркотици;
- Промени в настроението, необичайни избухвания, отпадналост или раздразнителност;
- Прекалена умора без видима причина;
- Незаинтересованост от външния вид;
- Липса на апетит или прекомерен апетит;
- Разширени или свити зеници, които се прикриват със слънчеви очила;
- Увеличаване на дневните разходи или  заемане на пари. Кражби на пари или вещи.

Какво ще посъветвате родителите, които открият това, каква е адекватната реакция? Ако имате подозрения, че детето употребява наркотици, опитайте се да запазите спокойствие и преценете фактите. Не се поддавайте мигновено на страховете си и не прибързвайте с крайните оценки и неоснователните обвинения, които могат да отблъснат младежите и да загубите контакт с тях.  Поговорете с юношите и се вслушайте внимателно в това, което ще ви кажат. Споделете откровено вашата загриженост и опасения. Уверете ги, че приемате тяхната позиция, макар да не я споделяте. Дайте им възможност да почувстват, че винаги могат да разчитат на вашата подкрепа. Уверете ги, че сте готови и за следващи разговори. Не се изолирайте. Обсъдете проблема с други родители или с учителите. Споделете информация и опит. Обсъдете възможните начини за изход от кризата. Разграничавайте фактите от многобройните митове за употребата на наркотици. Потърсете компетентен съвет и подкрепа.
За откриване на употребата на наркотици е възможно да използвате уринни тестове, които се продават свободно в аптеките. Но уринното тестване само по себе си не може да бъде самоцел. Уринният тест дава информация за моментното състояние, но то не дава информация за продължителността и честотата на употреба на наркотика. Затова тестът не може да замени разговора с юношата!

Най-големите трудности в работата?
Една от особеностите на работата с деца и юноши е ангажираността на родителите и очакването им проблемите да се решат моментално. Очаквания най-често са „да излекуваме”, „оправим децата ” без личен ангажимент от тяхна страна.
Възникналият проблем обаче с употребата на каквото и да е психоактивно вещество не се разрешава с половин часова лекция или сплашващ и наказателен модел. Това е процес, който изисква време, търпение, разбиране и действие. Този процес включва промяна както от страна на самия юноша, така и от страна на родителите. Много често именно това трудно се разбира от родителите.

Вашето послание към родителите, които четат тук
undefinedДа си родител не е лесно. Някои определят ролята на родителя като изкуство, което изисква чувствителност, знания, енергия, хумор, търпение, разбиране, зрялост. Задача на родителите е да създават такъв климат в семейството, в който детето се учи да обича, да уважава, да сътрудничи, да решава, да прави избор, да търси, да общува. Едновременно с това родителите са тези, които е важно да могат да съчетаят нуждата на детето от закрила, с нуждата от това да се учи да се справя само. Докато детето е малко, то живее в състояние на зависимост от майката и другите възрастни. Тази зависимост е полезна, обслужва неговите всекидневни нужди и е въпрос на оцеляване. В следващите етапи от развитието си детето трябва да развие качества, които да му позволят да живее автономно, да израства преодолявайки различни трудности и да създава пълноценни връзки извън семейството.
Положителната и топла връзка между родителите и децата създава закрила и усещане за сигурност, особено когато има проблем вътре в семейството. Това дава границата на семейството и подчертава съществуването на “ние”.
Отвореното и непосредствено общуване вътре в семейството и отделно между родителите и децата спомага за решаването на проблемите, споделяне на личните тревоги и психологическа подкрепа и създава условия за конструктивно справяне със стреса.
Реалистичните очаквания на родителите за децата им създават възможност за реална самооценка на детето, повишават самоувереността му и дават възможност то да определи реалистични цели за живота си. Това означава родителите да не са прекалено амбициозни или прекалено незаинтересовани и положително приемане на детето и неговите способности такива, каквито са.
Поемането на малки отговорности и поставянето на граници постепенно създава у детето чувство, че може да стъпи здраво на краката си и че е полезно. Твърдите, ясни и последователни правила са важни да дадат рамка в живота на подрастващите. За тях правилата поставят безопасни граници, за да се научат да живеят с другите. В действителност същите тези млади хора, макар и често да отричат, искат тези правила, защото им дават чувство за безопасност и спокойствие.
Ангажираността на родителите с училището го превръща във важна институция за детето, която освен да дава знания има задача да го възпита в обществени и личностни ценности. Това означава, че родителите се интересуват от живота на детето в училище, партнират на учителите и дават ясни послания на детето, че те са авторитети, от които има какво да се научи. Пренебрежителното и формално отношение на родителите към училището като институция, обърква младите хора и ги прави инертни, апатични и незаинтересовани. Всъщност много често такъв тип поведение на учениците е отражение на родителското отношение.
Способността на родителите да се изправят лице в лице с живота по положителен начин, мнението им за употребата на вещества и справянето с трудни ситуации, ги прави силен и значим положителен пример в живота на подрастващите.