4 умения за всяко дете, с чиято помощ ще върви напред в живота

Помогни на малкото си с лекота да печели приятели и влияние. Няколко прости стратегии, с които светът ще изглежда като идеалното място за живеене.

Всеки път, когато детето ти се пребори с изпречила се трудност (например да завърже връзките на обувките си, да подкара велосипед без помощните колела или да изяде порция макарони, без да изпусне нито един на пода), ти си невероятно горда. Защото то се е справило само (е, може би със съвсем мъничко помощ от теб). А когато порасне с още някоя друга година и започне да печели спортни състезания и да те учи как да променяш настройките на мобилния си телефон, сълзи на радост напират в очите ти.

Да, днес децата са много по-различни от нас на тяхната възраст. Те работят с компютър, управляват играчките си с дистанционно и с лекота овладяват поне един чужд език. Но освен нуждата да се хранят и обличат сами, да боравят със смартфон и да конструират умалено копие на подводница, малчуганите имат нужда да бъдат щастливи в живота!

Помниш ли кога за последен път избухна, защото са ти сервирали заедно с кафето и кекс със стафиди, а ти направо МРАЗИШ стафиди? Да осъзнаеш и овладееш чувствата си – това е най- важната част от т. нар. „емоционална интелигентност”. Социалната интелигентност пък е способността да общуваш с другите, да отговаряш на емоциите и репликите им, да избягваш конфликтите.

За всяко дете е важно да развие социална и емоционална интелигентност, за да има приятели (на които да се оплаква от родителите си :) и за да се развива добре в училище. Ето четири умения, с чиято помощ малкото ти смело ще върви напред в живота.

„Да се понася загуба е благословия”  Китайска поговорка

Никоя майка не иска детето й да понася поражения в светът на „всичко-или-нищо”, препълнен със социални изгнаници. Но само когато се научи как да губи, да преодолее разочарованието от загубата и да продължи напред, то ще познава пътя към щастието. Един пример от спорта: да загубиш в боксов мач е добър опит, когато не си тръгнал да печелиш шампионата.

Опитай с това: Упражнявай детето си как да губи – отново и отново. Когато играете заедно, кажи му: „Леле, как ме победи! Но беше толкова забавно. Хайде да играем отново!” Добре е да оставяш малкото да печели повечето пъти, но не го свиквай да бъде винаги победител. Когато спечелиш ти, кажи му: „Този път победих аз. Но ти направи страхотен опит да ме надвиеш.”

Ако детето силно се разстрои, обясни му, че никой не обича да губи, но загубата е част от играта – истински губи само онзи, който не е положил усилия да спечели. Започни с тези упражнения, когато детето е на 5-годишна възраст, като след всяка игра обясняваш смисъла на загубите (дори ако това означава да го ядосаш). Може да са необходими няколко милиона игри на „Не се сърди човече”, но то ще се научи да се справя с това.

„Един за всички, всички за един” Александър Дюма

Да умееш да се отличаваш от стадото е добро качество, но да знаеш как да участваш в отборна игра или да бъдеш част от група (вместо да стоиш встрани) е отличен тренинг за бъдещето. В живота порасналото ти дете ще трябва да умее да работи в екип – и по училищен проект, и на работното място. А не винаги ще може да работи само с хора, които харесва или то е избрало. Затова е важно отрочето ти да умее да обсъжда различни идеи и да осъзнава, че и другите могат да помогнат със своите умения и знания. Лидерите са единствените, които са способни да събират и ръководят екип.

Опитай с това: Най-напред ще трябва да научиш детето как се става част от  група. Вероятно то често се опитва да се обърне към всички деца вкупом, вместо да избере и заговори само едно дете.

Представи си малчуган, стоящ встрани от другите, който плахо подхвърля „може ли да играя?” и никой не го чува. Посочи на детето си хлапето, което издава най-приятелски сигнали. Кажи му например, че онова детенце го гледа приятелски, усмихва му се и му сочи с жест да се присъедини към тях.

„Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.” Овидий

Да бъдеш закрилник на някой, който е с няколко стъпала надолу от теб в социалната хранителна верига, е опасно приключение. Затова почти всички деца имат нужда от помощ, за да се научат как да защитават по-слабите. За да имат и самоувереността, и моралната сила да се разграничат от останалите, като се застъпят за губещия, са им необходими различни умения: състрадание (осъзнаване, че жертвата ще бъде наранена), способността да правят стратегия (план за действие) и умението да предвиждат реакциите на другите.

Опитай с това: Малките деца са фокусирани върху правилата и знаят, че конфликтите са нещо лошо. По тази причина, когато видят, че някой се кара, те по-скоро ще отидат и ще кажат на възрастните. Ако това си ти, обърни на малкото особено значение върху състраданието: „Добре, че дойде да ми кажеш, защото някой би могъл да пострада от конфликта” Така ще му помогнеш да усети какво е усещането от негативната емоция и то ще поиска да защити другите, за да не се чувстват наранени.

Ако говориш с дете, което дразни другите или лъже, опитай с този сценарий: „Какво би станало, ако някой стори същото и на теб? Как мислиш, че би се почувствал/а?” Така детето ще мине на „ти” със съчувствието. Продължавай да упражняваш детето да се поставя на мястото на другите („Как мислиш, че се почувства Мария, когато Петя й каза, че не може да играе с вас?”). Само така ще помогнеш на малкото човече да изпита съчувствие към другите.

„Актьорството е преживяване, което оставя мило усещане след себе си.” Хъмфри Богарт

Да бъдеш Мерил Стрийп или Робърт Де Ниро на детската площадка означава да разбираш кои емоции е добре да демонстрираш и кои - по-добре да запазиш за себе си. Но това означава също да се научиш как да бъдеш по-малко откровен в моментите, когато можеш да нараниш чувствата на другите. Без съмнение би могла да тренираш хлапето си как да „прелива от щастие“ пред леля си, която му е подарила безинтересен подарък. „Благодаря ти, лельо! Тези термочорапи със сигурност ще са ми много полезни” (когато онова, което реално чувства, е тотално разочарование). Някои го наричат куртоазия, други - вежливост. Същият принцип обаче може да се използва и при общуването с другите деца.

Опитай с това: На тази възраст да се научиш да бъдеш вежлив, е свързано с контролиране на импулсите. Помогни на детето да не избръщолеви „Но аз не исках чорапи за рождения ден!”, като му дадеш ясни насоки. Кажи му: „Каквото и да получиш като подарък, е важно да отговориш с „благодаря”, дори ако той не ти харесва”. По-късно обясни на малкото защо понякога прикриваме истинските си чувства, за да не нараним хората до нас („Леля Катя наистина много е искала да ти вземе нещо, което ще харесаш”). И го попитай какво е очаквало да получи вместо чорапите :).