
Мазната храна предизвиква умора
Изследване на американски учени от Медицинския колеж на Пенсилвания доказа за първи път връзката между..
Планиране
Бременност
Бебе
Дете до 7 години
Дете над 7 години
Изследване на американски учени от Медицинския колеж на Пенсилвания доказа за първи път връзката между..
Едва ли има човек в съвременното общество, който не е чувал за „трансмазнини“ (или трансмастните киселини). Какво обаче стои зад това понятие? Повечето от нас имат желание да слагат на трапезата у дома полезни храни. Или поне се опитваме да намалим, доколкото е възможно, изключително вредните. Нека разгледаме няколко факта за мазнините като цяло, които ще ни помогнат.
През последните години мазнините погрешно са смятани за „лоши“. Някои от видовете мазнини са важна част от хранителния режим. Мазнините, или липидите, помагат на тялото да изгради нервната тъкан (например мозъка) и хормоните. Те са „горивото“ на тялото. Ако мазнините, които са били приети, не са изгорени като енергия или не са използвани като градивни елементи, те започват да се трупат в тялото в мастните клетки. Това е естественият начин, по който тялото мисли в перспектива и се запасява за периоди на оскъдни количества храна. Освен това мазнините подпомагат разграждането на мастно разтворимите витамини А, D, E, K. Мазнините придават на храната по-добър вкус и консистенция, но също така са и много богати на калории. Ясно е, че прекалено големи количества мазна храна могат да причинят здравословни проблеми.
При малките деца мазнините и холестеролът играят много важна роля за развитието на мозъка и нервната система. Това важи особено за деца под 2 години. След тази възраст в хранителния режим 30 до 35% от калориите, които поемат децата, трябва да бъдат от мазнини. От 4 до 18 години количеството им трябва да варира от 25 до 35%.
Растителните мазнини в естествения си течен вид са по-скоро полезни. Те понижават лошия (LDL) холестерол и повишават добрия (HDL) холестерол, който прочиства кръвоносните съдове от отлагания.
Хидрогенирани мазнини се използват в изработката на торти, кексове, готови баници и закуски, в голяма част от пакетирания хляб, чипсове, солети, всички кроасани, бутер тесто, царевични пръчици, пуканки за микровълнова печка, в повечето зърнени храни, тип „корнфлейкс“, в бонбони за смучене (удивително, но факт!), във всички видове бисквити и вафли (изключение правят тези, на които изрично е записано, че са правени с масло), в част от шоколадите (най-вече тези с пълнежи и бисквити в тях), както и в почти всички продукти от заведенията за бързо хранене (хамбургери, пържени картофи, кексчета). И, да не забравяме, в маргарина.
Виждаме приветливия надпис: „растителни мазнини“ и се успокояваме, че това е здравословна храна. А дали действително е така, практически няма начин да разберем...
Американските експерти по хранене са определили горна допустима дневна граница за мазнини в храната. От 2006 година производителите в САЩ (без изключение) посочват върху опаковката съдържанието на мазнини – както в проценти от допустимата дневна доза, така и в грамове за 100 г продукт. И то не само на природно наситените, но и на трансмазнините. Така всеки лесно може да се ориентира и да направи своя избор.
В България поради ниската цена и по-голямата годност на хранителните продукти, с които са приготвени, трансмазнините са изключително широко употребяеми. В нашата страна за съжаление все още няма изискване за обявяване на етикета за съдържанието на трансмазнини в продукта. Отбелязват се само съдържанието на общи и наситени мазнини.
Това, което зависи от нас: да осигурим на децата си повече от полезните мазнини за сметка на вредните; да разчитаме повече на домашната кухня, отколкото на купените лакомства и деликатеси. У дома със сигурност се готви по-здравословно, а и значително по-вкусно.
Едно от най-важните неща е да обърнем внимание на широко употребявания и рекламиран маргарин – той не е здравословната алтернатива на маслото, независимо от това дали съдържа фибри и незаменими витамини и минерали. От него не се „пълнее по-малко“. Нищо, че филията се маже по-лесно с него. С масло вместо с маргарин домашната супа и печено пиле ухаят доста по-добре. Ако се добави зехтин вместо олио, получаваш чудесен лек аромат на маслини. Вместо вафла или бисквита за следобедна закуска по-добре предложи на детето филийка пълнозърнест хляб с овкусена извара; опитай да го изкушиш да хапне нарязани на интересни формички морковчета или плодове вместо царевичните пръчици на детската площадка. Когато купуваш шоколад, погледни етикета – какаовото масло или млечната мазнина са по-добрите алтернативи от информационно затъмняващото „растителни мазнини“.
Може би най-ефективният начин да научиш детето на здравословен хранителен режим е личният пример. Намали посещенията в ресторантите за бързо хранене и научи детето да приготвя полезна закуска. Идеите да ограничиш вредните съставки в храните са безкрайно много, стига наистина да го желаеш.
Консултант: д-р Дарина Чернополска, гастроентеролог и специалист по диететика
emilly
09.10.2014 21:56
Както подсказва и името, студова алергия е алергична реакция на кожата под...
Налага ли се да полагам някаква по-специална грижа за зъбите по време на...
В първите месеци от майчинството организмът на жената все още търпи сериозни...
Счита се, че през есента децата боледуват повече в сравнение например с лятото....
Според статистиките все повече деца в невръстна възраст имат проблеми с очите и...
Как се развива детето ти? Да, ти имаш собствено наблюдение върху интелекта му,...
Майките денонощно бдим на пост, пазейки живота, здравето и спокойствието на...
Физическото наказание на непослушните деца „Не работи!“.
Внезапното среднощно събуждане може да сполети всеки от нас и причините за това...