Болката по време на раждане

Каква е болката по време на раждането?

Това е въпросът, който си задава всяка бъдеща майка. (И често се бои да чуе какъв е отговорът му). Как ли ще започне всичко: с тъпа болка или с остър спазъм? Колко силни ще бъдат контракциите? (Що за чудо е изобщо това „контракция“???) Истината е, че колкото и книги да си прочела, каквито и истории от познати да си чувала, докато не „минеш оттам“ няма да разбереш какво е усещането (и физически, и емоционално) за най-голямото чудо на този свят – появата на нов живот.

Раждането е уникално и неповторимо изживяване – различно за всяка жена, различно всеки следващ път. Общото обаче е едно – това ще бъде най-невероятният ден в твоя живот и колкото си по-подготвена за него, толкова по-добре.

На старта

По филмите всичко започва така: след весел обяд с приятели в луксозен ресторант мнооого бременната героиня изведнъж застива и казва: „Водите ми изтекоха!” Следва панически бяг към болницата, където от вратата попада направо в родилна зала и след няколко напъна бебчето е вече в ръцете й.

В реалния живот обаче нищо не се случва толкова внезапно и толкова скоростно. Тялото ти загатва за предстоящото понякога седмици по-рано (друг е въпросът че при първата си бременност повечето майчета не успяват да разтълкуват добре знаците).

Физически усещания:

Понякога всичко започва с тъпа болка/ лек натиск ниско долу в корема, „дърпане” в областта на кръста (усещането много напомня за началото на менструация). Може да е дни или седмица-две преди появата на истинските контракции.

Други знаци,че раждането наближава са:

• Падане на тапата (слузестата запушалка, която закрива отвора на шийката на матката). Може да се случи дни преди началото на раждането, а може дори и да не разбереш кога и как е станало. Повечето бременни я описват като „слузеста субстанция, кафеникава, с малко кръв“).

• Вагинална секреция – като леко течение, розово или кафеникаво. Може да е придружено от подготвителни контракции (спазми, при които коремът става силно напрегнат, усещането е за стягане, втърдяване, без болка). Информирай твоя акушер-гинеколог за всяка промяна в състоянието ти – особено, в случай че има вагинално кървене!
• Коремът „слиза“ (леко увисва) надолу. Това е знак, че бебето заема стартова позиция :). Може да е седмици по-рано, но може и да е часове преди самото раждане.
• Изтичане на водите: може да е като леко намокряне или внезапно бликване на течност. Както и да се случи, е знак, че трябва незабавно да се отправиш към болницата. (Раждането може да започне и без изтичане на водите - в болницата ще спукат околоплодния мехур, като усещането не е болезнено.)

Емоционално усещане:

Много често бременните изпитват внезапно силно желание да подготвят всичко около очакваното бебче - влечението да излъскаш цялата къща и да изкупиш всички ританки понякога е непреодолимо. В действителност това ще са последните ти спокойни дни или седмици, затова старай се да щадиш силите си.

Съвет: Не забравяй, че много малък процент от бебетата се появяват на датата на термина си. По-вероятно е да останеш изненадана (без значение дали 2 седмици предварително, или с 2-3 дни закъснение :).  

Голямото очакване

Истинските контракции са започнали, изчакала си да се увериш, че са регулярни и силни (на 10 минути), благополучно си пристигнала в болницата и ето че вече си в първата фаза на активното раждане.

При първото ми раждане акушерката се доближи до мен и попита: „Загря ли вече?“ С недоумение отвърнах: „Какво значи това?“, а тя каза: „А, значи още си далече...“

Физически усещания: Докато достигнеш 10-те сантиметра разкритие на шийката на матката степента на болка по време на контракциите и общият дискомфорт варират постоянно. Силата на болката зависи от доста неща: позицията на бебето, сантиметрите разкритие, твоят индивидуален праг на болка, колко часа вече продължава раждането. Освен всички тези фактори обаче, огромно значение има и психологическото ти състояние, както и начинът, по който реагираш на случващото се.

