Д-р Маждракова за хомеопатията и детското здраве

Д-р Маждракова завършва медицина през 1995 г. в Медицинска академия, София. През 2004 г. придобива специалност по клинична лаборатория. С хомеопатията се среща още през 1996 година чрез една малка книжка на Дж. Витулкас «Хомеопатия – нежната медицина». За нея това е любов от пръв поглед. Прочита я на един дъх и разбира, че това е наука, която трябва да изучава. Започва курсове и до 1999 г. изучава хомеопати чрез множество специализирани курсове. През последните години продължава  следдипломното си обучение по хомеопатия в Индия, получава също и европейска диплома. Основава и ръководи консултативен център за хармонично здраве «Хела», където заедно със свои колеги лекуват деца и възрастни. Провежда курсове и лекции и предлага цялостен поглед върху човешкото здраве. Третира се човека, а не пациента. Център с ценни, осъзнати специалисти, притежаващи холистичният поглед към хората.

Защо се насочихте към нетрадиционната медицина?
Тя отговаря на моите вярвания и виждания за цялостност в подхода към здравето. Харесва ми това, че в практиката си мога  да опознавам хората, да им помагам не само с лекарства. Да си говорим за духовност, за желания и стремежи, за тежките и радостни моменти от живота им. Това донякъде ми напомня на някогашните лекари, които са били и съветници и спътници в тежки моменти за своите пациенти. Сега вгледани в апарати, документи и „пътеки” сме забравили, че пациента е човек като нас, че можем да му помогнем и с отношението си и съпричастността си.
Що се отнася до ефективността на алтернативните методи аз вече нямам съмнение в това. Хомеопатията помага меко и неусетно. За 12 години практика видях достатъчно „чудеса”- диагнози, които са нелечими, но хора които са излекувани.

Разкажете ни за вашия опит в Индия?
С група български лекари в Индия бяхме на стаж в две частни малки клиники и една болница в гр.Агра. Там аз напълно повярвах в успешната терапия чрез хомеопатия. Колегите там са на изключително професионално ниво. Не може да бъде и иначе, защото там, за да имаш кабинет учиш 6 години хомеопатия и 5 години специализираш. За мен най-интересен беше опита ми в Агра. Болницата беше с хирургична насоченост, но предоперативно и следоперативно болните се третираха само с хомеопатични лекарства. Там видяхме лечение на сърдечна недостатъчност, на бъбречна недостатъчност, сериозни изследвания при хомеопатично лечение на рака и т.н.

Освен хомеопатия, съчетавате и други лечебни практики. Кои са те, разкажете ни накратко за тях?
Основно използвам психологически методи. За децата това е игрова терапия, игра в пясък. За възрастните използвам основните си познания по позитивна психотерапия. Имам и много добър опит с техниките от т.нар. енергийна психология - ТАТ, ТЕС. Те са особено ефективни в спешни състояния (напр. панически атаки, силни болки). Напоследък много често ползвам и Бахова терапия и лекарствата на Д-р Шуслер (шуслерови соли). На всеки пациент препоръчвам и съответна диета.

Възможна ли е комбинация от алтернативна и класическа медицина?
Възможна е. Ако пациентът е на животоспасяващи алопатични лекарства, ние не ги спираме. В този случай е важно да се прецени в какво разреждане и колко често да се дават хомеопатичните лекарства. Наблюдаваме пациента по-често. Такива случаи в практиката си имаме всички хомеопати.
 
Нужно ли е допълването на интервюто и със стандартните лабораторни изследвания на пациента, за  да се уточни диагнозата и да се сглоби целия пъзел на проблема?
Допълнителните изследвания винаги са много ценни. Винаги съм казвала, че трябва да използваме ценното от двата подхода – напредналите технологии за поставяне на точна диагноза в стандартната медицина и безценният метод на терапия от хомеопатичната медицина.

Как можем да подкрепим имунната система на детето през зимата?
Най-доброто укрепване дава т.нар. конституционално лекарство. Това, което отговаря на характера, особеностите в реакциите на организма към факторите на околната среда, тенденциите към определен тип разболяване и т.н.
Други ценни неща са свързани с фитотерапията – употреба на различни билки- имуномодулатори или такива имащи противовирусен ефект - алое, чесън (има много селен), черен орех, прополис, кора от мравчено дърво и т.н.

