Да научим детето на добри обноски

Как да научим детето на учтивост и внимание? Не става автоматично - това е въпрос на възпитание и трябва да се тренира.

Защо добрите маниери са толкова важни?

Децата се нуждаят от правила, за да могат да се впишат в ограждащия ги свят. Ако знаят как да се държат, се чувстват по-сигурни. Малчуганът, който се отличава с учтивото си поведение, е възприеман от околните позитивно и развива социално самосъзнание и самоувереност. А децата, които не спазват общоприетите правила живеят с постоянното чувство, че правят всичко погрешно и лесно се превръщат в аутсайдери.

Малките човечета навлизат в света на добрите обноски първо с научаването на „благодаря” и „моля”. А когато поотраснат, се научават да не прекъсват, някой когато говори, да изчакат мама да свърши с телефонния разговор, да отстъпят място на възрастен човек в автобуса. Добрият пример е наполовина свършена работа. В първите години от живота си малките копират типичните дейности и мимики на мама и татко. Именно в този времеви интервал се полагат основите на възприятието, усета и социалното поведение.

Ако твоето семейство не употребява „вежливите думички”, нормално е те да липсват и в речника на детето ти. Ако татко гледа телевизия на масата, а мама говори по телефона, докато хапва, детето не получава стимул да се храни концентрирано и чисто. И все пак, добрият пример е не е напълно достатъчен. Необходими са още търпение, добронамереност и постоянство.

Искаш ли да постигнеш положителен резултат демонстрирай уважително отношение към детето - същото, каквото очакваш от него. Научи го да отговаря учтиво, да показва внимание и уважение към околните така, както вижда, че го правиш ти самата (когато поздравяваш съседа или продавачката в кварталното магазинче).

Казвай редовно „моля” и „благодаря” на детето си, за да научи, че тези фрази са част от нормалната комуникация в семейството и обществото. Не поощрявай заповедите: „Искам сок!”. В отговор му кажи, че би трябвало да си поиска така: „Моля, мамо, налей ми сок”.

Хвали учтивото поведение и бъди конкретна: „Благодаря, че ми помогна да приберем разхвърляните играчки”. При ясно формулирани похвали детето ти ще почувства, че усилията му си заслужават.

Методите с изнудване като: „Ако не си оправиш стаята, няма да гледаш филма”, или внушаването на страх при неизпълнение не могат да постигнат дългосрочен възпитателен ефект. Децата свикват  да се напасват спрямо момента, а в други ситуации правят каквото искат.

Кога трябва да се започне с възпитанието на добри маниери?

Когато говорим за добри обноски на масата, възпитанието започва от момента, в който детето сяда заедно със семейството на масата. Значи от около навършването на една година.
Направи възприемането на добрите обноски лесно за детето. Не можеш да очакваш от едно тригодишно дете да стои повече от 10 минути кротко в кафенето, докато си бъбрите с приятелка. Но ако има на разположение моливи за рисуване или пъзел, няма да се налага да го гониш из цялото заведение. Или, ако държиш двегодишното ти дете да се храни чисто - нарежи сандвича на хапки. Важно е малкото да бъде наблюдавано и от него да не се изискват непостижими неща.

Възпитанието на добри обноски е чудесен метод за изпитание на издържливостта на нервите на родителите. И децата знаят това още от най-ранна възраст – най-лесният начин да накараш мама да се изпоти или разкрещи.

В такива случаи д-р Дагмар фон Крам, авторка на книгата „За родителите – норми за добрите обноски на децата”, препоръчва деескалацията: „Ако двугодишно дете започне да си играе с храната, това означава, че не е гладно. Спокойно може да му се отнеме лъжицата и да бъде свалено от масата”.

Или в друг случай - когато твоето 4-годишно дете започне да се държи като бебе по време на хранене, включи се в „играта”: „Ако не искаш да се храниш с прибори, ще трябва аз да ти слагам храната в устата”. Това ще въздейства върху честолюбието на детето, което вече е достатъчно голямо, за да кара колело само.