Цервицит е често срещана инфекция на долния генитален тракт при жените, изразяваща се с възпаление на шийката на матката.
И въпреки че почти всяка втора жена преживява цервицит в определен момент от живота си, ако не бъде овладяно навреме, възпланието може да причини сериозни усложнения в репродуктивната й система.
Ето какво трябва да знаете за цервицита и как да го преборите.
Най-общо цервицит може да възникне вследствие на външен дразнител (алергии и химикали в лубриканти, миещи средства, латекса на презерватива), на инфекции, предавани по полов път (като хламидия, гонорея, трихомониаза), на бактериален или хормонален дисбаланс, или на увреждане на клетките на шийката на матката (при употреба на тампони, преградни контрацептиви като диафрагма, дори груб сексуален акт).
С по-висок риск от развиване на цервицит са жените, започнали в ранна възраст сексуалния си живот, онези, които често сменят партньорите си или практикуват небезопасен секс, жените, прекарали заболяване, предадено по полов път или вече лекувани от цервицит, както и болните от рак (лечението променя цервикалната среда).
За да се избегне обаче подобно състояние, специалистите препоръчват строг гинекологичен контрол, стриктна интимна хигиена, практикуване на безопасен секс (дори с постоянния партньор) и информираност за здравословните проблеми, засягащи женската репродуктивна система.
Симптоми за цервицит
Много жени с цервицит нямат никакви симптоми и състоянието може да бъде открито само при рутинен гинекологичен преглед. При други обаче се проявяват един или няколко от следните признаци:
-
Сиво или бледо жълто вагинално течение
- Необичайно вагинално кървене между менструалните цикли или след сексуален контакт.
- Болка по време на сексуален акт
- Трудно, болезнено или често уриниране, съпровеодено с парене
- Сърбеж и дразнене на външните гениталии
- Болки в таза или в коремната област
В по-редки случаи, когато инфекцията обхване и други органи, може да се появи треска и гадене.
Лечение на цервицит
Лечение на цервицит
От съществено значение е състоянието и причината за него да бъдат установени и лекувани навреме. В противен случай инфекцията може да се разпространи към матката и фалопиевите тръби, причинявайки проблеми с плодовитостта (дори безплодие), ектопична бременност, рак на шийката на матката, да предизвика спонтанен аборт или да навреди на плода, ако се развие по време на бременността.
За да бъде диагностициран цервицитът, гинекологът трябва да проучи симптомите и медицинската история на пациентката, контрацептивните средства, които тя използва, евентуални медикаменти, които приема, сексуалната й активност, както и прекараните бременности.
След това се пристъпва към физическия преглед, при който на първо място се търсят видими белези за възпалението – подуване и зачервяване на шийката на матката, отделяне на секрети, ранички.
Взима се цервикална проба за наличие на инфекциозни бактерии и се прави ръчен тест за чувствителност и разположение на матката и шийката. Може да се наложи вземане на тъкан за биопсия, както и колпоскопия за установяване на вътрешната повърхност.
В случай, че резултатите за бактериален причинител са положителни, вероятно ще бъде предписано антибиотично лечение, а ако причинителят е друг - противогъбични или антивирусни медикаменти.
Ако състоянието е напреднало и вече е предизвикало усложнения, може да се наложи хоспитализация.
Важно!
В процеса на лечение на цервицит и докато не изчезнат симптомите (около седмица) избягвайте сексуалните контакти и помолете партньора си също да си направи профилактичен преглед, тъй като може да се превърне в евентуален преносител на състоянието.
След успешно излекуване от цервицит взимайте строги предпазни мерки, посещавайте по-често гинеколога си (дори да нямате никакви конкретни оплаквания) и избягвайте всякакви дразнители на влагалищната среда.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.