Алергии и сенна хрема

Алергиите се проявяват по различни начини. Върху кожата дадена алергия може да причини обриви или уртикария, в червата – да се прояви като диария, а в носа и синусите – да се изрази като класическата сенна хрема, със сълзящи очи и течащ нос.

Алергиите са резултат от имунна реакция спрямо някои дразнители, като полени, храна, животински пърхот, акари в прахта или плесен.

Когато детето е изложено на дразнители, специални клетки – мастоцити, освобождават съдържащи се в тях съединения, наречени хистамини. Те, заедно с други съдържащи се в мастоцитите вещества, предизвикват подуване и възпаление на тъканите, както и отделяне на течности от тях.

Мастоцитите са най-многобройни в кожата, устата, носа, белите дробове и храносмилателния тракт и отделянето на хистамини в тези части на тялото причиняват разводняване, свързано с алергията.

Как да се справим с алергията?

Как да се справим с алергията?

Най-добрият начин за справяне с алергията е да се отстрани дразнещото вещество. Ще бъдете улеснени, ако знаете към какво е чувствително детето. Обаче най-често вие дори нямате идея за това. В тези условия трябва да започнете да отстранявате постепенно най-разпространените алергени.

Предлагаме няколко добри начални стъпки.

• Почиствайте стаята на детето с прахосмукачка всеки ден или през ден (ако е с килим), за да се намали броят на акарите в прахта.
• Опитайте се да пречистите въздуха с някое от предлаганите на пазара устройства. Поставете го в ъгъла на стаята и то ще филтрира въздуха, като събира паразитите и пърхота в прахта.
• Ако навън, до някой от прозорците има цъфтящо дърво, постарайте се да държите този прозорец затворен, за да намалите полените в дома си.
• Ако детето спи с пухена възглавница или пухена завивка, опитайте се с противоалергенни покривала да изолирате перушината.
• Ако имате домашен любимец и подозирате, че той е причина за алергията, ограничете движението на животното по-далеч от стаята на детето.
• Ако забележите плесен по тавана, стените или пода, почистете я или извикайте професионалисти да я отстранят.
• Ако детето се прибира от училище с признаци на алергия, а при оставане у дома състоянието му се подобрява, посетете класната стая, за да видите дали там има някакъв очевиден алерген, като животинче или пък стар килим.

Действително, ако проблемът е в заобикалящата среда (например полени), е почти невъзможно да се направи каквото и да било. Причиняващите алергии вещества във въздуха са повсеместни. При смяната на сезоните алергените също се променят и състоянието на детето трябва да се подобри.

Ако алергията започне само с течащ нос и слузта е все още прозрачна, опитайте се да предотвратите влошаването на хремата. Някои хора смятат, че в такива случаи помага ограничаване на кравето мляко, сиренето и други млечни продукти. Те може да бъдат заместени със соево или оризово мляко.

Кога да потърсим лекарса помощ?

Кога да потърсим лекарса помощ?

Потърсете лекарска помощ, ако детето ви има алергия за пръв път и вие се затруднявате с овладяване на симптомите. Класическите признаци на алергията включват прозрачен воднист секрет. Ако секретът от носа е зелен и виждате секретиране от очите, детето може да има вторична инфекция и трябва да се свържете с вашия лекар.

Трябва да се консултирате с лекаря и ако състоянието на детето се влошава или просто не се подобрява. Педиатърът трябва да знае дали то има проблеми с обичайните си всекидневни занимания, или има трудности със съня.

Необходимостта от изследвания се определя от тежестта на симптомите на алергията.

Течащ нос и случайна суха кашлица или пък кихане, дори ако се появяват от време на време в продължение на седмици, не дават основание за алергичен тест. Обаче запушване на носа и кашлица, които прекъсват обичайните занимания или съня, могат да бъдат повод за изследване. Ако детето има свързани алергични симптоми, като копривна треска (уртикария), ще трябва да установите истинската причина за това.

