Братя и сестри или... война на световете

Те или се обичат и играят заедно или се дразнят взаимно, конкурират се и често се стига до сблъсъци, които оставят поражения като след Троянската война. Средното положение също е често срещано – игрите преминават за секунди в сражения и обратното. Така или иначе ревност между децата в едно семейство почти винаги съществува, проявява се под различни форми, но ефектът е негативен. Това важи с особена сила, когато децата са с не голяма разлика.

Но как да се измъкнеш от тези мини семейни войни и да въведеш мир без да има ранени и пострадали?
Всъщност това дали ще има приятелство между децата зависи от много фактори. И както почти винаги, важни са първите няколко години от детството. Много братя или сестри с удоволствие помагат в отглеждането на новия член в семейството, успокояват го, хранят го и дори сменят пелените. Да, това не е картинка от някакъв изгубен рай. В крайна сметка само преди няколко десетилетия, когато бабите ни са раждали по няколко деца, това е бил един от основните спасителни варианти за многодетната майка. Важно е детето да бъде поощрявано първоначално към дори дребни жестове на помощ, да бъде хвалено и да не бъде насилвано да прави задължително едни и същи неща, които то не харесва. Ако не иска да ти донесе дрехите на бебето, измисли друга задачка, като я отдалечиш във времето от първата, за да няма негативни спомени. Не го насилвай, дори можеш да му предложиш избор. Нека сам да избере например дали да хвърли старата пелена в боклука или да ти подаде нещо от играчките на бебето. Постепенно по-голямото дете се чувства увлечено от общия процес на отглеждане на по-малкото братче или сестриче, чувства се важен и оценен, и не на последно място нужен. Това чувство е изключително ценно, всеки от нас може да потвърди колко е важно за самочувствието ни като личности да се чувстваме нужни. При децата не е по-различно.

Друг важен фактор за ревността у малките е нагласата на родителите и това дали те са тревожни или спокойни. Децата са изключително чувствителни спрямо настроението на мама и тати, дори и да не се забелязва на пръв поглед. Много често техни реакции след време са отзвук на нещо чуто и видяно от вас, на рязка дума или нервно поведение. Разбира се ние възрастните не сме от желязо и имаме своите черни моменти, но като цяло се опитвай да не показваш пред детето негативно поведение спрямо каквото и когото и да е около теб. То ще копира това и ще го повтори и най-вероятно по-малкото дете ще е мишената. Освен това детето може да си внуши, че сега когато има ново по-малко, по-голямото е излишно и е причина за начумереното настроение на мама.

Използвай естественото любопитство на по-голямото дете. Подготви го за появата на новия член още по време на бременността. Обяснявай му развитието на бебето, ако още не говори и не разбира използвай кукли, повивайте ги и ги приспивайте заедно. Така после ще възприеме съвсем естествено вниманието към бебето. Обясни му как след време ще си играят заедно и денят ще е много по-забавен. Малките обичат детска компания и не рядко сами молят мама и тате да им „донесат” братче или сестриче”.

Непременно обясни на детето, че в началото бебето е безпомощно и има нужда от грижите на цялото семейство, включително и от неговите. То трябва да свикне с идеята, че мама ще се занимава много с малкото същество, но не защото предпочита него, а защото то има нужда и не може само да върши каквото и да е. Освен това трябва да знае, че бебетата не стават за игра и са твърде крехки, а времето за игра идва по-късно.

Много често от притеснение родителите изолират голямото дете от новороденото, което също е грешка. То трябва да изгради близост с бебето, първите месеци съвместен живот са изключително важни, за да се установи тази връзка между братята и сестрите. Ако детето е изолирано, то наистина ще се почувства ненужно и необичано. Любопитството му ще се изостри още повече, но към него ще се добави ревност и яд.
Много по-лесно можеш да предотвратиш инциденти ако задоволиш любопитството на детето като оставиш да опознае бебето под твоя надзор.

Важна е и ролята на бащата. Той трябва да балансира отношението си и да не прекалява с вниманието си само към едното или другото дете. Това важи и когато децата са по-големи. Неговият пример на поведение е изключително влиятелен, децата го копират дори несъзнателно.

Не забравяй да напомниш на по-голямото, че и то е минало по същия път и е изглеждало толкова малко и безпомощно. Не е зле някоя вечер да седнете заедно прегърнати и да му покажете негови снимки от първите му годинки.

Не реагирай остро на промените в поведението на по-големия. Понякога той може да се вдетини тотално, да иска да яде като бебетата, да суче или да пълзи. Това също е нормална реакция, просто се въоръжи с търпение.

Игрите са истинско оръжие на мира. С тяхна помощ лесно ще преодолееш проблема с ревността. Те разтоварват, детето забравя за страховете и притесненията си и най-вече се уверява в любовта на мама и тати. Играйте заедно на любимите му игри и ще видиш, че това не е загубено време.

Ако децата са по-големи, естествено проблемите са по-различни. Конфликтните ситуации отново са свързани с вниманието на родителите, но към тях се добавя и борбата за собствено пространство, за неприкосновеност на играчките, храната и какво ли не. Телевизията и компютърът също се превръщат в ябълка на раздора. Разбира се решението не да обзаведете всеки член на семейството с отделен комплект техника и играчки.
- Въведи прости и ясни правила, които предварително обясни на децата.
- Наказвай ги като им отнемаш нещо любими за известно време и като им кажеш защо го правиш.
- Изпращай по-буйното на гости при съседски деца или го запиши да спортува.
- Спортът е идеален начин децата да изхабят позитивно енергията си, без да я насочват към брат си или сестра си. Често след тренировки те са твърде уморени, за да организират домашни войни с малкия съперник.
- Не забравяй, че децата усещат ако родителите им имат пристрастия. Бъди справедлива и не толерирай едното за сметка на другото. Отношението между мама и тате също е от значение, ако между теб и него цари спокойствие и любов, вие двамата много по-лесно ще се справите с всички предизвикателства на възпитанието. Освен това децата ви ще наблюдават положителен родителски модел и със сигурност това ще се отрази на поведението им.

- Децата също имат своите трудни дни. Когато децата се карат, опитай се да разбереш дали голямото не е имало проблеми в градината или в училище.

Не вземай задължително ролята на съдия в конфликтите им. Малчовците обичат да провокират, за да предизвикат вниманието ти. Научи ги постепенно да преговарят по между си, да молят другия за играчката, а не направо да я грабват. Поощрявай ги сами да решават проблемите и им обясни, че никой няма да си играе ако не стигнат до съгласие