На какво да залагаме в детското хранене и какво да избягваме?
Изграждането на полезни навици у децата е основна задача на родителите. Най-важен е личният пример. Не купувайте на децата си всякакви храни от рода на чипсове, газирани напитки, близалки. Четете етикетите. Залагайте повече на домашно приготвените ястия. Давайте им повече плодове, зеленчуци. Ако може да се снабдите с домашно мляко, масло и сирене, направете го. В България това все още е възможно. Включете повече рецепти от суровоядната кухня – там има много енергийни и витаминозни рецепти.

При кои заболявания постигате най-големи успехи?
Заболяванията при, които все още няма органично променени органи и системи - пиелонефрити, дисменореи, алергии. Доста успехи имам и при терапия на яйчникови кисти, различни невротични състояния. При остри състояния – травми, ангини, цистити, вирусни инфекции.

Имате ли някакво обяснение за бума на алергиите и раковите заболявания напоследък?
Начина ни на живот, не само като околна среда, но и като начин на мислене, като стремежи. Все по-малко служим и все повече сме доволни, когато сме си самодостатъчни. Това не е добре. Природата ни наказва.

Каква е връзката на отношенията родители-дете и здравето на детето?
Повечето заболявания в детска възраст са пряко следствие от емоционалното състояние на детето – болката в коремчето, главоболието, напишкването и мн.др. А родителя основно е този, който определя  емоционалното им състояние. Както е казал Рудолф Щейнер -  „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.”

Отношението ви към ваксините?
Както повечето хомеопати и аз не съм съгласна с безогледното ваксиниране. Смятам, че този въпрос трябва да се преразгледа на високо професионално ниво и да се изградят добри съвременни критерии относно ваксинирането.

В някои държави ваксини се бият след две или три годишна възраст, докато у нас се поставят още с раждането на бебето. След коя възраст е удачно да се започнат?
Аз също смятам че е по-добре да се поставят в по-късна възраст и по-нарядко.

Кои от задължителните ваксини са наистина нужни на децата?
Аз мисля, че ваксината против детски паралич е нужна. Като майка, а не като лекар хомеопат, не мога да преодолея страха си относно тази болест. Макар, че по световни данни от хомеопатични конгреси, дори това заболяване се поддава на лечение, но това е нещо, с което аз нямам опит.

Може ли да се защити детето от болестите, без да му бъдат поставяни такива?
Да имаме различни хомеопатични лекарства алтернативи на ваксините, но има и нещо друго. Ако детето е чувствително на дадения вирус то по-добре да го преболедува (говоря за шарките). Така те изграждат имунитета си. Това е необходима борба в хода на развитието на децата. Моят малък син например още докато беше бебе(на 8 месеца) преболедува коклюш. От тогава (той вече е на 5 год) нито веднъж не е боледувал с кашлица, само хреми и стомашно-чревни разстройства.

Какви усложнения причиняват, имали ли сте случаи във вашата практика?
Обвиняват ги за повечето алергични състояния, за ювенилния артрит т.н.
От моята практика мога да спомена едно момиченце, което беше с ювенилен артрит. Давах лек в продължение на половин година без особен ефект. Когато преразгледах историята на заболяването се оказа, че го е отключила 3 месеца след поставянето на ваксина. Тогава назначих хомеопатично лекарство Туя (то е известно като лек спасяващ ни от страничните ефекти на ваксината). Последва значително подобрение. И две години от тогава детето е добре и не е на никаква терапия. Разказвам случая, защото искам да кажа, че нашите наблюдения са от опита ни с пациентите, а не са свързани директно с изследвания върху ваксините .

Водите много полезни и практични курсове, кои ще препоръчате на родителите?
Много харесван курс е „Нещо повече от популярна хомеопатия  за родители”. В момента приключвам с две групи, а с една сме по средата на обучението. През януари планираме да започне нова група. Малко пренебрегван от хората, но аз го смятам за изключително полезен е  „Моят час” – в съвременния напрегнат свят работата ни във връзка с осъзнаването, с недопускането на депресия и отчаяние е твърде важна.