4 умения, полезни за всяко дете … и пътят към постигането им

Помогни на малкото си с лекота да печели приятели и влияние. Няколко прости стратегии, с които светът ще изглежда като идеалното място за живеене.

Всеки път, когато детето ти се пребори с изпречила се трудност (например да завърже връзките на обувките си, да подкара велосипед без помощните колела или да изяде порция макарони без да изпусне нито един на пода), ти си невероятно горда. Защото то се е справило само (е, може би със съвсем мъничко помощ от теб). А когато порасне с още някоя друга година и започне съвсем само да пише домашните си или те учи как да променяш настройките на мобилния си телефон, щастието напира в очите ти. Да, днес децата са много по- различни от нас на тяхната възраст. Те работят с компютър, управляват играчките си с дистанционно и владеят поне по един чужд език. Но освен нуждата да се хранят и обличат сами, да боравят със смартфон и конструират умалено копие на подводница, малчуганите имат нужда да бъдат щастливи в живота.

Помниш ли кога за последен път избухна, задето са ти сервирали заедно с кафето и кекс със стафиди, а ти направо мрааааааааааазиш стафиди? Да осъзнаеш и овладееш чувствата си – това е най- важната част от т. нар. „емоционална интелигентност”. Социалната интелигентност пък е способността да общуваш с другите, да отговаряш на емоциите и репликите им, да избягваш конфликтите. За всяко дете е важно да развие социална и емоционална интелигентност, за да има приятели (на които да се оплаква от родителите си) и за да се развива добре в училище. Ето четири умения, с чиято помощ малкото ти смело ще върви напред в живота.

„Да се понася загуба е благословия” (Китайска поговорка)

Никоя майка не иска детето й да понася поражения в светът на „всичко-или-нищо”, препълнен със социални изгнаници. Но само когато се научи как да губи, да преодолее разочарованието от загубата и да продължи напред, то ще познава пътят към щастието. Един пример от спорта: да загубиш в боксов мач е добър опит, когато не си тръгнал да печелиш шампионата.

Опитайте с това: Упражнявай детето си как да губи – отново и отново. Когато играете заедно, кажи му: „Леле, как ме победи! Но беше толкова забавно. Хайде да играем отново!”

Добре е да оставяш малкото да печели повечето пъти, но не го свиквай да бъде винаги победител. Когато спечелиш ти, кажи му: „Този път победих аз. Но ти направи страхотен опит да ме надвиеш.” Ако детето силно се разстрои, обясни му, че никой не обича да губи, но загубата е част от играта – истински губи само онзи, който не е положил усилия да спечели.

Започнете с тези упражнения, когато детето е на 5-годишна възраст, като след всяка игра обясняваш смисъла на загубите (дори ако това означава да го ядосаш). Може да са необходими няколко милиона игри на „Не се сърди човече”, но то ще се научи да се справя с това.

„Един за всички, всички за един” (Александър Дюма)

Да умееш да се отличаваш от стадото е добро качество, но да знаеш как да участваш в отборна игра или да бъдеш част от група (вместо да стоиш встрани) е отличен тренинг за бъдещето. Във всяка област от живота на порасналото дете ще му се налага да работи в екип – и по училищен проект, и на работното място. А то не винаги ще може да работи в екип с хора, които харесва и само е избрало. Затова е важно отрочето ти да умее да обсъжда различни идеи и да осъзнава, че и другите могат да помогнат със своите умения и знания. Лидерите са единствените, които са способни да събират и ръководят екип.

Опитайте с това: Най- напред ще трябва да научиш детето как се става част от група. Вероятно то често се опитва да се обърне към всички деца вкупом, вместо да избере и заговори само едно дете. Представи си малчуган, стоящ встрани от другите, който плахо подхвърля „може ли да играя?” и никой не го чува. Посочи на детето си онова, което издава най- приятелски сигнали (повечето са невербални и трудни за разпознаване от едно дете). Кажи му, че онова детенце го гледа приятелски, усмихва му се и му сочи с жест да се присъедини да играе с тях. Обясни му, че „ако има дете, обърнато към теб, което гледа в твоята посока, то трябва да го заговориш”.

„Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.” (Овидий)

Да бъдеш закрилник на някой, който е с няколко стъпала надолу от теб в социалната хранителна верига, е опасно приключение. Затова почти всички деца имат нужда от помощ, за да се научат как да защитават по- слабите. За да имат и самоувереността, и моралната преценка да откажат да отблъскват друго дете с групата, да се разграничат от останалите като се застъпят за губещия, са необходими различни умения: състрадание (осъзнаване, че жертвата ще бъде наранена), способността да прави стратегия (план за действие) и умението да предвижда реакциите на другите.

Опитайте с това: Малките деца са фокусирани върху правилата и знаят, че конфликтите са нещо лошо. По тази причина, когато видят, че някой се кара, те по-скоро ще отидат и ще кажат на възрастните. Ако това си ти, обърни на малкото особено значение върху състраданието: Така ще му помогне„Добре, че дойде да ми кажеш, защото някой би могъл да пострада от конфликта” ш да усети какво е усещането от негативната емоция и то ще поиска да защити другите, за да не се чувстват наранени. Ако говориш с дете, което дразни другите или лъже, опитай с този сценарий: „Какво би станало, ако някой стори същото и на теб? Как мислиш, че би се почувствал/а?” Така детето ще мине на „ти” със съчувствието. Продължавай да упражняваш детето да се поставя на мястото на другите („Как мислиш, че се чувства Олга, когато Петя й каже, че не може да играе с вас?”). Само така ще помогнеш на детето да изпитва съчувствие към другите.

„Актьорството е преживяване, което оставя мило усещане след себе си.” (Хъмфри Богарт)

Да бъдеш Мерил Стрийп или Робърт Дениро на детската площадка означава да разбираш кои емоции е добре да демонстрираш и кои - по-добре да запазиш за себе си. Но това означава също да се научиш как да бъдеш по- малко откровен в моментите, когато можеш да нараниш чувствата на другите. Без съмнение би могла да научиш детето си да прелива от щастие пред леля си, която му е подарила безинтересен подарък. „Благодаря ти, лельо! Тези термочорапи със сигурност ще са ми много полезни”, когато онова, което реално чувства, е тотално разочарование. Някои го наричат куртоазия, други - вежливост. Същият принцип обаче може да се използва и при общуването с другите деца.

Опитайте с това: На тази възраст да се научиш да бъдеш вежлив (тоест да прикриваш истинските си чувства) е свързано с контролиране на импулсите. Помогни на детето да не избръщолеви „Но аз не искааааах чорапи за рождения ден” като му дадеш ясни насоки. Кажи му: „Каквото и да получиш като подарък, кажи „благодаря”, дори ако той не ти харесва”. По- късно обясни на малкото защо е важно понякога да прикрива истинските си чувства („Леля Катя наистина много е искала да ти вземе нещо, което ще харесаш”) и го попитай какво е очаквало да получи вместо чорапите.

Автор: Велиана Симеонова