Булимията засяга предимно жените

• от

Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и концентрация върху телесното тегло. Булимията силно нарушава психологическото равновесие на страдащия, както и неговия личен и социален живот.

Болестта булимия (гръц. bus (бик) + limos (глад) буквално означава - бичи глад, синоним на „Вълчи глад". Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и концентрация върху телесното тегло.

Какво представлява булимията?

Булимията се характеризира с неутолим глад, честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено „прочистване на организма". То се осъществява по различен начин - чрез предизвикване на повръщане, взимане на очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др.

Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години.

 Булимията засяга предимно жените  

Булимията силно нарушава психологическото равновесие на страдащия, както и неговия личен и социален живот. С времето болният прави все по-силно впечатление на околните с това, че е станал свръхчувствителен, раздразнителен и с колебания в настроението.

Защо възниква булимията?

Някои от причините за заболяването са свързани с диетите, свръхтеглото или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, или с качване на повече килограми по време на бременността.

Роля играе и влиянието на околните - диети в семейството, сред съученичките, практикуване на спорт, при който се следи строго теглото, например  художествена гимнастика.

Една от най-честите причини е депресията. Тя може да е причинена от преминаване през тежки житейски ситуации (развод, смърт, друга голяма голяма загуба), негативна самооценка и семейни проблеми. Болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност или усещат душевна изолация. Сред органичните причини за възникване на булимия са захарен диабет, мозъчни поражения вследствие на възпаление, тумори на мозъчния ствол, токсични поражения на мозъка, синдром на Иценко-Кушинг (ендокринно заболяване сьс засилена продукция на глюкокортикоиди от надбьбречните жлези - хората са закръглени с наднормено тегло) и др.

Булимията засяга предимно жените Как протича булимията?

Епизодите на „тъпчене" се явяват поне няколко пъти в седмицата и продължават по-малко от 2 часа, но понякога може и повече.

Консумира се висококалорична храна като сладолед, тестени храни и бонбони в големи количества.

Извън пристъпите болните имат много строги правила кога и какво не трябва да ядат. Ежедневието на болния е силно засегнато от физическото неразположение, лошия хранителен режим и свързаните с него чувство на глад и желание да се преяде. Невъзможността да яде малко или поне да не преяжда, извиква у болния чувство на вина, провал и депресия, които се пренасят и в останалите области от живота му. Постепенно страдащият губи енергията си и интереса към всичко, различно от храната и външния вид. Голяма част от депресивните признаци са свързани с притеснения за фигурата, за килограмите и от приема на храна. Момичетата и жените, които преяждат, се чувстват отвратително заради това, което правят, измъчват се от силно самосъжаление. Това, разбира се, се проявява и в отношенията им с другите - в семейството, в работата, с приятелите.

Какви са последиците от булимията?

Какви са последиците от булимията?

Булимията може да доведе до свръхтегло и затлъстяване, но в повечето случаи няма забележима промяна в килограмите, защото болният прибягва до различни начини за изхвърляне на поетата храна.

Болестта води до много здравословни усложнения, свързани не толкова със самото преяждане, колкото с недостига на полезни хранителни вещества, с последиците от повръщането и с прекомерната употреба на диуретични вещества.

Булимията засяга предимно жените

Чести последици от отслабването са зиморничавост, умора, лошо кръвообращение и остеопороза. Преяждането пък води до неприятно усещане за пълнота и събиране на газове в стомаха, чувство на слабост, запек и диария. Прекалената консумация на сладко, съчетана с неподходящ хранителен режим, води до хипогликемия.

Самопредизвиканото повръщане е много опасно.

Болните от булимия предизвикват повръщането, като бъркат с пръст (или с някакъв предмет - например дръжката на четката за зъби) в гърлото. Евентуално нараняване в тази област е много болезнено, а раната лесно може да се инфектира. Неприятна последица от повръщането е оток на слюнчените жлези под челюстта, което пък създава впечатление за подпухналост на лицето. Незабележима, но много коварна последица от повръщането е нарушеното равновесие на течностите и солите, което силно натоварва сърцето и бъбреците.

Булимията може да има сериозни физически последствия за продължително време като например увреждане на стомаха, зъбния емайл и гласните връзки.

Голям проблем е и ниското ниво на калий (т.нар. хипокалиемия), предизвикваща тежка аритмия.

Булимиците трябва да знаят, че прибягването до повръщане и друг тип очистване чрез диуретици е безполезно и само усложнява ситуацията.

Булимията засяга предимно жените

Болните мислят, че така имат контрол върху преяждането. Всъщност тези навици са свързани с отслабване на контрола, защото изкуствено намаляват страха от затлъстяване - „така или иначе ще повърна, значи мога и да хапна повече".

Резултатът е консумирането на все по-голямо количество храна.

Как се разпознава  и лекува булимията?

Никакви нарушения на лабораторните показатели на кръвта и урината не се наблюдават в началото на булимията. Оттук идва заблуждението, че няма нищо обезпокоително. Болестта се улавя едва в по-късен етап. Често първите признаци на булимия се пропускат заради лош хранителен режим в семейството или липса на такъв. Роднините се сещат, че има проблем едва когато видят, че изчезват големи количества храна, открият диуретици и забележат, че болният често повръща.

Различните нарушения в храненето се лекуват по различни начини - от фамилни лекари, психиатри, диетолози, като идеалният вариант е мултиспециализиран екип в отделение по нарушения в храненето.