Бащата през първата годинка на бебето

Съвременните татковци все по-често оценяват удоволствието да прекарат повече време с бебето. Оказва се, че това време е от изключителна важност и за двете страни. Вярно е, че в първата годинка мама е най-важната личност в живота на детето, но все повече изследвания върху детската психология показват, че грижите на бащата са изключително важни и мъничето изгражда в себе си сигурност и доверие към околните, благодарение на регулярните контакти с таткото.

До преди няколко години гледката на баща с малко бебе в ръцете или на разходка из парковете, предизвикваше изумление и възхита. За щастие, днес това е най-нормалната гледка, нещата си идват на мястото, защото информацията за родителите става все повече. Днешните майки и татковци могат да черпят от интернет или от книгите, да видят на живо чуждия пример и да осъзнаят, че няма нищо по-ценно от пълноценния контакт с бебето и детето.

Препоръчително е първият контакт на таткото с бебето да е още в родилния дом, веднага щом мъничето се появи на бял свят.

Хубаво е таткото да среже пъпната връв, щом тя спре да пулсира, да гушне бебето след като то е било сложено на гърдите на мама. Важно е и новороденото да чуе гласа му, тъй като то го познава още от утробата. Всъщност контакта на бащата с бебето може да започне още преди раждането му, като той говори на бебето нежно, може да му пее, да му разказва нещо или просто да гали корема на мама.

Според много психолози, все по-очевиден става факта, че през първата година на бебето е важна не само мама, но и татко.

В тази възраст се развива умението да се дели любовта и привързаността не само към един човек, а към двама, защо не и повече – ако има помощник в отглеждането на детето, близки баба или дядо.
Важното е да осъзнаеш, че ролята на бащата не е основно да осигурява финансите на семейството и неговото влияние върху детето не започва тогава, когато то е способно да запомни правилата на футболната игра, например. Връзката баща-дете е много по-силна, когато родителят е започнал да се грижи за мъничето от малко, когато е установил емоционален контакт с него и е развил чувствителност спрямо психиката и поведението на детето.

Всъщност добрият баща може всичко, което може и мама, с изключение на кърменето разбира се.

Детето трупа ценен житейски опит, когато с него се занимава както мама, така и тати. То попива и двата модела, които се допълват перфектно и след това може да пресъздаде тази пълноценна хармония и в живота си на възрастен.

Често пъти, чисто физически, таткото може да се справи по-добре с носенето и къпането на бебето, особено ако раждането е минало тежко или е било операционно. Помощта на бащата в случая е незаменима. А периодът на коликите изисква много гушкане и много разнасяне на ръце.
Към първата си годинка детето вече осъзнава или по-точно чувства, че го обичат двама души по различен начин и, че това е нормално, хубаво и обогатяващо. То е окуражено да открива света, да любопитства и да бъде смело, защото знае, че може да разчита на подкрепата на мама и тате.

Бонусите от активното общуване обаче не са само за мъничето. Таткото също получава големи дози любов и усмивки в ответ на вниманието.

Той се чувства горд и щастлив, утвърждава се като баща и свиква с новата си роля. Колкото по-често се занимава с бебето, толкова по-бързо и по-добре ще намира начини и подходи да задоволява емоционалните и физически нужди на бебето. Ще свикне с бебешкия език и ще разпознава сигналите, ще действа на бебето успокояващо в трудни моменти.

Има случаи, в които бащата се чувства изоставен и пренебрегнат след раждането на отрочето си.

Изведнъж семейството се увеличава и партньорката му обръща внимание повече на бебето. Колкото и да е странно, някои бащи трудно се адаптират и изпитват много противоречиви чувства. Освен това, според някои изследвания, и мъжете могат да изпитват следродова депресия. Някои реагират, като започват да отсъстват по-често от вкъщи, други имат нервно и объркано поведение, трети стават прекалено разсеяни и недосетливи. При всички положения и бащата има нужда от специално внимание и насърчение. Но най-доброто средство за справяне със ситуацията са активния контакт с бебето и грижите за него.

Мъжът много бързо се адаптира към ролята си на баща, ако се грижи за детето, ако го къпе, сменя пелените и го утешава. Важното е мама да му гласува доверие и най-вече да му покае, че не би могла да се справи без неговата помощ и подкрепа.

Колкото повече време прекарва с бебето, толкова по-привързан става таткото.

В началото трябва да е с помощта на мама, която да му превежда от „бебешки”, да му показва с внимание и такт какво и кога е нужно да се направи, за да може мъжът да се ориентира. А, когато оцениш действията му, когато се похвалиш на приятелки и роднини колко грижовен баща е и как чудесно се справя, тогава със сигурност всичко ще е наред. Това е и най-прекия път към развитието на бащинското чувство. Не очаквай, че то ще стане автоматично, както е и при много майки, при татковците е нужно време и много общуване с детето.