7-те смъртни гряха на новия колега

Новият колега е като трън в очите на целия колектив. Просто защото е уравнение с много неизвестни. За едни новият колега е потенциална конкуренция, за други – авторитетна фигура, а за трети – просто още един член от екипа. Но едно е сигурно – първите работни дни на новия колега ще предопределят по-нататъшното отношение към него като професионалист и като личност. И без значение от коя страна на барикадата си, виж кои са 7-те смъртни гряха на новия колега, обричащи работата му на провал.

- Не уважава офис политиката – Първият проблем на новия колега е адаптацията. Смяната на работното място означава и смяна на правилата за поведение. А мнозина  не са готови за това предизвикателство. Те забравят или не искат да приемат факта, че офис политиката, на която са се подчинявали до скоро, вече не е актуална. Прекалено високото говорене по телефона, отказът да участва и да изразява мнение по определени проекти, неуважителното отношение към колектива и работата, са само част от действията, които биха донесли сериозни проблеми на новия колега. Адаптацията му би била много по-лесна, ако просто обърне старателно внимание на начина, по който се държат останалите членове на екипа - помежду си, в работния процес, в почивките.

- Не задава достатъчно въпроси – съвсем естествено е, че новият колега иска да се отличи с бляскава мисъл и находчивост. Затова избягва да задава дори съвсем логични и значими въпроси. Но една китайска поговорка гласи: „Този, който пита, е глупак за 5 минути. Но онзи, който не пита, остава глупак завинаги“. Което означава, че всички очакват новият колега да задава въпроси. И сляпото преследване на кариеризма може само да навреди на професионалното му развитие. Просто защото, опитвайки се да върши сам задачите си, без напътствия и конкретни цели, той рискува да направи всичко грешно и да си причини повече вреда, отколкото полза. 

- Изолира се – попаднали в непозната среда, много хора се стесняват да започнат открита комуникация. Те дори стават арогантни, неприветливи и враждебни спрямо всеки опит да бъдат заговорени и приобщени. Това поведение на новия колега, го поставя в изолация и предава на околните посланието, че са желани в обкръжението му. Правилният подход е да започне да гради взаимоотношения още от първия работен ден на новата позиция. Да отдели време за неофициални, безгрижни разговори – първо с онези, които „му подават ръка”. Така не само ще премахне бариерата между себе си и колектива, но и ще научи ценна информация за естеството на работа.

- Не е запознат с очакванията – новият колега може да е толкова обсебен от идеята да се докаже, че да се впуснепрез глава в работата, без да знае какво се очаква от него. Най-добре би било да проведе разговор с прекия ръководител, за да знае накъде да съсредоточи усилията си, да бъде запознат с поверените му отговорности и с възможните стъпки към успеха. Освен това трябва да знае как да подрежда приоритетите, какви са крайните срокове и как ще бъде оценен трудът му.

- Отказва да признава грешките си – всеки прави грешки, а новоназначените правят много. И това е нормално в първите месец – два, докато се приспособят към новите изисквания. Но онова, което в никакъв случай не трябва да правят, е да вярват, че като не признават грешките си, околните няма да ги забележат. Много по-достойно е, сами да отбележат, че са сбъркали, да потърсят съвет как да се коригират и наистина да го направят. А след това да продължат напред като не забравят какво са научили.

- Създава нестабилност – много често, новият колега решава да приложи самоцелно промени, преди да ги е обсъдил с околните и преди да се е запознал с целия механизъм на работата. Понякога прескача значими брънки от йерархията и съотнася дадени въпроси, информация и изисквания към неточните служители. Позволява си да налага изисквания, които не са в неговата компетенция и когато не получи отклик да търси подкрепа сред по-висшестоящите. Възможно е дори да спекулира с нечие име или позиция. Ако вместо това подходи към околните с открито съзнание, предложи идеите си, потърси алтернативи и се запознае с целия процес на даден проект, ако покаже че го разбира и се стреми да действа в името на общото благо, новият колега много лесно може да се превърне в добър партньор в делата на целия колектив.

- Не търси оценка за работата си – притеснени от новото работно място, от изпитателните срокове и от ефективното изпълнение на задачите, много хора започват да работят механично, без да се замислят дали изобщо се справят. А за да получат обективна оценка за труда си, не се налага да чакат половин или една година. Това време може да се отрази негативно върху цялата работа. Когато един човек греши, той няма как да се поправи, ако не знае къде греши. А в много фирми похвалите не идват сами. Обсъждайки методите си на работа, търсейки начини да подобрят ефективността си и интересувайки се от резултатите, новите колеги демонстрират гъвкавост, опит и желание за самоусъвършенстване.