Проблемът с анорексията се появява в ранна детска възраст, когато на детето липсват грижата и топлината на майката, а в тийнейджърска възраст - заради проблеми със съучениците или комплексиране от перфектните тела, които показват по телевизията.
Според специалиста по хранене д-р Росица Попова редукцията на килограми в тийнейджърска възраст трябва да е сигнал за родителите, че има някакъв проблем. Тя твърди, че диетите по вестниците и списанията са непрофесионални и всяка диета е индивидуална. Ако някоя ученичка между 14 и 18 години вземаела решение да спазва диета и имала индикация за редукция на тегло, както и покачване на кръвната захар, то родителите й трябвало да я отведат на лекар диетолог.
"Трудно се излиза от такова психическо разстройство. Много родители имат добри намерения да помогнат на децата си - но с днешните деца е невъзможно помощта да стане със силата на принудата", допълва пък психотерапевтът д-р Красимира Марчева. По думите й анорексията е преди всичко психологичен проблем. Докато психиатрията в нашата страна била мръсна дума, нещата щели да стоят по този начин. Представата е, че психиатърът се занимава с луди хора и затова повечето хора не ходели на психиатър. Марчева твърди, че трябвало да има контакт между родителите и детето. "Психологичният момент е много по-важен въпреки значението на захранването при напреднала фаза на анорексия. Това е психично разстройство, желанието да престанеш да се храниш се поражда от това, че ти нямаш собствен идентитет", подчертава Марчева.
В България няма организиран център за борба с анорексията. Когато възникне проблемът, родителите могат да се обадят на личния си лекар и той да ги насочи какво да правят по нататък. А чрез центровете в ИСУЛ, Пета градска болница, Александровска болница може да се помогне на болните от анорексия.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.