8 от най-разпространените митове за новороденото

Дори още преди раждането на бебето, съветите за неговото отглеждане„ще завалят“ от всички посоки. Доколко би могла да им се довериш?

Със сигурност всеки (и майка ти, и свекърва ти) с най-добри чувства би искал да ти помогне да се справиш по-добре с майчинството. Разбира се, опитът има своето значение, но понякога пък предразсъдъците пречат да се почувстваш пълноценен родител. Ето и едни от разпространените митове за новороденото.

1.Истинската майка обича мъничето си още преди да се е родило.

Не винаги е така. Да, има жени, които споделят, че още в мига, в който са разбрали, че носят в себе си нов живот, са усетили безкрайната обич, която изпитват към малкото създание. Но други пък просто имат нужда от повече време, за да осъзнаят и приемат с нужните емоции новата реалност – примерно това е станало към края на бременността или с раждането, или пък дни след появата на малкото човече. Не се притеснявай, ако майчината любов „закъснява“. Защото именно чувството за вина може да ти попречи да бъдеш достатъчно добра майка.

2. Децата, които се кърмят дълго растат по-зависими.

Малкото действително е зависимо от майката в началото на своя живот. Това му помага да укрепва и да се развива. Но природата е предвидила и механизмите на постепенно отделяне на детето от майката. Мъничето е готово за това между 8-10 месец, когато изпитва все по-голям интерес към света около себе си и вече майчината гръд не е от първостепенно значение. Главното е да усетиш този момент и съответно общуването ти с бебчо да премине на нов етап. Само по себе си, кърменето не води до по-голяма зависимост. Проблемите идват тогава, когато то се оказва единственото средство, с помощта на което детето осъществява контакт с мама.

3.Новороденото не разбира това, което му говориш.

И поради тази причина, считаш, че няма нужда да му обясняваш действията си. Всъщност детската психология утвърждава точно обратното: дори и новороденото има нуждата от твоя „разказ“ - обяснявай му какво правиш, как се чувстваш. В случая съвсем не е от значение дали мъничето разбира смисъла на думите ти. Важна е тяхната емоционалност. Освен това майчиният глас го успокоява и то се чувства защитено и сигурно. Редица изследвания показват, че родители, които разговарят с мъниците още от първия ден, те много по-лесно и по-бързо се научават да говорят.

4.Бебето се нуждае от тишина и спокойствие.

Преди всичко до 1 година детето се нуждае от присъствието на своите родители и от нови впечатления. Освен това има и способността да спи спокойно дори при известен шум. Естествено, прекалено силните и неприятни шумове не биха му се отразили добре, но това вероятно важи и за теб. Говорейки за нужната тишина и спокойствие, необходими на бебето, по-скоро би трябвало да се има предвид това ,че детският организъм е податлив към инфекции и затова би трябвало да избягваш да посещавате заедно места с много хора. Както и не бързай с многото гости у дома. Освен това спазвай необходимия режим за детето, тъй като недостатъчното сън например може да е причина за недоволство и раздразнение.

5.Честото носене на ръце води до разглезване.

Популярността на този мит е свързана това, че много родители се чувстват объркани и изпитват страх, че тяхното съществуване зависи от потребностите на детето. Но непосредствената близост до тялото на мама, чувството на нейната топлина и биенето на сърцето й са нужни за малкото човече. Така то се чувства защитено. Не се притеснявай да показваш чувствата си на детето – гушкай го, носи го на ръце – това няма да го разглези, ще му даде сили да расте и да се чувства значимо. Главното е да не пропуснеш момента, когато малчо започва да проявява инициатива и има нужда от повече свобода.

6.Идеалният малчуган се занимава самичък.

Може би и до теб са достигали легенди за деца, които никога не плачат, часове наред си играят самички и ако искат нещо деликатно похленчват. Но болшинството деца по правило не издържат да бъдат сами дори и за 5 минути. Всячески настояват на своето – искат да ги носиш, да ги забавляваш, да им говориш, да играеш. Или те просто имат нужда от общуване и запознаване със света около тях. За развитието на детето е важно да усеща постоянното внимание на възрастния.

7.Капризите не минават пред добрата майка.

Детето може и да поплаче, да прояви своите капризи, и да се разболее – това не зависи от качествата на родителя. Но ако възприемаш всяка тревожна ситуация като свидетелство за своята несъстоятелност и изпитваш вина, това ще ти попречи да реагираш адекватно в дадения момент. Добре е да си дадеш сметка, че малкото човече не живее вече вътре в теб, а заедно с теб.

8.Бащата е длъжен да умее да се грижи за отрочето си.

Да, и то толкова добре, колкото и мама. Днес все повече мъже активно се включват в отглеждането и възпитанието на децата си. Но и не малко бащи се чувстват по-скоро като помощници, отколкото като пълноправни участници в грижите за малкото. Тук ролята на майката също е особено значение. Бъди готова да разделиш задълженията с таткото, дори и ако той се нуждае от повечко указания. А ако така и не се научи да сменя пеленките, това съвсем не е повод да го считаш за недобър баща. Може би просто това не е неговата част, но виж пък стане ли време за къпане – готов е на всичко и се справя отлично :).

Консултант: Ваня Овчарова, аналитичен психотерапевт, София