5те най-важни микроелемента за бебето и как да ги набавите

Бебето се ражда с нужния му запас от минерали и микроелементи, но повечето от тях бързо се изчерпват след 4 до 6 месеца. Точно затова първата пълна кръвна картина се прави на 6-месечна възраст, а след това се проследява контролно на 1 и 3 години.

Ето кои са най-важните микроелементи за здравето на детето и начините да му ги набавиш.

ЖЕЛЯЗО

Желязото е определящ елемент в структурата на червените кръвни клетки. Те пренасят кислорода от белия дроб до всички тъкани и органи в тялото на човека Наблюденията сочат, че недостигът на този минерал може да доведе до забавяне на физическото и нервно-психическо развитие, но най-често е причина за възникване на анемия. По време на бременността запасите от желязо трябва да бъдат достатъчни за мама и развиващото се бебе. Добрата новина е, че доносените бебета се раждат с голям запас от желязо и той може да задоволи нуждите им до 4-6 месец. При недоносените деца обаче количеството на този елемент в организма обикновено не е достатъчно, защото натрупването му се случва в последния триместър от бременността. Затова, ако бебето се е родило по-рано, попитай педиатъра под каква форма да му го набавиш и кога да започнеш.

Дневна доза: Кърмата е основен източник на желязо за бебето. От нея то се усвоява на 75%, докато от млякото за кърмачета едва на 4%. Кърми мъничето оптимално дълго, но следи и нивата на желязо в собствения си организъм. Още след 6-ия месец педиатрите препоръчват да включиш в менюто на бебето храна с високо съдържание на желязо като започнеш захранването. От 7 до 12 месец децата имат нужда от 11 мг желязо, а от 1 до 3 г. - 7 мг.

Храни, в които се съдържа: Зърнените каши от елда, просо, киноа и овес са добър старт при захранването на малкото и имат високо съдържание на желязо. Месото, рибата, яйцата, зеленчуците като спанак и броколи, плодовете: авокадо, ябълки, круши, сливи, са отличен избор, когато трябва да осигуриш на малкото нужното количество от този микроелемент.
За да е сигурно, че детето не е застрашено от анемия, педиатрите изпращат малките на първи кръвен тест на 6 месеца и след това между 12 и 18 месец.

КАЛЦИЙ

Това е минералът с най-голямо съдържание в човешкия организъм. Достатъчното му количество гарантира, че малкото няма да има проблеми, когато започне да тича и да се катери. За да може минералът да бъде приет и използван от организма е необходим и вит. Д в достатъчно количество.

Дневната доза: Кърмата и млякото за кърмачета, което приемат децата до първата си годинка, имат достатъчно количество калций за нуждите на бебето. След 1 г. малкото има нужда от 500 мг калций на ден, което може да се набавя от две чаши пълномаслено краве мляко или две порции от 250 мл кисело мляко. Разбира се, най-добре е да продължиш да кърмиш.

Храни, в които се съдържа: Млякото и млечните продукти са основен източник. Сардината, сьомгата, бобът, броколите, зелето също. Включвай ги под различна форма при захранването на малкото, за да си сигурна, че детето няма да има дефицит от този елемент, който се усвоява най-добре директно от храната.

ЦИНК

Цинкът обезпечава благоприятното протичане на процесите в организма и поддържа ензимната система на клетките Ключовата му роля е при поддържането на имунните функции. Дефицитът на цинк може да се изрази в забавяне на растежа, по-висока податливост на инфек- ции и риск от диария.

Дневна доза: Най-добрият източник и през първите 6 месеца, и след това е майчиното мляко. След 7-ия месец на детето включи в менюто му богати на този елемент храни. Децата от 7 м. до 3 г. имат нужда от 3 мг цинк на ден.

Храни, богати на цинк: 100 гр свинско месо има 2 мг цинк. Чаша кисело мляко набавя около 1.6 мг от този важен елемент. Пилешкото и пуешкото месо, говеждото, рибата, яйцата, лещата също са богати на цинк

ВИТАМИНИ А, Д, Е И К

Витамин А се нарича още витаминът на растежа и има пряка връзка с добрия вид и здравето на кожата. Витамин D взема участие в образува нето и растежа на костите и зъбите, регулира усвояването на калция и фосфора и липсата му може да доведе до рахит при бебетата. Витамин Е е силен антиоксидант, кой то подпомага растежа на клетките и развитието на нервната система. Витамин К подпомага съсирването на кръвта.

Необходими дневни дози: Бебетата се раждат с много ниски нива на витамин К и затова в повечето болници задължително децата се профилактират срещу евентуалната му липса с перорално (през уста та) или инжекционно прилагане на този витамин. През следващи те седмици и месеци от раждането нивото на витамин К естествено се покачва. Кърмене и разходки на вън, за да се гарантира естественият прием на вит. D. Съдържанието му в майчината кърма не е достатъчно за за развиващия се детски организъм, затова е добре малкото да го получава под формата на капки.

Млякото за кърмачета е обогатено с нужните дози от витамините А, D и Е, така че се консултирай с педиатъра дали е необходимо детето да получава допълнително вит. D. Този витамин се на бавя основно при излагането на слънчева светлина, така че ежедневното извеждане на бебето е много важно. Пълноценното хранене на майката е ключово за кърмачетата особено до момента на захранването.

Храни, богати на витамини А, Д, Е и К: Богатите на каротин плодове и зеленчуци са добър източник на витамин А. Морковите, картофите, броколите трябва да бъдат включени в менюто на бебето още в началото. Витамин D може да се на бави от жълтъка и рибата. Витамин Е се съдържа в растителните масла - царевично, слънчогледово, соево и от пшенични зародиши. Има го и в пълнозърнестите храни, спанака, зеления боб, граха, марулите, морковите.

Витамин К има в зелените подправки - босилек, градински чай, магданоз. В големи количества се намира в копривата, спанака, листата от цвекло, цикорията. От плодовете най-много витамин К съдържат авокадото и кивито.

ВИТАМИНИ С И В

Витамин С подобрява усвояването на желязото, има значителна роля при заздравяването на рани и подобрява устойчивостта към инфекции. Той засилва дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват, разрушават и „изяждат“ вирусите и бактериите. Всеки един от витамините от група В притежава уникална структура и функция.

Витамин В6 е есенциален за метаболизма на аминокиселините, витамин В12 и фолиевата киселина допринасят за деленето на клетките, засилват имунната система и помагат за здравата кожа и мускулния тонус.

Необходими дневни дози: Разнообразното и пълноценно хранене на майката, ако бебето й е само на кърма, е важно, за да се набавят тези водноразтворими витамини. От момента на захранването трябва да включиш достатъчно плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни в ежедневното меню на бебето, а дали са достатъчно, ще ти подскажат темповете на растеж и здравето му. Ако то отговаря на всички критерии за възрастта си, най-вероятно организмът му приема достатъчно от витамините С и В.

Храни, богати на витамини С и В: Витамин С има в изобилие в цитрусовите плодове, доматите, ягодите, картофите, зелето и др Фолиева киселина се съдържа в кафявия ориз, бананите, боба, яйцата, червеното и птичето месо и рибата.