6 неща, от които бебето ти наистина се нуждае

Дори и най-грижовните родители понякога пренебрегват някои от най-важните нужди на новороденото си бебе. А те са важни за здравето и развитието му като пълноценен индивид.

Прочети без какво не може малкото човече и почерпи от опита на 7 всеотдайни майки.

1. Повече сън

„Често се случваше да приспя сина си и да се окаже, че след половин час е времето за кърмене, - споделя Даниела от София, майка на шестмесечния Георги. - В началото се колебаех дали да го будя, но с времето разбрах, че в тези случаи сънят е по-важен за него от храненето.”

И е права да се довери на преценката си, независимо какво пише в дебелите книги. Опитай се и ти да се водиш не само по часовника, а по сигналите, които твоето дете ти изпраща. Погледай го как спи с блажена усмивка... Да, всичко останало наистина може да почака.

Всъщност от колко часа сън се нуждаят новородените? Макар да ти се струва, че 10-12 часа са предостатъчни, бебетата, особено през първите месеци, спят по 14-16 часа на денонощие. Добре е да разпознаваш кога твоето дете наистина се нуждае от почивка.

„Бях поканила сестра ми на обяд да види своята проходила племенница Ива, която скоро ще направи годинка, - разказва Стела от Кюстендил. - Сутринта, вместо в 8 часà, когато обичайно става, малката ранобудница ококори очи цял час по-рано. И по обяд, малко преди да пристигне нашата гостенка, Ива започна да търка очи. Реших, че няма да има проблем, ако постои още половин час будна. Оказа се, че съм сгрешила.”

Често, ако пропуснат часà за спане, децата се превъзбуждат, стават нервни и след това приспиването се превръща в мисия невъзможна. Най-доброто, което можеш да направиш за своето дете в подобна ситуация, е да го сложиш да поспи. 

2. Игра с татко

Сияна от Варна разказва как играе със своя осеммесечен син Иван. Той най-много обича да се скрива зад възглавницата, а след това да се показва усмихнат и да чака мама да извика „Ку-ку!”. Друг път път играят на „боц пръстче” или разглеждат книжка. Но когато таткото се появи на сцената, идва истинското време за забавление. „Те се боричкат на леглото, пляскат с ръце и се заливат от смях”, споделя Сияна.

Звучи ти познато, нали? Навярно и твоето малко съкровище очаква с нетърпение татко да се прибере от работа, за да започнат щурите игри – дали ще го подхвърля нависоко във въздуха или ще играят на конче, тези мигове винаги са изпълнени с много смях за тях двамата и с немалка доза страх за теб. „Понякога всичко това ми идва в повече. Да наблюдавам моя малък Иван, който гледам като писано яйце, как хвърчи из въздуха като футболна топка, наистина може да ме извади извън релси”, признава Сияна.

Но дори и да изглежда груба и опасна отстрани, играта с татко е много важна за твоето дете. Когато се покатери на раменете му например, малкото човече има шанса да види нещата от една нова интересна перспектива. Това помага за зрителното му развитие. А по време на разходката на конче малкият „акробат“ тренира мускулите на краката и ръцете си, развива своята координация и баланс, като се опитва да се задържи стабилно. 

3. Дисциплина за начинаещи

Казват, че не можеш да разглезиш едно бебе под 6 месеца, защото дотогава то не проявява капризи, а има потребности, които трябва да задоволиш с много обич и майчински грижи. А след това? Няма ли опасност да се озовеш с диктатор по памперс у дома? За да не се чудиш къде свършват потребностите и къде започват капризите, започни стъпка по стъпка постепенно да „преподаваш” дисциплина за начинаещи на своето дете.

На първо място можеш да предадеш важните уроци по безопасност, като многократно предупреждаваш малкия пълзящ изследовател да не пипа електрическите контакти, да стои далеч от печката и да не лапа нещата от земята.

„Всеки ден повтарям на Таня, че фурната е много опасна и ако се опари на нея, ще я боли и много ще плаче. Ако забележа, че тя съвсем нарочно протяга ръка да я пипне, й казвам строго Не!”, споделя Красимира от Велико Търново. Така десетмесечната й дъщеря се научава кои са опасните места у дома.

