Да заведем детето на театър!

Истински актьори на сцената, а в салона малки зрители с блеснали от възхищение очи... Театърът е прекрасен свят от емоции и чувства, които е добре да разкрием на детето си.

Телевизия, видеоигри, филми... с всичко това подрастващите отдавна са свикнали.

Къде обаче е мястото на театъра?

Почти не съществува такова, въпреки че различните актьорски трупи играят достатъчно представления за деца. Нещо повече - театърът предлага магически мигове, пълни с емоция и възможност за духовно развитие на наследниците ни.

От какво значение е театърът?

Сцената разкрива цяла палитра от чувства и възпитава детето в това, кое е добро и зло, кое е смешно или тъжно. Спектакълът подтиква малчугана да ги изживее не „на свой гръб", а чрез възприятията си и по този начин да ги усвои по подражателен начин. А страшните персонажи - великани, животни, вещици, позволяват на детето да свикне с тях и го избавят от повечето често срещани страхове, които изпитва - от тъмното и непознатото, от „лошия дракон, скрит под леглото" и т.н.

Само това ли са позитивните страни на сцената?

Не, тя засяга и житейския път с неговите радости, съмнения и изборите, които самите ние се налага да правим. Освен това младият зрител се чувства част от случващото се, тъй като е принуден да следи ставащото на сцената, като си обръща главата. У дома, пред телевизора, децата поглъщат изображенията, без да вникват дотолкова в действието. Магията на театъра открива на малчугана възможността да се учудва и очарова. Развитието на това качество днес все повече се пренебрегва, докато всъщност би могло да бъде изключително позитивно и полезно в зряла възраст.

Как можем да предизвикаме интереса на детето?

Като изберем пиеса, подходяща за неговата възраст, а още по-добре такава, чийто сюжет познава. В първия случай можем да му обясним, че историята, която ще види, много ще му хареса и ще я преживее почти наистина. Ето защо не бива да му обясняваме по време на спектакъла какво се случва или предстои да види. Най-добре е да изчакаме края на представлението и да оставим детето да сподели впечатленията си, като спокойно разговаряме с него за тях. А ако малчуганът познава историята от книжките, които сме му чели, това ще му помогне да визуализира действието от тях. Можем да му обясним, че сега най-накрая ще види как всъщност изглежда Червената шапчица или Пепеляшка. Добре е и да обсъдим с него доколко видяното на сцената е различно от това, което си е представяло.

Задължително ли трябва да ни разкаже преживяванията си?

Не бива да го насилваме да ги споделя веднага. По-добре е да изчакаме то да ги осмисли за себе си и едва тогава да говори за тях. Също така ако детето ни зададе въпрос, на който не можем да намерим адаптиран за възрастта му отговор, бихме могли да си послужим с пример от пиеса, която сме видели заедно. Например: „Спомняш ли си, когато лисицата от „Малкия принц" на Екзюпери каза, че има нужда да бъде опитомена, че приятелството се нуждае от време, за да бъде създадено и развито? С твоя приятел е същото". Този опит би могъл принципно да бъде почерпен и от книгите, но въображението на децата се развива най-вече чрез съпреживяването, което по-лесно се постига чрез театъра, отколкото с четенето.

А ако детето не хареса театъра?

Не бива да настояваме да го водим, още по-малко - да го насилваме, защото по този начин можем само да го отвратим завинаги.

Добре е все пак да не преставаме да му предлагаме от време на време. Ако продължи да отказва, трябва да му намерим други занимания по интереси.

Ако все пак убедим детето да дойде с нас на представление, но то изведнъж започне да плаче, не бива да го задължаваме да стои до края. Така само ще смутим и детето, и актьорите, и останалата публика.