Да намалим скоростта!

Ако си пропуснала да слушаш Моцарт през бременността, не си записала 3-месечното си съкровище на курсове по английски и си забравила колко важни са образователните бебешки тв канали, тази статия е точно за теб! Добре дошла в света на „бавните родители”!

Поредната седмица отминава с бясна скорост, а не мога да си спомня поне една лежерна вечер, която да сме прекарали заедно цялото семейство. Безспирно тичаме от спортния курс на баткото към музикалните уроци на сестра му, народните танци на мама и риболовните излети на тати. А има още толкова интересни курсове и места, които непременно трябва да посетим. Даа, времето за нищо не стига! Ще се наложи да увеличим темпото. Или? А какво толкова ще се случи, ако опростим плановете… Май резултатите ще са далеч по-добри.

Защо не заменим курсовете с домашни занимания? Далеч по-приятно ще е да сме си заедно у дома, отколкото да прелитаме от клуб на клуб.

Вечното съревнование

Оказва се, че стремежът да дадем най-доброто на децата си и да ги направим най-успешни във всичко определено не е печеливша стратегия. Винаги ще има някое всестранно развито съседско хлапе, което ще ги изпревари в нещо. И какво от това? Не е ли най-важното за нас като родители малчуганите ни да са здрави и щастливи? Защо тогава от първите години им насаждаме идеята за победа на всяка цена? Резултатът често е едно изнервено и стресирано хлапе, което не умее да губи и да се радва на победите. Много далеч от нашата представа за безгрижното усмихнато дете, което искаме да отгледаме, нали?

Как да намалим скоростта?

Нека първо се запитаме с какво всъщност се съревноваваме толкова. Децата ни надали имат нужда от безкрайни състезания още от люлката. По-добре е да ги научим да се радват на постигнатото, независимо дали са първи или последни.

Дразнещото чувство за вина

В този все по-динамично развиващ се свят, люшкани между старата школа за абсолютната дисциплина, новата вълна на привързаното родителство, някои майки (и бащи) решиха, че е време да отдъхнат малко. Все пак, на първо място сме хора със собствени потребности и желания, а едва след това сме станали родители. А и постоянно се появяват експерти, които ни обясняват колко грешно сме отглеждали децата си досега. На мен също ми омръзна разни нови „специалисти” да ми вменяват вина, че с нещо съм ощетила невръстните си наследници. Осъзнавам, че е по-добре да сгреша в нещо, а не постоянно да се терзая дали това, което правя за децата си, е правилно, достатъчно правилно или най-правилното нещо, което заслужават?

Как да намалим скоростта?

Нека се опитаме да се водим от собствената си интуиция, а не сляпо да следваме съветите на какви ли не експерти по отглеждане на деца. Вместо да бързаме да купим най-новата книга за родители, да се вгледаме в собствените си деца - те знаят отговорите на много от нашите въпроси.

Как да започнеш?

1. Останете у дома

Вместо поредната супербогата съботно-неделна програма с куклен театър, посещение в музей и вечерно представление в цирка, останете да помързелувате у дома или излезте сред природата. Отпуснете се и се радвайте, че сте заедно. Прочетете книга, сгответе, поиграйте на интересна семейна игра – така ще усетите по-пълноценно домашния уют.

2. Играйте с „отпадъци”

Забравете поне за ден за всички онези скъпи, лъскави, развиващи мисленето шарени играчки, за които сте изкупили чували с батерии. Заменете ги с обикновени домашни „отпадъци” – кутията от яйца, ролата от тоалетна хартия, станиола на шоколада. С малко въображение ще имате най-интересните домашни играчки.

3. Увеличете свободното време

Децата имат нужда от игра в неформална и уютна обстановка. Защо непременно трябва да запишеш детето на уроци по рисуване в най-добрия детски център в града? Вместо това му осигури боички, четки и скицник и го остави да се наслади на своите собствени занимания в свободното му време.

Нужно е да знаеш…

„Бавното родителство” ("slow parenting”) като част от цялостната идея за живот на бавни обороти (“slow living”) е термин, който отскоро започна да се промъква из родните дискусии относно бебегледането. Дали желанието ни да дадем на децата си най-доброто от всичко сега и веднага не им носи предимно стрес? Дали препълненото с различни занимания ежедневие не ги отдалечава от щастливото детство? Дали вечното бързане ни помага да бъдем добри родители? Въпроси, които преди няколко години провокират канадският журналист Карл Оноре да предложи своите идеи за „бавно родителство”.

Основната цел е да погледнем на децата си като на човешки същества, а не като на собствени проекти, които се опитваме да развиваме всестранно от най-ранна бебешка възраст. Децата ни имат своя потенциал и също така имат (колкото и да не ни се вярва) собствен начин да го развиват. Нека намалим нашето темпо до тяхното – така заедно ще можем по-пълноценно да се наслаждаваме на детството им.