Да се караме с... любов

В семейния живот не винаги всичко е цветя и рози и понякога мама и татко „изпускат парата”, без да си дадат сметка какво причиняват на невръстните свидетели с караницата помежду си. А дефектът на ефекта от сцената наистина е поразяващ за малчовците, понеже:

• 1 е страшно – защото повишаването на тон принципно провокира у тях страх;
• 2 е неразбираемо – защото за мъниците поводите за кавги между възрастни са лишени от всякакъв смисъл;
• 3 е ужасяващо - защото губят усещането за онази сигурност и уют, които заедно им дават любимите родители.

Конфликтите, които се разиграват пред очите на детето, са силно травмиращи и често са в основата на психологически проблеми, възникващи в късна възраст.

В такава среда в очите на мъника първо пропада родителският авторитет, а от там страда и усвояването на семейните и морални ценности. С една дума, докато вие вероятно отдавна сте се сдобрили под завивките, травмите върху неукрепналата детска психика остават за далеч по-дълго време.

Ясно е обаче, че подобни сблъсъци съвсем не са изключени и занапред. Тогава?

Предлагам да започнете от Мечо Пух

„Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!”

Което се отнася не само за съобразяването с децата, но и за вас - двамата родители.

Животът е доста напрегнат и често дава поводи за дрязги. Да минете в другата крайност и да се преструвате, че всичко е по мед и масло – едва ли ще съумеете, дори когато се стараете да прикриете натрупалите се негативни чувства под маската на престорена вежливост един към друг.

Бъдете наясно, че детето винаги разбира това и винаги усеща емоционалното напрежение в семейството. Да, има дни, които не са безоблачно щастливи, но думата ми е,

че вместо да разигравате  „войната на семейство Роуз”, пробвайте да се карате... културно!

В „превод” това означава няколко неща.

• Преди да се нахвърлите един върху друг, бройте до 10, 20 или колкото трябва, докато дишането ви се успокои.
• Снижете децибелите и подберете внимателно думите си.
•    Една излишна обида не е решение на нищо. А и човекът срещу вас не ви е враг.
• Прекрасно е, ако успеете да дадете право и на неговите аргументи, а не да ги отхвърлите, преди още да са доизречени. Когато все пак не ви се отдаде възможност да избегнете конфликта и ви се наложи да изясните ситуацията между вас в присъствието на детето, след това обсъдете с него случилото се.
• Сравнете поведението си с неговото собствено, когато е сърдито (например как то крещи и разхвърля играчките си). Вашето поведение по време на скандал е същото като това на детето в идентична ситуация. Подобно обяснение ще помогне на мъника по-добре да осъзнае станалото.
• И накрая най-важното - никога, ама никога не карайте детето си да вземат страна. Това е непосилно решение за тях, тъй като те обичат и мама, и татко.