30 ноември - Андреевден

• от

На 30 ноември православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

На 30 ноември православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. 30 ноември - АндреевденДвамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

В народните вярвания, освен Андреевден 30 ноември се нарича също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден и Мечкинден. Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл и в цялата страна се приема, че от него нмасетне денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.

Названието Мечкинден идва от вярването, че Св. Андрей е укротител на мечките. Според легендата някога той живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядяли манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.

Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.  На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. Варят се всякакви зърна - боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява сварените зърна. В Северна България свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"

Някои метафизици препоръчват на Андреевден да се започват всякакви рискови начинания. Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.