5 незаменими правила за приспиване на плачещи новородени

Всички сме чели и чували, че майките умеят да различават плача на бебетата – кога е от глад, от дискомфорт или болка. Но, докато стигнеш до този момент, трябва да преминеш през периода на обучение...

Новородено бебе с новородена майка е тандем, който няма как да бъде объркан! И двамата плачат безутешно, но докато при бебето това се счита за нормално, то за майка му всяка сълза е свързана със самообвинение „аз не мога да се справя!“  Всъщност можеш!

За целта трябва само да се запознаеш с д-р Харви Карп и неговите 5 незаменими правила за приспиване на плачещи новородени.

Теорията (накратко)

Бебето ти идва на този свят от Вселената на утробата. Тя е тъмничко, топличко, много шумно и подвижно място. Оставено само в огромното за него легло, което то усеща с цялото си същество, мъничето се чувства изоставено. И плаче. Всяка майка реагира на бебешкия плач инстинктивно и първо предлага храна. Ако това не помогне, подсушава, носи, люлее... Но има моменти, в които човечето е наистина неутешимо.

Какво правим тогава?

5 действия, чрез които наподобяваме света, който му е най-познат – този на утробата.

►Първо – ограничаваме пространството му, повивайки го.

• За целта имаш нужда от квадратна пелена, която сгъваш по този начин, горе на снимката.
• Следва същинското повиване. Постарай се да придържаш ръчичката на бебето опъната, докато премяташ първия край на пелената през рамото му и пристягаш така, че да ограничиш движенията. След това повдигаш долния край (важно е крачетата му да не са пристегнати, а да се получи нещо подобно на чувалче). Подпъхваш или подгъваш излишния край.
• Следва придържане на другата ръчичка и отново премятане с пристягане на последния оста
• Второ – готовото вързопче хвани така, че да е на една страна. Държането по гръб не успокоява плачещо бебе. Ние сме бозайници и инстинктивно се чувстваме застрашени, когато сме по гръб (коремната област при всеки бозайник е най-беззащитна при нападение от хищник). Затова обърни бебето в ръцете си и го постави така, че главата му да поляга в дланта ти.
• Третият етап е залюляването – нека да е нагоре-надолу, като главата на бебето трябва задължително да се поклаща. Така имитираш движенията, които е имало в утробата. Докато си бременна ти се движиш през деня и тогава малкото човече в теб спи, нежно полюлявано от тялото ти. Именно поради тази причина няма как да го „разглезиш“ носейки го.
• Запомни – никой не може да бъде разглезен с любов. А да докосваш, гушкаш и люлееш бебето си е единственият начин, по който то може да разбере, че го обичаш.
• Четвъртото действие стартира наравно с третото – докато полюшваш бебето пусни бял шум, или прахосмукачката, или много силно казвай „ш-ш-ш“, близо до ухото му. Това имитира звуците, които то е чувало в утробата. Имай предвид, че през цялата ти бременност потокът на кръвта ти е шумял в ушите му, сърцето ти е биело над главата му, а червата ти са се движили и пукали някъде зад гръбчето му.
• Целият му свят е бил свързан със свистящи шумове. Затова новородените обичат да спят на притъмнено и шумно – така, както им се е случвало до съвсем скоро.

За финал – сукане.

Дали ще е от гърда, или ще предложиш залъгалка, или дори твоето кутре в устата на бебето – това е важно. Сукателният рефлекс има успокояващо действие. Можеш и да изправиш бебето и да го притиснеш до гърдите си, като не забравяш силното „ш-шш“, докато танцуваш и се подрусваш из стаята. Ако действието се изпълнява от таткото, той може леко да му говори, като за да се получи търсеният ефект, а именно успокояване от басовите тонове на мъжкия глас, е нужно главата на бебето да попада близо до ямката на ключиците на татко.

„Ш-ш-ш“! Спокойна нощ!

(Благодарим на прекрасния ни модел Виктория и родителите й, които ни позволиха да я снимаме на толкова крехка възраст)