5 грешки, които дори и умните родители правят

Никой не е застрахован от гафове, дори и ние – редакторите в сп. „Моето дете”. Пишем за нещата, в които вярваме, но понякога теория и практика се разминават. Затова решихме да споделим с теб заблудите, през които сме минали.

1. Екзалтацията с покупките за бебето

Когато за първи път ми предстоеше да ставам майка, обсебването ми по бебешките магазини беше пълно. Финансовият крах след това – също. От суеверие на бяхме взели нищо преди синът ни да се роди. За сметка на това бях изготвила огромни списъци с ясни и неясни за употреба продукти. Още помня задължителната „бебешка” гъба за баня, която успяхме да вкараме в употреба едва след години. И така у дома постепенно се трупаха какви ли не ненужни вещи – специални лъжички за хранене, онова сладурско костюмче, което няма как да не вземеш от поредната разпродажба, най-новото образователно столче и онази шарена музикална маса… До появата на дъщеричката ни.

Как да се предпазиш от тази грешка:

Поговори с майка, която вече е извървяла пътя на „щурото” бебешко пазаруване. Тя със сигурност ще ти даде добри съвети какво наистина си заслужава да купиш. А нищо чудно да се окаже, че има  и неизползвани дрешки. И най-важното – опитай се да се не поддаваш на изкушението да пазаруваш непрекъснато за мъничето. По-добре – поглези себе си с някоя нова придобивка.

2. Да попаднеш в капана на специалното меню за злояди деца

Имах късмет, че и двете ми деца хапваха с голям апетит. Но пък като бебе баткото имаше неприятната диагноза „алергия към белтъка на кравето мляко” и спазването на специални хранителни режими беше част и от нашето семейство. За злоядите малчугани неведнъж в списанието сме давали съвети за измислянето на нови трикове, които да заинтригуват малкото да опита от храната. Препоръката е чудесна...в началото. Проблемът идва, когато мама вече няма сили да спре със специалното детско меню, защото става все по-трудно да приучи малкото да се храни заедно с цялото семейството и от общата храна. 

Как да се предпазиш от тази грешка:

Започни бавно, но пък бъди упорита. Помисли реално какво искаш да постигнеш? Дали да включиш повече плодове и зеленчуци? Да намалиш захарта? Или основното ти желание е поне за пет минутки да сте всички заедно на вечеря? Щом веднъж откриеш своя приоритет, води се от него. Можеш например веднъж в седмицата да предлагаш от общата кухня на семейството. Или на достъпно място да има винаги купа с изкушаващи малкото ти плодове.

3. Безкрайните и безуспешни опити да се спре инатливо избухване

Това определено е моята „любима” грешка. Правя я отново и отново, а после се сърдя на самата себе си. Замисляла ли си се защо повечето детски тръшканици са винаги пред публика? Именно! Първо - защото има кой да ги види. Второ – защото ние като родители се държим по-различно, когато сме навън в магазина, фризьорския салон и т.н. Сега разбирам, че е било безполезно да се опитвам да водя диалог с моето изпаднало в нервен изблик хлапе, но съм продължавала спокойно да обяснявам и да се държа невъзмутимо. Защо ли? Подсъзнателно всички ние искаме да се харесаме на другите и не желаем да ни критикуват или да ни се присмиват. А като родители в подобна ситуация силно искаме да покажем, че сме достатъчно добри, за да се справим и с този проблем. Ако я нямаше публиката, щяхме да действаме по съвсем различен начин.

Как да се предпазиш от тази грешка:

Просто е :). Вземи хлапето, напуснете сцената и намерете по-спокойно и тихо местенце, без разни любопитни зрители наоколо. Едва тогава има смисъл от цялата словесна тирада, която си приготвила вече наум. Насред гневния изблик, тръшнато долу на пода, твоето хлапе е като претоварен компютър, който отказва да оперира. Какво правиш тогава? Рестартираш и чакаш програмите да заработят в нормален режим, нали?

4. „Ела сега да ти обясня защо е хубаво да миеш зъбите си всяка вечер, колкото и да ти е неприятно…”

Ако продължа, мога да напиша цял роман. И често се улавям, че го правя. Обяснявам ли обяснявам до припадък, без да виждам, че „виновникът” за тези речи вече въобще не ме чува. Да, децата заслужават да им разясняваме защо има определени правила, но нека е кратко и ясно. Поглеждайки назад, осъзнавам, че съм го правила, защото ми е било съвестно да кажа ясно и категорично „не”, когато се е налагало. И някак си това „не” се е разтегляло в 5-6-7-8 мили обичливи изречения – безсмислен опит да не нараня самочувствието на детето. А психолозите ни напомнят, че е съвсем нормално и здравословно децата да се сблъскват с емоции като тъга, разочарование, гняв. Нашата задача е просто да им помогнем да минат през тези негативни емоции, а не постоянно да се опитваме да им ги спестим.

Как да се предпазиш от тази грешка:

Едно кратко и директно правило става много по-ясно и разбираемо за детето, отколкото най-милото дълго обяснение. Вместо да изпадаш в агитация защо е добре първо да се вечеря, а след това да се хапва десерт, „нарисувай” ситуацията, която предстои да се случи: „Ще хапнеш любимия си сладкиш, след като се навечеряме”. И точка. 

5. Интернет е нашият личен педиатър

В глобалната мрежа има всичко! Безспорно е така – имам както надеждни медицински сайтове, така и купища измислени диагнози, нелепи съвети и самозвани специалисти. Както много пъти сме те съветвали, проверявай откъде черпиш информация, особено щом се касае за здравето на твоето обично дете. Все още помня една показателна история, споделена по родителските форуми. Майката разказваше колко притеснена е била, когато синът й започнал да се оплаква от силно главоболие. Преровила интернет търсачките. Във форума предположенията валяха - преумора, топлинен удар и какво ли още не. След няколко дни майката сподели, че детето просто имало нужда от нови очила. Така че – нека си спестим излишните тревоги, които може да сътвори д-р Интернет.

Как да се предпазиш от тази грешка:

Не забравяй, че има голяма разлика между предполагаема причина за даден симптом и поставянето на конкретна диагноза. Най-добре е първоначално да се посъветваш със семейния педиатър. А едва след това, можеш да потърсиш и второ мнение, било то и в глобалната мрежа.

Текстът е откъс от статия в новия брой (януари 2012) на сп. „Моето дете“