Деца с характер

Няма нищо необичайно в това, детето да плаче, да тропа с краче, да настоява за своето по всякакъв начин. И ти трябва да си готова за тези моменти.

Малкото човече расте и се развива не само физически, но и като личност. С времето все повече осъзнава своята самостоятелност и отказва да се придържа към установени правила и забрани. Всячески се опитва да отстоява своето мнение.

Именно в подобни моменти започват разногласията с родителите, защото в стремежа си да защити своето, детето е способно да прибягва до крайни мерки, познати ни като изблици на гняв и недоволство.

Причини за „различното“ поведение 

Ако не се е случвало с твоето дете, то вероятно си ставала свидетел на не до там приятната ситуация, когато малчо реве с пълна сила и се тръшка, а мама изглежда напълно безпомощна. Какво поражда подобно детско поведение?

Понякога децата нервничат заради нестабилно вътрешно състояние. Например, не са се наспали, не са получили нещо, което са искали, уморени са. Възможна е бурна реакция, ако детето осъзнае, че причина за неговото раздразнение, са всъщност родителите. Те са прекратили играта му или са го оставили при съседката, която не харесва и т.н.

Обикновено родителските забрани най-често предизвикват детското недоволство. Имай предвид, че детето е личност, със свое мнение и желания. Не очаквай то да прави само „добри“ неща, винаги да се съгласява с теб и безропотно да те слуша.

Не рядко децата плачат и ако са болни. Дори първоначалните симптоми, които ти още не си забелязала – лека температура и отпадналост предизвикват недоволство и капризи.

Детето, както и възрастния, е социално същество и се нуждае от общуване и внимание. Ако му липсват, то започва да плаче и нервничи, за да привлече повече внимание към себе си. Това обикновено се случва в семейства, в които родителите основно работят и след като се приберат у дома се надяват на тишина и спокойствие. Чувството на равнодушие кара детето с всички способи да наложи да му обърнат внимание.

Има и случаи, в които детето е добро и послушно, не нарушава установените семейни правила, но в един момент започва безпричинно да прави „сцени“. Това е следствие на вродената необходимост да се изпитват и утвърждават границите. Със своите гневни изблици малкото се опитва да докаже своята самостоятелност и независимост и да провери пределите на мама и татко.

Как да решиш проблема?

От твоята реакция зависи как малкото ще подхожда в бъдеще при критични ситуации. Затова прецени внимателно.

Ако веднъж отстъпиш, детето ще разбере, че чрез капризите може да постига своето. Тогава, независимо къде се намирате, то ще продължава с истериите, защото ще знае, че това е пътят към постигане на неговото. Ето защо, по-разумно е ясно да покажеш на малкото човече, че сълзите и крещенето не водят до успешен резултат.

Възможно е в ситуация на афект детето да не желае да го успокояваш. Тогава опитай да проявиш равнодушие. Дай възможност на малкото да осъзнае поведението си. Остави го 10-15 минути самичко. А като се поуспокои, прегърни го и спокойно му обясни, че не бива да се държи така, за да получи своето. Покажи му, че има и други начини за постигане на желаното.

Често пъти детските сълзи са заради забрани. Постарай се да преосмислиш принципите си и да бъдеш по-гъвкава спрямо правилата.

Не рядко детето започва да капризничи, тъй като му е трудно да изрази своите мисли и желания. Изслушвай го и му обяснявай, че не всичко може да бъде разрешено. Постарай се да постигате съгласие и да намирате алтернативни решения.

Полезни съвети

• Разбери, че детето също е личност, която има свое мнение, желания, потребности.
• Бъди търпелива и обичай детето такова, каквото е. Не проявявай пасивност – това може да накара малчо да се затвори в себе си и да изгуби вяра в собствените сили.
• Ако запазиш спокойствие в моментите на проява на детски инат, то много по-лесно ще успееш да наложиш своята воля. Както се казва – со кротце, со благо :)
• Понякога е полезно да оставиш детето само със себе си. А физическото наказание може само да навреди.
• Ясно определи списъка с разрешени и забранени неща и се придържай към установените.
• Постарай се да предвидиш възможните „нажежени“ моменти – например не отивай в магазина, ако мъникът е гладен. Не настоявай точно в парка да облече онази блуза, която не иска.
• Малките деца са по-склонни да реагират на молбите-команди „напред“, отколкото да се вслушат в нещо, което да прекратят. Затова ако детето плаче и капризничи, защото иска топката на връстника си, то опитай да отклониш вниманието му, като например му дадеш пръчка и му покажеш как може да рисува на пясъка с нея. А не да го убеждаваш как трябва да върне топката.
• Опитай се да отвлечеш вниманието на малкото. С по-висок и изразителен глас например му кажи, че ей там минава едно котенце и набързо съчини кратка историйка за животинчето.

Нужно е да знаеш...

Колкото и да те изнервят проявите на гняв на малкото, не прибягвай до физически наказания. Агресията поражда агресия. Или дори детето да „притихне“, това не означава, че всичко е наред. То всъщност „затаява“ обидата и на по-късен етап това може да прерасне в психологически комплекс.

Не злоупотребявай с пошляпването. Постарай се да намериш компромисно решение, за да съхраниш твоите нерви и да не травмираш психиката на детето. Ако ти става все по-трудно да се справяш с детския гняв, потърси помощта на детски психолог.

Важно

Каквито и съвети да ти даваме, ти най-добре познаваш своята рожба и със сигурност ти ще вземеш най-доброто решение в случай на развихрили се капризи. Важното е да не забравяш, че във всяка една ситуация мъничето има нужда от разбиране, подкрепа и обич.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Анет Маринова, психолог, психотерапевт, консултант към МОМН, София