1 април - Ден на шегата и лъжата

от

На 1-ви април в цял свят празнуват Деня на лъжата и шегата. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.
1 април - Ден  на шегата и лъжата

1 април - Ден на шегата и лъжата

На 1-ви април в цял свят празнуват Деня на лъжата и шегата. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. 

Има няколко версии за това, защо Денят на лъжата и шегата е 1 април. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар, че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.

В древността 1 април отбелязвали само ирландците. Явно цялата тази идея идва от онази европейска част, която винаги иска да е различна. По българските земи пък дедите ни забелязали, че месец април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли 1 април Ден на лъжата, закачката и хумора.

По обичай на 1 април се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания. В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на 1 април в Мексико не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги. В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.

В други страни, които не са испаноговорещи този ден се нарича "Ден на лъжата" и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима "Априлски глупчо". Във Франция, Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден.

Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2-ри април. Празникът се нарича "Сиздах Бедар" или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.

Във Франция празникът се нарича "Априлска риба". На този ден французите се опитват да закачат хартиена риба на гърба на жертвата, без да бъдат забелязани. Подобна шега се прави и в Италия.

Според фламандският обичай на 1 април децата заключват своите родители и ги пускат само когато те обещаят да им дадат лакомство. На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за "губещ" и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.

В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта. В Дания "Денят на лъжата" идва с месец закъснение – 1 май и е известен като "Майска котка" (May-cat). Датчаните много рядко празнуват на този ден. В Германия и Австрия считат 1 април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.

Но както винаги, българската традиция е по-особена. Имаме Музей на хумора и сатирата в Габрово - град избран по-скоро за вицовете, свързани уж с прословутото сметкаджийство на габровци, но вероятно най-много със самоиронията им.

Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж". Бихме допълнили – дори и когато съвсем не ни е весело. Това напомня старата притча – един завоевател обсадил град и за да го освободи поискал богатства. Когато се върнали първия път пратениците му, попитал какво правят обсадените? Отговорили му – плачат. Той заповядал – отидете пак и вземете, каквото можете. Действието се потретило. На четвъртия път пратениците за богатства отговорили, че хората се смеят. Е, значи вече нямат нищо за даване, казал завоевателят.

Но да не униваме – все пак светът е оживял, защото се е смял и да си припомним забележителната снимка на гения Алберт Айнщайн – с изплезен език към света. Да опитаме! / БГНЕС