Бронхиална астма

Бронхиална астма е често срещано алергично заболяване при децата. Проявява се като възпаление на респираторния тракт, предизвикващо затруднения в дишането и спазми на белите дробове. Децата с бронхиална астма най-често страдат от кашлица, хрипове и стягане в гърдите, а поемането на въздух по време на пристъп е толкова трудно, че може да доведе до летален изход. За щастие, въпреки че е хронично заболяване, бронхиалната астма може да се контролира.

От научна гледна точка, бронхиалната астма се свързва с клетките еозинофили (вид бели кръвни телца), отговарящи за реакцията на организма към определени алергени. Тези еозинофили отделят химически вещества (като хестамин), които предизвикват трудното дишане през носа, сополивостта при студено време и при сенна хрема, задуха при астма и сърбежа при кожни алергии.

Най-често увеличението на еозинофилите е израз на повишена чувствителност към даден алерген. Т.е когато нивото им е повишено (понякога в комбинация с други бели кръвни клетки – Т лимфоцити), вероятността детето да проявява алергични реакции и да развие бронхиална астма насраства значително.

Причини за бронхиална астма

Развитието на бронхиална астма при децата може да се дължи на генетична онаследеност или на фактори от околната среда. Някои от тях, т.нар отключващи фактори, предизвикват възпаление на белите дробове и изостря чувствителността им, карайки ги да се свиват учестено. Такива са алергените, вирусни и бактериални инфекции, студеният въздух, цигареният дим, емоционалният стрес, климатичните промени.

Генетичните причини за бронхиална астма са свързани с наследеното от детето предразположение към алергични заболявания, възпаления на кожата и ускорена функция на белите дробове. Причина за астма могат да бъдат и алергени, вирусни инфекции и лекарства, които влияят върху чувствителността на сетивата.

Отлючващи фактори за бронхиална астма

Отключващите фактори са не само причина за развитието на бронхиална астма при детето, но и дразнители при съществуваща вече такава, които предизвикват пристъпите. Делят се на няколко основни групи.

- Алерегени - много често пристъпът на астма се появява внезапно, провокиран от наличие на алергени като животинска козина, цигарен дим, полени, домашна прах и мухъл. Той може да е съпроводен с алергични реакции като обрив, кихане, сълзене на очите.

- Вируси – заради неукрепналата си имунна система, дихателната система на децата много често става жертва на вирусни заболявания като грип, бронхит или настинка, които могат да предизвикат симптомите на бронхиална астма и да предизвикат пристъп.

- Домашни дразнители – домашната прах може да е отключващ фактор за бронхиална астма, но още по-негативно на детето действат освежителите за въздух, почистващите спрейове, парфюми и домакинските препарати. Всички те отделят микроскопични частици във въздуха, които автоматично раздразват белите дробове и предизвикват астматичен пристъп.

- Замърсяване на въздуха – тук влизат всички вредни за околната среда вещества – вредните емисии от автомобилите, смогът, пестицидите и индустриалните газове.

- Метеорологичното време – Детето с бронхиална астма е особено чувствително към промените във времето. То може да получи пристъп при понижено атмосферно налягане, рязка смяна на температурата, дълъг престой на прекалено топло или прекалено студено или пък ниска влажност на въздуха (особено през лятото, в помещение с климатик или друг отоплителен уред).

Симптоми за бронхиална астма

Детето с бронхиална астма обикновено има проблеми с дишането (недостиг на въздух или учестено дишане), а това нарушава изпълнението на ежедневните му действия – игра, физическо натоварване, сън. Признак за бронхиална астма са още хриповете (които се влошават по време на настинка или грип), продължителната и дълбока кашлица, стягането в гърдите, умората (причинена от лошия сън) и по-бавното възстановяване или развиване на бронхит след прекарана инфекция на дихателните пътища. Важно е да се наблюдава състоянието му през нощта, тъй като тогава кашлицата се усилва.

Симптомите и показателите за бронхиална астма са строго индивидуални при всяко дете. Въпреки че мнозина свързват хриповете с астмата, те не са задължителен знак за заболяването. Липсата на някой от другите симптоми също не означава, че бронхиалната астма като диагноза е изключена. Много е важно да се следи кога детето започва да изпитва затруднения в дишането (при физическо натоварване, когато около него се пуши или когато е настинало например) и да се опише точното му състояние на лекаря.

Лечение на бронхиална астма

Детето с бронхиална астма може да води нормален начин на живот, стига да бъде добре обучено и информирано за начините, по които може да контролира пристъпите. Най-често лечението е на медикаментозна основа, като се предписват лекарства за редовно приложение и такива по време на пристъп. Вторите са бързодействащи и се прилагат с помощта на добре известните инхалатори само при внезапен задух.

Заедно с медикаментозното лечение, детето с бронхиална астма трябва да спазва определен режим, който засяга храненето, физическото му натоварване, домашната обстановка и терапевтични консултации. Много е важно да се храни здравословно и да поема голяма количество витамини, за да подсили имунната си ситема и да блокира натрупването на вредните химически вещества в кръвта. Понякога ще се налага да се подлага на специална хипоалергенна диета и на имунотерапия.

Най-добре би било да се установи кои са причинителите на пристъпите на бронхиална астма и да се ограничи контакта на детето с тях. Важно е да се следи състоянието му през нощта, когато може да се събуди внезапно от недостиг на въздух, а също и предупредителните сигнали за поредния пристъп, които се появяват между няколко часа или броени дни преди това.