11-годишно дете почина от сърце заради лекарска грешка

11-годишно момче от Кърджали почина от остра сърдечна недостатъчност. Това се е случило след като личният лекар е поставил диагноза „вирусна инфекция".

Родителите смятат, че сериозната болест не е открита навреме при профилактичните прегледи.

Семейството на 11-годишния Самед Ахмед е загубило и първото си дете по същия начин. Жената водела Самед дори без причина на лекар, от страх да не се случи нещо и с него.

Миналата седмица детето се разболява от обикновен летен вирус, но за всеки случай го водят на преглед. На следващия ден състоянието на детето се влошава и майката отново търси лекарска помощ.

„Тя го преслуша, каза неспокойно - нищо му няма на детето. Аз казвам, че детето се оплаква - трудно диша, сърцето викам силно тупти, тя пак - нищо, нищо, нищо каза," споделя майката Семиха Саид.

Вместо в кардиология, детето е изпратено в инфекциозно отделение, където установяват остра сърдечна недостатъчност и по спешност го транспортират в Пловдив. Самед обаче вече е много зле и лекарите не успяват да го спасят.

Като причина за смъртта те посочват остър вирусен микардит, който според кардиолозите протича скоротечно и лечение преди появата на симптомите му няма. Според родителите личният лекар не е поставил навреме тежката сърдечна диагноза.

„За миокардита може да се съди общо взето, ако има учестена сърдечна дейност, глухи сърдечни тонове," казва д-р Милена Янчева. „Във вторник, когато детенцето дойде на контролен преглед, беше с учестена сърдечна дейност, аз я чух но я свързах с интоксикацията в резултат на повръщанията и на разстройството."

„Кардиограма не съм назначила, защото не съм сметнала за необходимо да се прави в момента това изследване," обясни педиатърът. „Смятам че съм направила, това което можах да направя, като лекар в доболничната помощ", каза тя.

На Самед никога не е правена кардиограма, но за родителите самият факт, че са изгубили вече едно дете от сърдечна болест, е предпоставка да се изследва и другият им син.

Приема се, че усложнението е възможно при 1 на 1 000 пациенти. Едва 30 на сто от болните оздравяват напълно, а при 25 % диагнозата се оказва фатална.