Част от затрудненията със зрението не се откриват от пръв поглед. А понякога се налага системно наблюдение на детето, за да се диагностицира и излекува заболяването. В повечето случаи малките дори не разбират, че виждат лошо и какво точно значи “виждам добре”, а това прави задачата на родителите и лекарите доста сложна.
Първият преглед от очен лекар се прави още в родилния дом. Това е скрининг на вродените заболявания и сериозни придобити очни болести като ретинопатията на недоносеното. Първият преглед в неонатологията (отделението за новородените) включва най-общ оглед на бебето за явни лицево-черепни аномалии, включващи очите и преглед на очните дъна с офталмоскоп. Това е особено важно за недоносените и др. бебета, при които се е наложил престой в кувьоз, тъй като те са рискова група за развитие на ретинопатия, която може да доведе до ослепяване.
1. Запушен слъзен канал
Случва се при новородените още в първите дни след раждането. Става дума за запушване на слъзния канал на окото, вследствие на мембрана, която се намира в нослето и която е останала от вътреутробния живот. Затрудненото оттичане на сълзите и задържането им създава благоприятна среда за развитието на микроорганизми, предизвикващи възпаление. До определена възраст състоянието може да се лекува консервативно (от офталмолог) с антибиотични капки, съобразно изолирания микробен причинител и специални хидростатични масажи. Ако до 3-4-ия месец лечението не дава резултат, се извършва оперативно перфориране на мембраната (сондиране). По принцип процедурата се провежда в болница/очна клиника и се извършва от офталмолог, като детето се поставя под обща упойка. Рисковете от процедурата не се различават от тези при всяка друга оперативна намеса под упойка. Продължава се с капане на очни капки, чиито вид и начин на употреба се определят от лекаря, извършил сондирането. Понякога се налага и накапване на капки в нослето. Прогнозата е благоприятна, но има случаи, при които състоянието рецидивира.
2. Кривогледство
В първите месеци от живота си децата често извършват некоординирани движения с очите си и те изглеждат „криви“. При деца с така наречените „монголоидни очи“ е налице псевдострабизъм - лъжливо кривогледство. Това е състояние при което, поради анатомична особеност на клепачите очите изглеждат „криви“, но в действителност детето не е кривогледо.
Редно е деца, които явно кривят очите си след 6-ия месец, да се насочват към очен лекар, тъй като колкото по-рано се обхване проблемът, толкова по-успешна е терапията. Това е и единственият начин да не се допусне амблиопия – т.е. едното око да остане мързеливо.
Ако ти се струва, че бебето има кривогледство, може да провериш отражението на светлината в зениците му. Щом отражението е разположено симетрично върху зениците, очите най-вероятно нямат проблем.
3. Амблиопия (мързеливо око)
Мързеливото око е с намалено зрение, без да има анатомична причина за това. Появата му е свързана с функционално подтискане на окото от мозъка, поради неясното изображение, получаващо се от т.нар. „мързеливо око“. Мозъкът не е в състояние да слее образите от двете очи в един ясен и контрастен образ и игнорира окото, от което идва лошото изображение.
Най-честата причина за неясен образ от дадено око с последващо развитие на амблиопия в него е далекогледството и астигматизъм, съчетан с далекогледство. Лечението е част от лечението на кривогледството – при това най-важната и трудна част. Методите за лечение са много, но всички са обединени от един принцип – „наказване“ на доброто око, като успоредно с това караме детето да гледа с мързеливото око и по този начин последното развива зрението си. Много е важно при наличие на този проблем лечението да се извърши преди училищна възраст.
4.Късогледство, далекогледство и астигматизъм
Тези проблеми най-често са наследствени и затова родителите, които ги имат, задължително трябва да направят ранна консултация на детето с офталмолог, за да може да се хване навреме отклонението. Изследването е свързано с разширяване на зениците с капки, съобразно възрастта на детето, и установяване на реалните диоптри. Статистиката сочи, че 90% от малчуганите са далекогледи и само 10% късогледи. Решението е в поставянето на очила, които можеш да предложиш на малкото като нов забавен аксесоар, който ще го направи по-интересно от останалите деца.
5. Конюнктивит
Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана, която покрива вътрешната повърхност на клепача и част от склерата. Това заболяване е често срещано при децата, особено в периода на яслите и градините. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и дразнене от фактори на околната среда.
- Инфекциозният конюнктивит обикновено се причинява от бактерии или вируси. Различни бактерии могат да го предизвикат, но най-честите причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Основният симптом е гнойно отделяне, което може да доведе дори до слепване на клепачите, особено сутрин. Този секрет е изключителна заразен за околните.
- Алергичният конюнктивит възниква при повишена чувствителност на организма към даде фактор. Често заболяването се съчетава с алергичен ринит, бронхиална астма, дерматит. Сърбеж, сълзене и зачервяване на очите са типичните признаци.
Лечението на заболяването е с капки, предписани от офталмолог. Добре е да знаеш, че алергичният конюнктивит не е заразен!
6. Ечемик
Eчемикът (хордеолум) представлява остро гнойно възпаление на мастните жлези на мигления фоликул. Обичайно е стафилококова и по-рядко стрептококова инфекция. Хроничното възпаление на тези мастни жлези се нарича халацион. И за двете състояния гражданственост е придобило името ечемик.
Различават се външен и вътрешен ечемик в зависимост от това кои от мастните жлези са засегнати от възпалителния процес. Най-честата причина за това заболяване са некоригираните рефракционни аномалии (далекогледство, късогледство, астигматизъм или съчетанието им).
Рецидивиращите ечемици често се дължат на общо системно заболяване – диабет, анемия, подтиснат имунитет. Ето защо при появата на ечемик е необходимо да се направят допълнителни изследвания. Лечението на ечемика, независимо от вида и фазата му, започва с консервативни мерки: сухи топли компреси, антибиотични или комбинирани капки и бирена мая. При малките деца е необходимо ограничаването на продуктите с рафинирана захар.
Ако състоянието не се повлияе или стане хронично, се пристъпва към оперативно отстраняване на ечемика.
Никога не изстисквай ечемика, поради опасност от разпространение на инфекцията, което може да доведе до тежки усложнения!
Нужно е да знаеш...
- Заведи детето на офталмолог още преди да навърши годинка, ако има сълзене, зачервяване, залепване от секрет, „кривене“ на очите, бяла зеница и ако очите изглеждат по-големи от нормалното (т.нар. големи красиви очи).
- За почти всички очни заболявания има генетична предразположеност.
- Вродените пердета застрашават зрението и могат да се диагностицират и при раждането или в първите месеци на бебето.
- Първият профилактичен очен преглед направи на 1 г.
Как да пазим очите на детето през лятото?
Нека по-малките да носят шапки с широка периферия, а малчуганите над една годинка може да слагат и слънчеви очила.
Телевизията и детското зрение
Гледането на телевизия не уврежда очите, но ако се прекалява дава шанс на генетично заложените проблеми да се изявят. Децата не трябва да бъдат дълго пред телевизор не заради очите, а заради възможността да се развие телевизионна епилепсия (епилепсия провокирана от прекомерна фотостимулация от телевизионния екран )! Има ергономични условия за стоенето пред екран – следи малкото ти да ги спазва.
Консултант: д-р Мариела Облашка, д.м., офталмолог, болница „Вита“, София
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.