5 шантави родителски въпроса

Най- сетне отговорите на всички онези шантави родителски въпроси, които не спирате да си задаваете след раждането.

1. Ще оплешивее ли детето ми?

Отговор: Защо окапва първата бебешка коса? Причината за това е същата, която предизвиква и промените във вашия организъм след раждането – хормоните. „Високите нива на естроген в кръвта са виновни за разкошната блестяща коса на бременната и нероденото бебе”, обясняват педиатрите. След раждането обаче нивата на този хормон рязко се понижават и при майката, и при новороденото (тъй като то вече не получава хормони от нея). И двамата навлизат в период, наричан в медицината „telogen effluvium” (или „обилен косопад”). Той продължава около шест месеца за бебето и малко по- дълго време за мама.
Ще се превърне ли детето ви в умалено копие на Брус Уилис? Съвсем не. Гъстотата и вида на косата му зависи от структурата на скалпа и от това дали то вече е започнало да стои седнало (в тази поза главата му много по- малко се трие в матрака и килимчето за активна гимнастика). Междувременно обаче новата коса започва да се подава. Не се шокирайте, ако тя е по- различна от първата – често пъти по- тъмна и твърда.

2. Дали детето ще наследи моите трапчинки и волевата брадичка на съпруга ми?

Отговор: Учени са открили сериозен брой причини, поради които един единствен ген се превръща в „доминантен”. Ако вие или половинката ви притежавате такъв, вероятността бебето да я наследи, е 50 процента. Освен трапчинките и волевата брадичка, списъкът с наследствените белези включва и сключените вежди, клепналите уши, невероятната гъвкавост на ставите и по- дългите втори пръсти на стъпалата. Това, че имате трапчинки като на Кристин Дейвис, а съпругът ви – брадичката на Бен Афлек, не означава, че и детето ви ще ги наследи. Вероятността за това е 50 на 50. Шансовете му обаче рязко намаляват, ако става дума за комплексна версия на отличителните белези, които се определят не само от гена, но и от външни влияния. Като например кривите зъби. Ако обаче и майка ви, и баща ви имат съответния белег, а вие сте го наследила от тях, тогава можете да бъдете сигурна, че той ще е в доминантна форма и при детето ви.

3. Защо бебетата променят цвета на очите си?

Отговор: Очите на новороденото ви са променлива величина. Веднага след раждането му ирисите често не съдържат достатъчно кафяви пигменти (наречени меланин), благодарение на които се проявява окончателния им цвят. В действителност сините и сивите очи почти не съдържат меланин. Между 6-12- ия месец от раждането на бебето ирисите му започват да се променят и потъмняват. При някои хора обаче окончателната пигментация не настъпва дори в зряла възраст. Бебетата със сини или сиви очи често са и с по- светъл тен на кожата, който благоприятства по- доброто усвояване на витамин Д от слънчевите лъчи и заздравяването на костите. Хората с по- тъмни очи и кожа пък много по- рядко развиват меланоми.

4. Защо аз успявам да подуша миризмата на замърсената бебешка пелена, а съпругът ми – не?

Отговор: Вероятно той съвсем не се преструва (или поне не всеки път). Доказано е, че жените имат много по- обострено обоняние от мъжете и могат по- добре да различат отделните миризми. Онова, което представителките на нежния пол подушват най- добре, е веществото скатол, което е ключов компонент в миризмата на изпражненията. Много вероятно е хормоните също да взимат участие в процеса по идентифициране на острата миризма. По време на овулация и през бременността, когато нивата на естроген в кръвта се повишават, обонянието силно се изостря. Но пък татковците биха могли да се тренират в идентифициране на мръсната пелена, откривайки промяната в тежестта и формата й.

5. Защо се избира розово за момиченцата и синьо за момченцата?

Отговор: Въпросните цветови „правила” са сравнително нови. Години наред от хигиенна гледна точка бебетата са били обличани само в бяло. Дрешките им били изпирани в много гореща вода, а след това гладени със силна ютия, за по- добра дезинфекция. В началото на 20 век обаче цветовете започнали да стават все по- популярни, след изобретяването на по- качествени оцветители, препарати и перални машини. Но и днес традициите вече не са това, което са (особено след снимката на невръстния Джон Кенеди Младши, сниман облечен с розов детски гащеризон). Родителите станали страстни привърженици на цветовия код „синьо за момченцата и розово за момиченцата” след популяризирането на философията, че децата трябва да се „възпитават” в полова принадлежност.