Контракциите са с продължителност 40 до 60 секунди и са на равни интервали от 3-4 минути (с напредване на раждането тези интервали стават все по-кратки). Болезнено е, няма спор. Но болката си има основателна причина – заедно с нея се отделят и хормоните, които ускоряват и подпомагат появата на бебето.

Разказите на раждали жени много често звучат горе-долу така: „боли ужасно, но не мога да опиша точно как“. От личен опит и от разговори с мои близки се събраха следните описания: „в сравнение с бъбречната ми криза контракциите ми се сториха направо песен“; „болката беше изгаряща“, „опитай да изтласкаш нещо като диня от тялото си“, „накрая имах чувството, че виждам звездички посред бял ден“.

За много родилки усещането е като вълна от болка, която те залива цялата и нараства дотам, че сякаш не би издържала и секунда повече... В този момент внезапно стихва и разполагаш с няколко минутки, за да си поемеш дъх. Използвай времето между контракциите, за да дишаш дълбоко и да си почиваш. Всички се страхуваме от болката – но ти опитай да не се поддаваш на страха си. Страхът и стресът повдигат нивото на хормона адреналин, което може да доведе до забавяне на раждането, да усложни процеса и дори да засили болката.

В случай, че не се справяш добре - обезболяващите медикаменти са винаги на разположение :). Провери предварително какви възможности имаш за обезболяване по време на раждането, обсъди ги с твоя лекар.

Емоционално: В най-тежката фаза на контракциите може да се сблъскаш с други неприятни изживявания (повръщане или дори изхождане по малка/голяма нужда). Не се шокирай – в този момент не си в състояние да овладееш тялото си. Няма от какво да се срамуваш или да се чувстваш неудобно от присъстващите лекари и акушерки (за тях няма тайни, свързани с раждането :).

Съвет: Както и да тръгнат нещата, остави си отворена вратичка - не бъди обсебена от идеята, че ще родиш по точно определен начин! Може да се наложи секцио по спешност или да установиш, че не издържаш повече на болката... 

Добре дошло, бебче!

Поздравления – пълно разкритие! Издържа дотук, но те чака още работа :). Започват напъните и добрата новина е, че според повечето родилки болката изчезва, остава само чувството за напрежение и усилието да подпомогнеш появата на бебето.

Физически усещания: Възможно е да усещаш силно разпъване, парене поради натиска на главичката върху вагината и перинеума. Напъните може да са само 2-3 и мъничето „да изскочи като тапа“ или пък да се наложи да напъваш час или повече. В тази фаза лекарите много силно разчитат на твоята помощ, така че ще трябва да се мобилизираш изцяло въпреки умората и изтощението.

Емоционално: Дели те толкова малко от най-невероятното усещане на този свят: да прегърнеш рожбата си за първи път! Природата се е погрижила да компенсира всичко, през което си преминала до този момент. Колкото и изтощена да се чувстваш в мига, в който гушнеш бебчето, в тялото ти се отделя хормонът ендорфин – най-могъщото природно „болкоуспокояващо“. Малък трик, с чиято помощ преди да е изтекла годината може и да пожелаеш още едно такова прекрасно малко същество :).

На финала

В последната фаза е т.нар израждане на плацентата. Ще последват няколко напъна – слаби и безболезнени, с чиято помощ в рамките на 5 – 10 минути всичко ще е приключило.

Физически ти си изтощена и изчерпана, но емоционално си на върха – никога не си вярвала, че можеш да обичаш нещо толкова силно и да усещаш подобно щастие! Първата прегръдка с твоята рожба, усмивките и сълзите, с които я посрещаш, ще останат завинаги най-незабравимото преживяване в твоя живот. 

Раждането е...

... като да видиш звездички посред бял ден

... като нажежено гюле, което минава през теб

... сякаш опитваш да изтласкаш диня от тялото си

... леко като песен (в сравнение с други неща :)

... лесно като фасулска работа

... сякаш те залива кипяща вода