Ако наистина обичаш своето дете, трябва да се научиш и да забраняваш. Така му показваш, че в този свят има граници и правила, които не трябва да се нарушават. В противен случай има санкции.

„Не съм си позволявала да удрям дъщеря си. Винаги се опитвам да обяснявам, а когато се налага повишавам тон и я смъмрям. Това я учи на респект. С таткото сме се разбрали, че за някои неща като пипането в контактите или удрянето на други деца, няма да има компромиси. Но понякога оставям Таня да си играе с тенджерите на пода, например. Така тя опознава предметите, звуковете, а след време сама ще разбере кое е разрешено и кое не”, допълва Красимира.

4. Време насаме

Когато чуеш, че бебето се е събудило и гука в съседната стая, може би първата ти реакция ще бъде веднага да го вземеш от леглото и да го гушнеш. Ако не плаче обаче, не бързай! Всяко дете се нуждае от време, прекарано насаме със себе си – да разглежда предметите в стаята, да мята с ръце и крачета или дори просто да следи с поглед въртележката над леглото. Оставени на спокойствие, децата изследват света около себе си и откриват кои неща ги успокояват и кои ги дразнят.

„Често оставям дъщеря си Ирена сама в леглото, след като се събуди. Вратата стои леко открехната, за да чувам какво прави в стаята, докато измия чиниите в кухнята или проверя електронната си поща. Така и двете успяваме да се заредим с енергия и след това да играем заедно”, разказва Росица от Силистра.

5. Да преодолява трудности

Вече разпознаваш всеки плач и знаеш кога твоето дете се нуждае от теб. Но дали всеки път трябва да се намесваш? Ако малкото е заклещило крачето си в решетката на леглото, безспорно трябва да се притичаш на помощ. Но ако просто се опитва да прелисти страница от новата си книжка? Първоначално ще ти се прииска да му помогнеш, за да не се сърди и плаче, но едва ли то наистина ще има нужда от теб в подобна ситуация.

Дори да стават раздразнителни и сприхави, когато не успеят да направят нещо сами, децата трябва да се сблъскват с трудности, за да се научат да ги преодолява сами. Така те развиват своите физически и психически способности и малко по малко откриват своята истинска независимост.

Ето какво съветва Яна от Русе, майка на двама сина: „С първия винаги се притичвах на помощ. Ако не можеше да вземе възглавницата си или да държи лъжицата сам, аз бях насреща. С времето разбрах, че не е трябвало да съм чак толкова всеотдайна. Кирил свикна да получава всичко наготово и след това ми трябваше много време и усилия да го науча да се справя сам. Сега с малкия Теодор действам различно. Ако не успее да хване любимото си плюшено мече, изчаквам отстрани и го насърчавам да се сети, че може да се повдигне на пръсти. Ако и тогава не го достига, придърпвам играчката малко напред, но не му я давам направо в ръцете. Сега Теди е много по-самостоятелен от брат си.”

6. Не толкова безвкусна храна

Пасираните пюрета без подправки са добър начин да започнеш да въвеждаш твърда храна в менюто на твоето дете. Ако няма проблеми с новите продукти, след няколко месеца можеш да експериментираш с различни вкусове и консистенции. Така около навършването на първата година малкото ще започне да изгражда своя собствен вкус.

Може и да се изненадаш, но твоето бебе е „опитало” любимата ти храна още докато е растяло в теб. Вкусът на продуктите, с които си се хранила, предаден чрез амниотичната течност, му е помогнал да изгради своите първични хранителни предпочитания. А след като се е родило, докато си го кърмила, си продължавала да му даваш кулинарни уроци, защото кърмата също предава мириса и вкуса на храната, която приемаш. Така че не се изненадвай, ако твоя малък наследник не обича зелен боб също като теб.

Опитай се постепенно да правиш менюто му по-вкусно. Тук не става въпрос за порция пикантни пържени крилца, но нищо не пречи да му предложиш от твоето подправено картофено пюре със сирене. Дори в началото да изплюе част от новата храна, това не означава непременно, че не му е харесало. Може би просто изследва консистенцията. Пробвай през седмица да въвеждаш нови продукти, но ако малкият дегустатор не ги одобрява, опитай отново чак след  месец или два.