Какво се крие зад изконната мъжка неприязън към смяната на пелени и застрашено ли е достойнството на силния пол, ако се наложи с голи ръце да се обезоръжи миризливата заплаха?
Всички бащи обичат да играят с бебетата си. Както и гордо да ги возят в бебешка количка или да ги носят в кенгуру близо до сърцето си. Да нахранят малкото с лъжичка? Дайте насам! Приготвяне на водата за баня? Никакъв проблем!
Стане ли дума за смяна на пелени обаче, Задругата на мъжете бързо навъсва нос и извръща глава.
Опитай само да си представиш някой от онези мъжкари (които гордо се бият в гърдите по рекламите на бира) с голо бебешко дупе и пълна пелена в ръката. Картинката е ясна: операция „Шок и ужас”. Нещо подобно видях наскоро в един от тематичните клипове в YouTube: повръщащи, кашлящи, гнусящи се, запушващи носове, с кислородни маски, хирургически ръкавици и насълзени очи бащи. Мъже на ръба на нервна криза. И се зачудих: как така тези, които дни наред могат да носят едни и същи чорапи (до първа степен на токсичност), се отвращават от миризмата на най-обикновена бебешка пелена?!
Ароматната страна на въпроса
Признавам си, че мъжете, които разпалено спорят на детската площадка или в магазина за това кои бебешки „гащи“ са по-непропускливи, силно ме притесняват. Но още повече ме смущават онези, които гледат на отрочетата си като на шокови гранати, които ще се взривят в момента, в който бъдат дръпнат лепенките на пелените.
Защо Силата не е със силния пол в такива „екстремни” случаи? Кое е онова, което парализира мъжкото им сърце и ръце и те предпочитат пораженчески да се оттеглят от битката с дежурното „ти го правиш по- добре”?
Истината е, че колкото и да си играят на джедаи, рицари и супер герои, мъжете имат едно съществено слабо място. Гнусливи са. Осемдесет на сто от тях изпитват силна погнуса само при вида на физиологични течности (според проучване в САЩ един от всеки 30 мъже се гнусял от майчината кърма!) и телесни отпадъци. Ето защо не само мръсната пелена, но и повръщащото в парка дете може да ги изгони на километри разстояние. И все пак... с уговорката, че колкото марки за пелени - толкова и бащи:).
Нова надежда
Но какво се случва, след като таткото тактично дезертира да хвърли боклука / провери дали е сменил маслото на колата / потърси очилата си при съседа, а бебето все така настойчиво плаче за чистота? Майките отвръщат на удара! Честно казано, не познавам жена, която някога да е изпитала някакво особено удоволствие от съприкосновението си с пълната пелена.
Но за разлика от силните си половинки, ние майките сме пределно наясно, че след нацапаното дупе идват и дерматитът, и болезнените възпаления, и тревожният бебешки плач, и дългото чакане пред лекарските кабинети. А те са далеч по-притеснителни от една рутинна хигиенна процедура.
Затова се мобилизираме, забравяме щипките за нос и гумените ръкавици и запрятаме ръкави. За доброто на детето. А на татковците оставяме по-приятните занимания. Като това да играят с малкото, да го возят гордо в бебешката количка (или носят в кенгуру), да го хранят с лъжичка или приготвят водата му за баня.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.