„В играта и вероятно само там, детето или възрастният са свободни да творят... Самата игра, това да се осигури на децата възможност да играят, само по себе си е почти вид терапия, която има непосредствено и универсално приложение. Но тъй като играта винаги може лесно да стане плашеща, когато децата играят, наоколо трябва да присъстват отговорни възрастни”, казва английският педиатър Доналд Уиникът.
Знаем, че за малкото дете е особено важна възможността да играе. Да играе с възрастните, да играе до някой възрастен, който е там и мисли за него – за това какво открива, дали е в безопасност, дали това е радостно и интересно и т.н., да играе само със своите играчки, да играе с други деца... Играта е онзи универсален елемент от развитието на човека, която остава валидна до края на живота му като един от начините да се изследват нови модели на поведение, да се проучват нови и непознати неща, да се експериментира, а това от своя страна означава – да се развиват всички наши способности – познавателни, поведенчески, креативни, адаптативни.
Вашето дете може да си играе вкъщи, може да играе у приятелче на гости, може да си играе в забавачката или в детската градина, на площадката, когато времето е хубаво или в парти-центъра. Всички тези места са полезни и интересни за него и всички те позволяват то да развива различни аспекти на своята личност.
Онова, което отличава проектът „Бебешко училище” от другите места за игра, е фактът, че там се предлага едно сигурно и свободно пространство, което детето може да изследва и в което да експериментира спонтанно, без това да става с ангажимент на родителя и под неговия поглед, така че то да бъде наистина „негово” – пространство на опитите му да съгради само нещо от купчината играчки, на стремежа да осъществи контакт с някой непознат, на трепета да се докосне за пръв път до това как се случва изкуството. В същото време това пространство дава възможност за спонтанност и креативност – тъй като бебешкото училище не е „училище” в собствения смисъл на думата. То по-скоро представлява „ателие”, в което присъствието на възрастните – детски психолози – е гарант за сигурност, но където „ученето” се случва през опита на детето в заниманието му с нещо, което то си избира или харесва. С други думи, става въпрос по-скоро за игра, която е творческа дейност и която по този начин е развиваща, отколкото просто за отпочиване и забавление – както се случва в парти-центъра или от целенасочено обучение – каквото има в учебните заведения.
Безспорно всички тези форми имат своето важно място по отношение на пълноценното израстване на младата личност, но тук специалистите имат възможност едновременно да придружават детето в неговите опити да опознава света и да го стимулират в онези сфери, които са актуални и важни за развитието му в конкретната възраст.
Групите не са терапевтични, така че в тях не става дума за подобен тип работа с децата. Въпреки това, възможността за консултация със специалисти в сферата на детското развитие, дава възможност за превенция и подпомагане на евентуални затруднения.
В бебешкото училище децата са посрещани и насърчавани да играят и развиват своите умения в спокойна атмосфера, като целенасочено се подкрепя тяхното любопитство към света и общуването помежду им. Основната цел на специалистите е да отваря безопасно прозорчета с нови непознати неща и да изследват желанията и това, което интересува децата, така че светът да навлиза с малки стъпки.
За допълнителна информация, може да разгледате сайта на проекта: www.baby-school.org/index.php/home
Валентин Стоилов е бакалавър по Психология, магистър „Семейна терапия и консултиране на лица с увреждания” в СУ „Св. Климент Охридски”.
Котерапевт в екип за индивидуална психоаналитична психодрама.
Работил е като педагог и психолог в „SOS-Kinderdorf-Детско селище, с.Дрен, България”, както и като психолог към Дневен Център за Рехабилитация и Интеграция на Деца със Специфични Нужди - “Покров Богородичен”.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.