Блъскане на главата

Въпрос: Дъщеря ми е на година и 9 месеца и от скоро започна да си блъска главата в пода или стената, като това я забавлява. Има ли за какво да се тревожа?

Повече от 20 % от здравите деца минават през периоди, в които блъскат главата си.

Това поведение стартира обикновено в късната половина на първата година и може да продължи до четвъртата годинка на детето. Обикновено се възприема като самонараняване и тревожи родителите. Още повече, че се посочва и като един от симптомите на аутизма.

Блъскането на главата, въртенето й наляво-надясно и честото търкаляне са много популярни ритмични навици (нещо като смукането на палеца). Има различни теории, които се опитват да обяснят това поведение при мъниците, но една от най-популярните твърди, че те просто се наслаждават на движението.

Децата се подмятат и правят салта още в утробата. В последствие няма мъник, който да не обича да го люлеят и подхвърлят. А, когато пораснат още малко започват да скачат на въже, да се люлеят силно, да се пързалят стремглаво с шейни и издържат на всички въртележки на лунапарка.

Тъй като такова поведение е типично предимно за деца, които имат ограничена активност (незрящи или глухонеми) или са самотни и често скучаят, добре е като начало родителят да проследи в какви ситуации мъникът започва да блъска главата си.

Добрите стратегии за справяне със ситуацията са привидното й неглижиране – т.е. родителите „не обръщат“ внимание на случващото се, както и отклоняването на вниманието на детето в друга посока (започване на любима игра и т.н.) Специалистите наблюдават много често такива изяви да са свързани с желанието на малкото да привлече вниманието на родителите си. И ако те реагират бурно при демонстрацията на това поведение, е съвсем естествено хлапето да продължи да го използва като манипулативен подход.

Що се отнася до връзката самонараняване-аутизъм, то би следвало да е налице поне някой от следните симптоми:

• Детето не посочва – на възраст около 14 месеца, би трябвало мъникът да може да посочва даден предмет, за да предизвика внимание върху него (за да му го дадат или просто да отбележи, че му е направил впечатление)
• Липсва проследяващ поглед – отново около 14-ия месец се очаква детето да гледа в същата посока, в която и възрастния, когато му се обяснява или сочи нещо.
• Невъзможност да играе „на ужким“ - възрастта е същата – 14 месеца, а очакването е, че малкото вече може да имитира или да се опитва да наподобява живота около себе си, като го интерпретира в игра (сервира ти закуска, или ти продава зеленчуци...)

Дори мъникът да е започнал да блъска глава, ако прави дори едно от тези неща, вероятността да развие класически аутизъм е много малка.

Разбира се добре би било това поведение да се обсъди с учителката (ако детето посещава ясли или градина), като при задълбочаване трябва да се направи консултация и с педиатъра, и с психолог (по възможност).

Консултант: Иглика Капитанова, психолог, София