Да научим детето да ползва гърне

Дори и досега да си удряла на камък с обучението на детето ти да ползва гърне, топлите летни дни са твоят шанс. Остави пеленките настрана и опитай да решиш веднъж завинаги проблема с помощта на нашите съвети.

Да научиш малкото да използва гърне е важно за теб не само от финансова гледна точка. Осъзнае ли детето, че е в състояние да контролира нуждите си, това ще му даде повече свобода и независимост. Препъникамъчетата по пътя към неговата самостоятелност обаче са много.
За малкото човече гърнето е мистерия. Поне в началото желанието ти да го научиш на всяка цена за него ще изглежда доста причудливо. Съвременните деца до такава степен са свикнали с пеленките за многократна употреба и усещането за сухота, че лишаването им от тях ги плаши като нещо непривично и дори тревожно. А самото гърне често е оприличавано на играчка, каска, купичка за хранене и какво ли още не...

Липсата на памперса кара мъничето да се чувства уязвимо. А при вида на крайния „резултат“ в гърнето дори някой невръстен смелчага може да се стресне: „Това аз ли го направих?”

Нищо чудно, че детето ти се напишква сякаш през 10 минути - при малките изпразването на пикочния мехур става автоматично и на кратки интервали, дори и мехурът да не е пълен. Дори и след навършването на годинка, малкото още няма достатъчно добре развита мускулатура, нито нервна система. Затова не му се сърди, че не успява да контролира отделянето. Нищо чудно и вече да си се сблъскала с феномена, че момченцата привикват към ходенето на гърне много по-бавно, отколкото момиченцата. За съжаление приучаването на гърне е процес, който зависи от много неща: на каква възраст сте започнали, та дори и какъв е темпераментът на детето.

Не действай на принципа: може да сяда – следователно може да се научи. По-добре изчакай появата на някои знаци, които ще ти подскажат, че моментът е благоприятен:

• „Смени ме“ - детето сочи с пръстче или подръпва памперса – показва, че се чувства некомфортно, тъй като пеленката е мръсна или мокра.
• „Сух съм!“ - ако напоследък откриваш, че памперсът остава сух за по-дълго, това е положителен знак. Проверявай също пеленката веднага след ставане – забележиш ли, че малкото не е пишкало през нощта, можеш да спреш с нощния памперс.
• „Харесвам гърнето“ - малкото сяда доброволно на гърнето и няма нищо против да стои на него по-продължително време. Използвай този момент – постой до детето, показвай му книжка или пейте песнички. Колкото по-бързо го превърнете в нещо обичайно, толкова по-скоро ще се поздравите с пълен успех.

Нямала си ни най-малка идея какво неимоверно търпение се изисква, за да успееш да привикнеш мъника към гърнето?

Е, вече си наясно, че няма да минеш единствено с голям ентусиазъм. Има обаче няколко хитри вратички, с чиято помощ максимално ще скъсиш целия този маратон:

• 

  Започни с игра! Разреши на малкото палавниче да потича голичко из къщи. Летните месеци са много благоприятни – няма да се притесняваш толкова, че може да настине. Оставено на воля без памперс, съвсем скоро детето самичко ще се сети: „Ей, ама това било всъщност много хубаво!”
• Запознай главните действащи лица. Покажи гърнето на малкото и му кажи, че оттук нататък ще го използва. Нека си поиграе с него – остави го на лесно достъпно място. Окуражи го да сяда на него.
• Започнеш ли веднъж, не се отказвай. След всяко хранене махай пеленката и го подканвай да използва гърнето. Дори и да се противи в началото, ако му създадеш режим скоро ще свикне. Не пести похвалите всеки път, когато сте имали успех.
• Очаквай „инциденти”. Мъничетата често се заиграват и забравят да дадат знак. Не реагирай бурно на случайното подмокряне. Ако го превърнеш в голям проблем, само ще стресираш детето и може да предизвикаш негативното му отношение.
• Запази спокойствие. Детето не се опъва само за да те дразни и да вгорчава живота ти. Изпуснеш ли си нервите, можеш да забавиш целия процес на привикване към гърнето.

Споделено от мама:

„Ние сега сме в процес на обучение. Четох някъде,че това е въпрос на търпение, а и е много продължителен процес.Трябва постоянство. Малката ни палавница си върши работата по различно време и затова аз я слагам на гърнето след всяко събуждане, час след хранене, в моментите, в които детето се напъва за голяма нужда и преди лягане. Но наистина е трудно да я удържа на гърнето поне 5 мин. Затова разглеждаме книжки или й давам някаква играчка, за да се занимава с нея. Е, все още не сме се научили, макар да вярвам че скоро и това ще се случи:) Но научих едно - приучаването към гърнето явно зависи доста от самото дете - някои отпреди 1 годинка вече са без памперси, други до 3 годинки не искат и да видят гърне. Важното е да не се насилват децата, да се съобразим с детето, когато покаже че е готово – тогава. Но това е лично мое мнение...

