Бебето – диригент на своето раждане

Мога да се подпиша с две ръце под твърдението, че мисълта която най-много тревожи бременните е: „Как ще протече раждането?“.

След първоначалното вълнение около установяването на бременността повечето от нас с нарастващ трепет (да не кажа страх) започват да очакват момента на раждането. Неизвестността, която обикновено се свързва с идея за болка, взема сериозна преднина пред простичкия факт, че това е срещата ни с бебето. Или най-приказният миг в живота на всяка жена!

Има ли начин това да остане най-паметното събитие в живота ни не, защото сме забравили „лошото”, а просто, защото е било неповторимо?

Тайната се крие...

...дълбоко във всяка една от нас. Защото бременността не е болест, от която ни избавя раждането. И животът на бебето не стартира в мига, в който то поеме първата си глътка въздух. Истинското му начало е тогава, когато двете клетки се срещнат и слеят.

Още с имплантирането си в матката бъдещото човече може да усеща твоите емоции, а и ти самата вече знаеш колко много те променят още първите месеци на бременността. Ако още тогава се научиш да „контактуваш” с бебето, това ще ти даде спокойствие и сила за бъдещите моменти, които ви предстоят заедно.

С първата си бременност бях далеч от подобна хармония, но с втората... В мига в който отворех очи и попитах наум – как си бебе? – получавах нежен сигнал, че всичко е наред. Докато вървях или вършех работа, си представях как бебето се люлее в утробата ми. Често погалвах корема си (ласка, която не е напразна), обяснявах му как се приготвяме за идването му. Уникални бяха и моментите, в които бъдещата кака се гушваше в мен и започваше да говори на братчето си :).

Здравей, мамо!

Малкото човече, което ти маха от ехографа усеща твоите емоции, защото вълни от хормони заливат и него. Знае много добре кога си радостна или тъжна. Заспива с шума на сърцето ти и непрестанния кръвен поток, който свисти около него. Дори светът му не е съвсем мрачен, защото през кожата на тялото ти прозира светлина.

След това описание надали ще те учуди фактът, че в последно време все повече учени преосмислят старта на раждането и считат, че сигналите за  започването му идват от самото бебе. Според едно от проучванията белите дробове на бебето секретират специфичен хормон, който показва на организма на майката, че детето й е в пълна готовност да се справи с живота извън утробата.

Според друго изследване раждането се инициира от една мъничка част от мозъка на бебето (паравентикуларен нуклеус), действаща като радар за готовността му. Това предизвиква увеличаването на определени хормони у него, в отговор на които се увеличават такива и при бременната, включително известния окситоцин. Със сигурност тепърва предстоят още много изследвания в тази необятна област на медицината.

Бебето подпомага раждането си

Факт е, че бебето участва активно в процеса на раждане. То не е просто „изтласкано” от организма на майката чрез контракциите. Напротив – то се позиционира, „помага” за разкритието на шийката на матката, завърта се и се появява на бял свят с помощта на мама, но не и без свое желание :).

Ако успееш да почувстваш рожбата си, заедно ще минете по този път по-леко:

•  Започни да се подготвяш от рано. Гимнастиката или йогата за бременни със сигурност ще свършат добра работа на тялото ти.
• Важно е да се настроиш и психически. Не за нечовешка болка - моят личен опит показва, че контракциите болят колкото силни менструални болки.
• Не забравяй, че природата се е погрижила за теб. След всяка контракция  имаш подобаващо време за почивка.
• Не се съпротивлявай на болката. Остави я да премине през тялото ти и нещата ще са доста по-леки. При силен стрес и шок организмът ни отделя адреналин, който най-просто казано стяга мускулатурата и прави болките силни. Затова е добре да си максимално отпусната и спокойна. Все пак нищо страшно не предстои да ти се случва.
• Не спирай да си повтаряш, че това е времето на дългоочакваната ти среща с твоето съкровище. Ако наистина се отпуснеш ще усетиш, че тялото ти знае най-добре как да действа.
• До момента, в който ще тръгнеш към родилния дом, използвай пълноценно времето си у дома. Разхождай се, приклякай, следвай ритъма си и собствените си желания. Подпирай се на стената, заставай на четири крака, облегни се на рамото на бъдещия татко... Прави всичко, което ти подсказва тялото.
• Със сигурност с всяка контракция ще усещаш и движенията на бебето вътре в теб. Можеш мислено да чертаеш пътя, който то ще измине за срещата с теб.
• Хубаво би било ако съпругът ти е съпричастен. Това обаче предполага той също да е бил подготвен за това, което ще се случи. Паниката и суетенето около тръгването за родилния дом са най-излишните и неприятни неща, които можете да си причините. Затова е добре багажът ти да  предварително готов, маршрутът начертан и... ако може бъдещият татко да бъде до теб в родилната зала. Така, ако сте имали предварителни изисквания той може да ги обясни на екипа в момент, в който на теб ще ти е трудно да сториш това. Всъщност присъствието му е оправдано дори само, за да запазиш нужното спокйствие :).
•  Ако разчиташ на лекар, който ще е до теб по време на раждането, не забравяй да обсъдиш с него предварително всичките си страхове, съмнения и желания. Със сигурност ще получиш подкрепа и разбиране.

И най-важното – търпение!

Последният месец е изпитание както за тялото, така и за духа на бъдещата майка. Не забравяй, че бременността трае 38-42 седмици и бебчето ти може да реши, че не му се напуска бързо майчината утроба.

Изчакай го то да узрее и наистина да даде онзи старт, който после ще бъде продължен от теб. За новороденото е важно да бъде напълно зряло и готово да се справи с всички предизвикателства на раждането и поемането на първата глътка въздух.

Остави го да вземе първото решение в живота си, а именно – да избере моментът на неговия старт (разбира се, ако няма изрични медицински предписания това да не се случи точно така.)