Апендицит при децата - какво представлява и как се лекува?

От апендицит страдат хора в различни възрасти, но възпалението се среща по-често при децата. Най-разпространеното коремно хирургично заболяване при децата е апендицитът.

Характерни неразположения са:

• Болка в корема;
• Гадене;
• Повръщане;
• Повишена температура.

Диагностицирането на заболяването при мъниците не винаги е лесно и бързо. Задължителна е консултация със специалист, за да се избегнат възможни усложнения.

Какво представлява заболяването?

В началото на дебелото черво, там където се влива тънкото, се разполага малък чревен израстък, подобен на червей. Именно той е причината за най-големите проблеми при децата. Неговото възпаление се нарича остър апендицит.

Апендиксът (или наричан още червеобразен израстък) се счита за ненужен орган, но неговата роля за стопиране на инфекциите е съществена. Не случайно го наричат „сливицата на коремната кухина”. Неговият лимфен апарат се развива окончателно към 3-годишна възраст. След този период апендиксът е готов да реагира на всякакви инфекциозни процеси в организма, което често води до неговото възпаление. То се дължи на застой и повишено налягане в неговия просвет, при което започва бурно разрастване на микроби и ангажиране на апендикуларната стена. Този процес може да се наблюдава и при други предпоставки – сраствания, усукване, задръжка на чревно съдържимо, чужди тела (например глисти).

Симптоми

Оплакванията при остър апендицит започват постепенно, с неразположение и болезненост по корема. Болката първоначално е неопределена, като малките деца сочат областта около пъпа. По-късно тя се локализира в апендикуларния район или по-точно в долната дясна коремна област. Тя се засилва при движение или кашлица, а също така и по време на сън. След болката се появява гадене и после повръщане.

Детето иска да лежи, обикновено поляга странично и свива крака към корема. Типично за малките деца е да откажат да се хранят, а всяка поета течност да предизвиква спазми и повръщане. Скоро след болката се появява гадене, повръщане и температура.

Ако апендиксът е разположен ниско в малкия таз, може да възникне диария. В общите случаи чревната перисталтика заглъхва и става задръжка на изхожданията. Често при децата апендиксът се разполага нетипично – или високо в дясно, където е черният дроб, или ниско долу в малкия таз. Малкотазовият апендикс дразни пикочния мехур и правото черво, поради което коремната болезненост може да се предхожда от разстройство или често уриниране. Случва се течните изхождания да са повод детето да бъде лекувано за „дизентерия“ преди поставянето на правилната диагноза.

Лечение

При всички положения е наложителна спешна консултация със специалист по детска или обща хирургия. Ако има съмнение за остър апендицит, детето се приема за активно наблюдение. След преценка от дежурния екип се извършва операция, наречена „апендектомия“. Възпаленият апендикс се изрязва. Когато операцията приключи успешно, детето може да се изпише на четвъртия-петия ден след нея. Ранно усложнение е инфекцията на оперативната рана. При случаите с тежък перитонит детето се лекува по-дълго време, а понякога се налагат няколко последователни операции. Тези случаи са проблемни и се налага престой в реанимационно отделение.

Нужно е да знаеш...

Острият апендицит е най-разпространеното коремно хирургическо заболяване при децата. То е част от проблемите на растящото дете и всички знаем колко грижи и тревоги създават детските коремни болки. Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но при тях нещата са по-опасни. Диагнозата е трудна, защото те не могат да кажат къде и какво ги боли. Освен това различни болести на носа, гърлото или белия дроб създават лъжливи симптоми, наподобяващи остро коремно заболяване.

Кондултант: проф. Огнян Бранков, д.м.н., началник на секция „Детска хирургия“, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, София