Ива, майка на Никол

„Всяка майка се притеснява как детето й ще свикне с гърнето. С този проблем се сблъсках и аз. Малката ни дъщеря Цветелина за нищо на света не искаше да седне на гърнето, а го бяхме купили като столче. Реших гърненцето да стане част от играчките. Първо Цветето започна да сяда на него, използвайки го като столче. После започна да го пълни с по-дребните си играчки. Така неусетно, в един момент започна да използва гърнето и по истинското му предназначение, но вече с интерес и любопитство.“

Веселина, майка на Цветелина

„Започнах да уча Йоан на гърне, когато пелената за еднократна употреба бе суха след нощен и следобеден сън. Това стана на около 1г. и 7м. Запасих се за целта с гащички, две гърнета, леглото го приведохме в готовност за подмокряне и с .... нерви и търпение. Всичко това съвпадна и с началото на пролетта, когато прането вече съхне по-бързо и времето позволява по-леко обличане. И така ...
Махнахме пелената за еднократна употреба на Йоан от раз! Свърших пакета и казах,че повече няма да купувам пакети с пелени.Обясних му какво искам от него, че гащите не се мокрят, че бати и кака не ходят в гащите, играчките също.Дори мога да кажа,че ние се научихме благодарение на плюшените играчки, които аз обувах с гащи. Имам гащички, които не ми трябват – скъсани, малки, но идеални за играчките – кукли.
Едното гърне бе в тоалетната, а другото постоянно пред погледа на Йоан. Когато бати или кака отидеше на тоалетна, слагах и Йоан, за да е като тях. Когато слагах Йоан на гърне, слагах и любима плюшена играчка на другото гърне. Дори на плюшените играчки – тези, които са по-големи, слагах гащички, които свалях преди гърне и обувах след това. Т.е. това, което правех с Йоан, правех и с играчките. И така си играехме, но тази игра бе приятна за Йоан и той много се забавляваше. Но не се стоеше на гърнето безкрайно много време. Имах си определен период – до 5мин. Много бързо Йоан започна да прави това, което играчките правеха, и проишествията в гащите почти изчезнаха. Давах му да си види за кратко това, което е произвел в гърнето и да го поощря!
И така на принципа на подражанието Йоан се научи, че в гърнето се прави онова, което доскоро правеше в пелената. След около месец си имахме и знак, който ми даваше, че му се ходи на гърне – просто отиваше, взимаше гърнето и ми го носеше. Точно затова гърнето винаги трябваше да ни бъде под ръка. За известно време го носехме с нас навсякъде или пък поограничихме разходките заради него. Но пък всичко това бе временно. Детето получаваше целувка за поощрение, ръкопляскания и бе доволно, така че скоро започна да свиква и лека полека се върнахме към обичайния си начин на живот.
А благодарение на това, че си загубихме гърнето на една почивка , се научи да сяда и на тоалетната за възрастни на около 2г. и 6м. Просто в планината няма гърнета в изобилие и иска, не иска, въпреки, че си поплака малко първата вечер, трябваше да се примири с тоалетната в станцията.“

Диана, майка на Йоан

„За сега нашият опит с гърнето е малък. Когато Павел стана на 8 месеца започнах да го слагам, за да свикне с него. За тази цел бях взела занимателно гърне с глава на заек, която се върти и дрънчи и така го обръщахме на игра. Трябва да се направи така, че на детето да му е приятно да седи на гърнето. Дали с играчки, любим филм или други игри.Според мен е важно детето да е достатъчно голямо и да осъзнава какво и къде трябва да прави.От време на време ходим заедно до тоалетната той на неговото гърне - аз на голямото, обяснявам му че трябва да пишка като мама в гърнето и понякога минава номера. Но общо взето все още се учим. Мисля че когато махна памперса изцяло, ще ми е по-лесно, но е малък, а пък и лятото е по-подходящо време за това. Като се намокри няколко пъти мисля, че ще му е неприятно и ще се научи да казва.“

Иванка, майка на Павел

„У нас е традиционно схващането, че детето трябва да се приучи отрано да използва гърне. „ДА, ама НЕ!” Синът ми е вече на 2 години и 5 месеца и определено гърнето не e любимото му място за „акане и пишкане”. Започнахме с обучението на 9-месечна възраст. И според мен това беше сериозна грешка. Сега реших да не настоявам постоянно пред Стефи. Бавно и постепенно ще успеем. Не трябва да насилваме природата и гърнето да ни стане фиксидея!

Елена, майка на Стефан