6 звезди, които не могат да имат деца – 6 истории, които ни учат на сила и приемане

Тайра Баенкс, Дженифър Анистън, Кортни Кокс, Кайли Миноуг, Шарън Стоун и Кристен Уиг – шест различни истории, едно общо послание:

• Безплодието не те прави по-малко жена.
• Майчинството има много лица, и всяко от тях заслужава уважение.
• Никой няма право да пита „Кога ще родиш?“, без да познава болката зад този въпрос.

Прочетете историите, ще се разпознаете, ще се вдъхновите и може би най-сетне ще си простите.

Тайра Банкс: 7 ин витро процедури, 1 дете, и нито грам съжаление!

Когато супермоделът и водеща Тайра Банкс проговори за борбата си с безплодието, тя вече бе преминала през седем неуспешни ин витро процедури. А накрая, реши да стане майка чрез сурогатно майчинство.

„Хората ме питаха кога ще родя, те не знаеха, че вече съм преживяла 7 опита, 7 провала, 7 разбити надежди.“

След години, отдадени на кариера, модата, телевизията, бизнес проекти, Тайра решава да стане майка на 40. Диагнозата? Преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв. След тежки хормонални терапии, емоционално изтощение и физическа болка, тя стига до решение: сурогатна майка.

През 2016 г. се ражда малкият Йорк, дългоочакваният ѝ син.

„Няма значение кой е износил детето ми. Той е моето дете, моето чудо.“

Дженифър Анистън: „Моето щастие не зависи от това дали съм майка“

Таблоидите години наред не спираха да разпространяват слухове, че очаква дете, особено след развода ѝ с Брад Пит. Истината? Дженифър преминава през ин витро процедури, строги диети и опити да забременее, но без резултат.

„Толкова се стараех да забременея, че напълно забравих за себе си.“

След като навършва 50, тя решава да спре:

„Не можех повече да живея в очакване и разочарование. Не съм майка по документи, но съм пълна с любов, към приятелите, към животните, към себе си.“

Кайли Миноуг - болестта, която промени мечтите ѝ

През 2005 г., само на 36 години, Кайли Миноуг чува диагноза, която променя всичко - рак на гърдата. След химиотерапия и операция, шансът да има биологични деца е нулев.

„Лекарите спасиха живота ми, но ми отнеха мечтата за майчинство.“

Кайли не е избрала сурогатство и не е осиновила, поне засега. Но не се чувства по-малко пълноценна:

„Моята енергия днес отива в музиката, близките хора и каузите, които обичам... и това също е вид майчинство.“

Шарън Стоун – 9 загуби и чудото на осиновяването

Актрисата, която свързваме със сила и сексапил, е преживяла цели девет спонтанни аборта. Един от тях – след 36-часово раждане през 2000 г., което завършва трагично.

„Беше най-ужасният момент в живота ми, но точно тогава си обещах – ще бъда майка, независимо как.“

Малко след това Шарън и тогавашният ѝ съпруг подават документи за осиновяване. И съдбата откликва – Роън е първото ѝ дете, след него идват и Лърд и Куин.

„Децата ми не са план Б. Те са моят живот!“

Кортни Кокс – 7 загуби и едно дългоочаквано „мамо“

Звездата от „Приятели“ става майка на 40 години, след седем спонтанни аборта и 11 ин витро процедури. Но след като гушка дъщеря си Коко, всичко се променя.

„Всяка загуба късаше сърцето ми, но Коко си струваше всичко!“

Кортни решава да говори, защото вярва, че жените трябва да знаят, че не са сами, защото не всяка бременност след 40 е приказка и най-вече защото безплодието не бива да бъде табу.

Кристен Уиг: „Години опити… и накрая станах майка на близнаци чрез сурогатна майка“

Известна с хумора и топлотата си, Кристен Уиг мълчи дълго за личния си живот. Докато през 2020 г. не се раждат децата ѝ, близнаци, родени от сурогатна майка.

„Всеки месец беше нова надежда и ново разочарование. А ин витро процедурите ме изтощиха физически и психически.“

След дълга борба тя и партньорът ѝ, актьорът Ави Ротман, избират сурогатното майчинство, и това променя живота им.

„Първоначално изпитвах вина. Сякаш съм по-малко майка. Но разбрах, няма значение кой ги е износил, защото те са моите деца. И аз съм тяхната майка, с всяка клетка на тялото си.“

Истинските истории на шест известни жени, които разбиха мълчанието около безплодието и показаха, че майчинството има много лица, и всяко от тях заслужава уважение.

А вие как мислите? Трябва ли да говорим открито за безплодието, или това е твърде лична тема?