Аз кърмя, ти кърмиш...

Как синът ми, един телефонен разговор за червила и няколко безсънни нощи на ръба на нервна криза бяха достатъчни, за да започнем с малката ми дъщеря да се наслаждаваме на кърменето.

Не очаквай отново да чуеш за преимуществата на кърменето. Няма да те убеждавам, че майчиното мляко е най-ценната храна за твоето бебе. Ще спестя и описанията на състава на кърмата, както и научните доводи защо тя е по-здравословна, по-хранителна, по-хипоалергенна или по-богата на витамини и минерали дори и от най-новата и съвършена адаптирана формула мляко. Всички тези неща ги знаеш много добре :). Аз също ги знаех първият път. Но не ми помогнаха... И едва сега осъзнавам защо -  въпреки цялата информация, с която разполагах, не успях да се справя с кърменето от първия път. Дори не подозирах, че кърменето може да е нещо толкова просто и толкова приятно. Сега осъзнавам какво ми е липсвало най-много – да видя кърмеща майка. Каква топлота, спокойствие и красота излъчва... Затова ще ти разкажа за удоволствието от това да превърнеш кърменето на твоето бебе във всекидневен ритуал. Но преди това, ето през какви изпитания се наложи да мина.

Всяко зло за добро

Понякога историите с щастлив край имат тъжно начало. И моята беше такава. Опитите ми да кърмя сина си продължиха не повече от 2-3 месеца, докато накрая шишето с адаптирано мляко спечели битката. А аз се отказах. А и как иначе, след като повечето мами около мен правеха същото. И какво толкова лошо има в това? Просто и аз като тях нямах достатъчно кърма. Нали най-важното е, че бебчо се развива добре, расте, наддава, смее се, гука... Значи всичко е наред. Докато не се появиха първите признаци на алергия към белтъка на кравето мляко и последваха много трудни дни за цялото ни семейство. Слава Богу, проблемите са вече зад гърба ни, остана само мотивацията втория път да се справя по-добре. Когато забременях за втори път, реших да си направя списък с всички неща, които ще са ми нужни, за да кърмя успешно. Не си мисли, че включих сутиен за кърмачки или помпа, или специални анатомични биберони. Не че тези неща са излишни, но в началото не са толкова важни. На първо място записах мотивация, добавих и интуицията си. Казах си, че ще имам повече вяра в способностите на тялото си и ще се вслушвам повече в моето бебе. Те знаеха най-добре какво точно да правя. Към този списък по-късно добавих и приятелите от Консултативния център по кърмене към „Майчин дом” в София. Имах тяхната подкрепа и знаех, че когато и да се обадя, ще ми дадат ценен съвет.

Не питай старило, ами патило

Бях готова! Не че не срещнах трудности. Напротив! Бях на косъм да се откажа още в родилния дом. Избрах болница, в която се цени тясната връзка между майката и бебето в първите дни. Може би те блазни идеята да си починеш, за да се възстановиш бързо след раждането, а бебето да е отделено от теб. Именно малкото сладко човече, което лежеше до мен в болничната стая, беше най-големият ми стимул да забравя за болката след операцията.

Но кърменето все тъй не вървеше. Гушвах дъщеря си в скута си, а тя все се мъчеше да захапе с малките си устенца зърното. Получих първите (и последните) разранявания. Болеше много и отново не знаех какво да правя. Стандартните съвети, които получавах, никак не ми помагаха. Време беше да се обадя за съвет на моя близка от Консултативния център по кърмене. И знаете ли за какво си говорихме? За червила :). Чудех се как да обясня каква форма придобива зърното на гърдата ми, след като дъщеря ми се откаже да суче. „Да не е като чисто ново червило?”, попита ме тя. Ами да, формата беше точно такава – на отсечен под ъгъл цилиндър. Кой в този момент би се сетил за гримове и червила, когато пред него стои отговорната задача да се научи да кърми своето бебе...

Това беше мигът, в който в болничната стая, с дъщеря ми в едната ръка и с телефона в другата осъзнах, че за мен като жена кърменето е като червилото, което слагам преди да изляза навън. Един всекидневен ритуал, без който вече не мога! Оказа се, че тази форма на зърната на гърдите показва, че не държа правилно бебето. След като ми обясниха как точно да поставя дъщеря си на гърдата, нещата потръгнаха.

Трай, бабо, за хубост

Навярно точно тук си казваш, че чисто и просто съм била късметлийка. Може и да е така, но първата седмица у дома тази мисъл дори не ми минаваше през главата. Бях решила, че няма да спазвам режими на хранене, а ще кърмя „на поискване“ от бебето. Само че това съвсем не се оказа толкова лесно, колкото си мислех. Дъщеря ми спеше с часове – налагаше се насила да я будя, за да я нахраня. А събудех ли я веднъж, се започваше едно безкрааайно кърмене. Особено привечер - времето на маратонското кърмене. Отново и отново, до пълно изтощение...

В онези първи дни се чувствах леко излъгана – кога точно щях да започна да се наслаждавам на кърменето, както го пишат по книгите? Питах се дали си заслужава всичко това. Ами ако тези мъки продължат месеци наред? Исках да се откажа, но вярвах, че това е само труден момент, през който двете с дъщеря ми трябва да преминем. И наистина – така се оказа. Вече 7-ми месец се радвам, че издържах, когато всичко изглеждаше непреодолимо трудно. 

Сит на гладен не вярва

Ако не си кърмила досега, няма как да те убедя, че това е едно невероятно изживяване. Преди години и аз може би бих се изсмяла с горчива ирония на цялата тази житейска история. Толкова много деца са израснали, без да са кърмени. Аз също съм едно от тях, може би дори и ти самата. Но дъщеря ми не е! А това за мен е най-важното. Пък и притежавам невероятно преимущество: най-компактния комплект за хранене навън - един слинг, моето бебе и аз самата.

Всяко чудо за три дни

Е, признавам си – при мен продължи маалко по-дълго. Искаше ми целият свят да научи, че този път Чудото е станало! Преодоляла съм всички пречки и продължавам да кърмя дъщеря си.

Едва ли не очаквах връчването на медал за „Майка на годината” :)). Докато един ден не осъзнах, че от Чудо - кърменето се е превърнало в мое всекидневие, нещо толкова просто и обикновено за мен, за дъщеря ми и за нашето семейство. А своята награда ще получа, ако знам, че щом аз успявам да кърмя, ти също ще можеш:).