Като стана майка аз никога няма да правя така!!! За кои неща познах, за за кои се „провалих“

„Честито – ще ставате майка!“ Чуеш ли го, вече знаеш: животът никога няма да е като преди. Ето и какво ми се случи на мен, след като се приземих в бебешката реалност.

Някога мнооого отдавна, когато се опитвах да си представя как един ден ще гледам своите деца, обичах да заявявам неща от сорта на: „Ако имам дъщеря, никога няма да я обличам в розово!“. Или: „Никога няма да обсъждам на обществено място „съдържанието“ на пелените (сортирано по цвят, миризма и консистенция...). Е, за някои неща познах. Ето обаче за кои се „провалих“.

• Никога няма да говоря на „бебешки“ или с онзи ужасен фалцет, с който разнежените майки произнасят захаросани реплики като:

“Ти си моето сладко-сладко захарче – най-хубавото бебе на света!“ В ерата „преди-бебето“ обикновено „завъртах очи“ при подобна сцена. В ерата „след-бебето“ установих 2 неща: 1. че моето дете е „най-сладкото бебе на света!“ и 2. да погледна към сладкото му личице = да изпадна в умиление = да започна да му говоря на „бебешки“ с „онзи ужасен фалцет“...

• Никога няма да се прехласвам по: „съдържанието“ на пеленките, яденето на пюрета със съмнителен цвят и ужасен вкус и т.н..

Там е работата, че по цял ден сменяш пеленки, а оценката на „съдържимото“ им е един от важните показатели, че бебчо е здрав и си хапва достатъчно. И ден след ден забъркваш пюренца със съмнителен цвят и блудкав вкус, защото такива са здравословните пюрета за малчовците :). Храненето и здравето на бебчо са най-важните неща за теб сега – по 24 часа на ден... Звучи ли ти обсебващо? Ами такова е! Опитай сега да се прехласваш по последните модни тенденции в дължината на дръжките на чантите.

• Никога няма да подкупвам с лакомство.

Още един от греховете ми, обаче...  понякога авторитетът, аргументи, молбите са безсилни. Това обикновено съвпада с моменти като: разходка + внезапно плиснал проливен дъжд + хлапе, което отказва да се прибере, защото иска да седне в средата на най-дълбоката локва :(.

• Никога няма да го залъгвам (например да казвам „Ще видим...“ в отговор на безкрайното мрънкане „Искам да отидем в паркааа...“).

Да, пределно съм наясно, че „Нямаме време да отидем в парка“ е верният отговор. Както и че „Ще видим...“ е единственият начин да си спестя истеричното тръшкане и половинчасово умиротворяване, за да успея да свърша спешните задачки и – може би! - да ни остане време за разходка в парка :).