Двата основни вида изследване на алергията са тестване на кожата и изследване на кръвта (RAST). Резултатите от RAST са по-надеждни, но той е по-агресивен. Никой от двата обаче не е особено прецизен, особено ако детето е под две години.

Тестването на кожата включва одрасквания на кожата на детето с тънки игли, като всяка от тях е покрита с различен алерген: котешки пърхот, почва, яйце и т.н. Ако мястото около някоя драскотина почервенее и се възпали – тестът е положителен. Тези изследвания са надеждни, особено ако някой все пак успее да накара детето да участва.

За деца под две години отрицателният резултат не е от голямо значение. С други думи, дори ако кожата около иглата с плесента не е реагирала, детето може да има алергия към плесен. Само положителните резултати са доказателство за алергия.

RAST е най-разпространеният кръвен тест, който се използва за проверка на алергия. Кръвта се взема от вената (не от пръста или от някъде другаде), след което се изследва за различни алергии. Към него се прибягва в случаите, когато кожата е толкова възпалена, че не може да є се направи тест, или ако има опасност от много силна реакция.

Както и при тестването на кожата, RAST не е надежден при по-малките деца.

Реакциите при изследването на кожата и RAST варират широко.

Когато резултатите са положителни, степента на положителност варира, така че с един от двата теста е възможно да се различи лека от тежка форма на алергия.

Важно е да се помни, че антихистамините могат да влияят върху резултатите от тестовете за алергия. Ако детето приема някакви лекарства, това трябва да се обсъди с вашия лекар няколко дни преди изследванията. Може да се наложи спиране на препарата една седмица преди тестовете.

Какво е лечението?

Какво е лечението?

Най-разпространеното лечение на алергии се извършва с използването на антихистамини. Тези лекарствени препарати блокират хистамините, които се освобождават от специалните клетки – мастоцитите, като ограничават възможността да влияят върху нормалните функции на носа, очите, белите дробове и т.н.

Антихистамините са достъпни в голям брой препарати. Онези, които се продават свободно, са дифенхидрамин (Benadril) и лоратадин (Claritin). Дифенхидраминът се среща и в лекарствени комбинации. Антихистамините, които са с лекарско предписание, са хидроксизин (Atarax) и цетиризин (Zyrtec). Повечето от тях са под форма на сиропи.

Когато в изключителни случаи антихистаминът не е достатъчен, за да се справи с проблема, трябва да се използва кортикостероиден препарат. Стероидите са мощни противовъзпалителни лекарства, които бързо потискат алергичните реакции. Те обаче имат повече странични ефекти от антихистамините, поради което не се препоръчват в началната фаза на заболяването.

Стероидите са под форма на спрейове за нос, инхалатори, сиропи, таблетки и дори инжекции. Спрейовете и инхалаторите са за местно приложение, което означава, че първите ще подобрят функционирането на носа, а препаратите за вдишване – работата на белите дробове и дишането. Всички други форми действат по цялото тяло, като излагат детето на по-големи дози и имат повече странични ефекти.

Какви са възможните усложнения при алергия?

Най-силната проява на алергична реакция е анафилаксията (anaphilaxis). Това е алергична реакция на цялото тяло. Тя може да бъде свързана с уртикария (копривна треска), подуване (на устните, устната кухина или тъканите на белите дробове, ниско кръвно налягане и дори шок, наречен анафилактичен). Тези реакции варират от слаби до застрашаващи живота.

Когато алергията е причина за сърбящ обрив, възможно е детето да започне ожесточено да се чеше, а това би могло да предизвика кървене и вторична инфекция. Местата по кожата, които непрекъснато се разра няват и не се създават условия да заздравеят, може да зараснат с белези.

Алергична реакция на горните дихателни пътища причинява натрупване на слуз, което води до вирусни и бактериални инфекции. Инфекции на синусите и на ушите при децата са най-често срещаните следствия от хронични алергии.

По книгата на д-р Кара Натерсън „Детето: от глава до пети”.