Подгответе детето за детска ясла

от

Ранната раздяла с детето, което тръгва на детска ясла, винаги предизвиква много и противоречиви мнения.
Подгответе детето за детска ясла

Подгответе детето за детска ясла

Ранната раздяла с детето, което тръгва на детска ясла, винаги предизвиква много и противоречиви мнения. Но щом веднъж си взела решението за това, постарай се да подготвиш мъничето възможно най-добре за предстоящите промени.

Правило първо: успокой се, мамо!

Кършиш притеснено ръце и се чудиш как ли ще оставиш мъничкото човече на непознато място под опеката на чужди за него хора... Запомни, че най-важното е да се успокоиш и да действаш уверено. Не допускай мисли от типа, че „изоставяш детето си“. Когато се владееш и не даваш поводи за притеснения у малкото, то също няма да се стряска.

Вече знаеш колко интуитивни са малките човечета – те много бързо усещат колебанията на родителите си и се разстройват.

Моя близка наскоро ми разказа техните перипетии:

„Когато нашата баба води  внучето си на градина - никакви драми. Ако е таткото, детето не спира да плаче през целия ден. А с мен – само малко хленчене на раздяла и после цял ден игра. Накрая нашият татко се замисли и разбра – единствен той имаше притеснения как ще се адаптира малката му принцеска, ще й дават ли вода редовно, ще я преобуват ли, ще се храни ли...“

Хубаво място с много играчки

Колкото и да е мъничко детето (все си мислим, че мъничетата нищо не разбират :), говори му за яслата и играчките там с въодушевление. Така то ще свикне да чува за това място и може би ще му е любопитно да види какво е.

„Постоянно разказвах на нашето детенце колко е хубаво там, какви играчки има и дечица, с които ще играе. Доста време преди да тръгне на ясла, ходехме да играе в двора й. Споменавах също как ще преминава нашият ден: след като се събуди, отиваме в яслата, там ще закусва, ще играе с децата, ще спинка и после ще се приберем вкъщи“, споделя Саша от Русе, майка на момченце на годинка и половина. 

Оказало се, че детенцето й разбрало за какво става дума чак, когато отишло в яслата, но му било интересно, защото там имало много топки и малкият се забавлявал.

А ето и опита на Елена, от София: „След като по чудо се записахме в близката ясла, започнах да обяснявам какво прекрасно място с много играчки, нови приятелчета и вкусни неща за хапване е това. Цялата ни подготовка трая не повече от две седмици, защото не разполагах с много време. Слави беше на 2 години и 2 месеца и мисля, че от разказите ми имаше ефект - от първата седмица ходи с удоволствие и не сме имали никакви проблеми с адаптацията.“

Идеята да заведеш мъничето да поиграе в двора на детското заведение, за да свикне с мястото, е наистина добра. Въпреки това някои майки се отнасят скептично към възможността на толкова ранна възраст детето да е в състояние да разбере и осмисли промените, които ще настъпят.

Моя близка разсъждаваше така: „Синът ми е на 2 годинки - и да му говоря, нищо няма да разбере. Ясла? Какво е това? Нещо за ядене ли е? Взимали сме негова приятелка на същата възраст от яслата, но той не схваща какво е това място и какво правят там децата. Надявам се, че до есента може да се променят нещата. Тогава ще е на 2 и половина“.

Мама после ще те вземе...

Повечето дечица, особено онези, които не са свикнали да се отделят от майките си, приемат трудно първите дни в яслата. Не разбират защо са на това място и как така мама ги е оставила самички с непознати. Много важно е да обясниш на малкото, че ще го вземеш в определен момент от деня.

Мария, от Пловдив, разказва: „Вики не искаше да стои с никой друг, освен с мен. Обяснявах й, че след като свърша работа и тя се е събудила от следобеден сън и е закусила, ще дойда да я взема. Даже я водих на няколо пъти да види как другите родители прибират децата си. Първите дни я оставях само за по половин час и се връщах да я прибера. На четвъртия ден тя самичка ме помоли да се върна по-късно, за да си поиграе с децата. Оставих я през целия ден.“

Помогни на детето да преодолее страховете си, като повтаряте заедно честичко елементите от дневния режим, например така:  „Ще играя, ще папкам, ще спинкам и мама ще дойде за мен“. Нужни са ти търпение, малко време и доза кураж от твоя страна – дай на мъничето шанс да направи първите си самостоятелни стъпки в Големия свят :).