Домашното образование

Докато прекарвах поредния час „ровейки” из фейсбук се натъкнах на интересни страници - „На училище, но у дома” на Юлиана Матеева и „Домашно образование” на Петър Порумбачанов. Оказа се, че домашото образование съществува и в България. Родителите, които са го избрали са убедени, че дават най-доброто на децата си като знания и като възпитание. Спомних си усилията и времето, които харчех, за да възприема абсолютно безинтересните и скучно написани уроци по някои предмети, които в крайна сметка забравих бързо и трайно. Днес положението в училищата ни е още по-плачевно, но погледнато в общ план образователните институции налагат схема, която поставя креативността и личностното развитие на последно място сред целите си. Тя няма за цел децата ни да бъдат личности, да разгърнат възможностите си, естествено вроденото си любопитство, да са готови да експериментират и да напредват в това, което наистина им се отдава. Силната вяра, ясните цели и оригиналния подход винаги са били част от условията за успех и прогрес, за това се радвам, че и в България има семейства, осигуряващи на децата си домашно образование, различен и креативен поглед върху усвояването на знания и най-вече върху изграждането на личности. Любопитството ме накара да погледна в „кухнята” на домашното училище на Петър Порумбачанов, председател на Асоциация за домашно образование (АДО). Той е историк, а съпругата му, Живка, е завършила икономическа информатика. Има трима сина - Георги на 15 години, Никола на 7, и Павел на 5.

Как организирате домашното образование?
Децата са адекватни за учебен процес, когато са добре отпочинали. Нашите момчета се наспиват добре, все пак сутрин не гоним учебен звънец. След като закусят около 9.00 ч, започва и ученето. Всеки знае задачите си и ги върши сам и с ентусиазъм. Всяко дете учи по различен начин, всяко от тях има своето темпо за усвояване на материала и учи със скоростта, която е по силите му. Индивидуалният подход е от основните предимства в домашното образование.

Според вас какво означава успех в образованието?
Успехът е да постигнем целите, които сме си поставили. Така например, със съпругата ми решихме, че когато децата ни са минали през пълният курс на обучение у дома, те трябва да са: 1. Хора, които обичат да учат и да разбират стойността на това качество. 2. Да са придобили умения, които имат пазарна стойност. 3. Да са личности с ясно изразени християнски ценности и морал. 4. Да имат реални умения за практическо приложение на своите убеждения в обществото ни. 5. Да имат познания, които да им дадат ресурса и осигурят свободата, да формулират ясно и категорично собствено мнение, така, че да не се превърнат в индивиди, които са манипулирани от другите заради неумението да мислят.

В какво се проваля стандартната учебна система?
Във всичко, което сме си поставили за цел и което трябва да постигнем, чрез обучение у дома. Обърнете обратно целите, които сме си поставили ние и ще видите отговора на въпросът си: 1. Децата в държавните училища (като обща картина) не обичат да учат и не разбират стойността на дисциплината за четене (учене). 2. Бизнесът в България отдавна дава тревожни данни, че завършващите образователните институции в страната ни, нямат необходимите знания и умения, за които дипломите им претендират 3. В голямата си част, порасналите деца, са неморални и бунтовни. Всички социологически проучвания недвусмислено сочат, че повечето деца губят девствеността си във все по-ранна възраст, опитвали са наркотици, употребяват алкохол и цигари. 4. Младежите не знаят, какво точно са научили в училище. С право се чувстват излъгани от системата. 5. Поради всички причини по-горе, младежите са лишени от механизма, чрез който могат да формират лично мнение. Те са обречени да цитират мислите на другите, да се превърнат в сива тълпа.

Социализацията на децата, как се случва?
Въпросът никога не е социализация или не социализация? Въпросът е: социализация с кого? Трябва да си отговорите на този въпрос и много бързо ще решите къде искате да учат децата ви. Със съпругата ми решихме, че не желаем децата ни да имат социални контакти с хора, които не са в състояние да преценяват адекватно, като побойника в класа, най-вулгарното момиче, извратеният преподавател по . . . , наркодилъра в училищният двор и т.н. Децата се сприятеляват с нашите приятели, с роднините, с децата на приятелите и роднините. Кръга се разширява и те адекватно и естествено общуват с деца и възрастни на високо и зряло ниво.

Съобразявате ли се с програмата на МОН, използвате ли някакъв вид педагогика в преподаването?
Основната методология на родителя педагог е свързана с изграждането на характер, на личност у това дете, което след време, ще е най-важно за неговия успех. Всичко останало е въпрос на избор, подредба,  съобразяване с индивидуалните таланти и пр. Има много програми за домашно образование (не на български език). Някои са силно академично ориентирани, други са поставили в основата си класическият тривиум, трети акцентират на литературен подход, въобще програмите са толкова много, колкото разнообразно и уникално може да е всяко дете. Свободата и подбора на материали, които родителите имат е неограничен, за разлика от стандартизираните програми на МОН, които нямат никакъв шанс да се съобразят с индивидуалните възможности и потребности на всяко дете.

Децата ви явяват ли се на приравнителни изпити? Как стои въпроса с получаване на диплома и евентуално кандидатстване в университет?
Според действащото законодателство, младежите без диплома за средно образование, нямат шанс да продължат учението си в български университет. Асоциацията за домашно образование ще положи максимум усилия, за да убеди академичната общност и българския законодател, че е редно децата ни да бъдат допускани до кандидат-студентски изпити. Те също, както и техните връстници, са учили упорито и резултатите от входните изпити във ВУЗ-овете ще го докажат. Повечето родители ползват програми за домашно образование с тежка тестова част. Резултатите от тези тестове се оценяват от външни оценители. Децата получават западни дипломи за завършени образователни нива. Понеже закона в България е дискриминационен по отношение на децата, учащи в домовете си, те вероятно ще учат в западни университети, където изискване за държавни дипломи няма и образователният пазар е свободен.

Много родители не са доволни от училищната система, но нямат времето и ресурса да провеждат домашно образование.
Всички родители, които познавам и които обучават децата си в домовете, не са имали време за това, преди да го започнат. Това е така, заради начина, по който е устроено обществото ни. За българите, семейните ценности са задушени под половин век атеизъм и утопия, които твърдяха, че обществото е спасено и ще прогресира под диктата на пролетариата т.е. под грижата на тоталната държава. Образованието бе жертва на тази утопия и все още е. За да намерят сили у себе си, родителите трябва да извървят своя път към личното си новорождение и самоосъзнаване. Много, много майки работят от вкъщи. Направили са това, за да си изпълняват задълженията свързани с домашното образование. Много бащи с домашни ученици ръководят собствен бизнес, за да са свободни винаги, когато е нужно. Много семейства са се лишили от лично време, комфорт, почивки и удобства. Помислете си, заслужавате ли тези лишения – може би не! Сега помислете, заслужават ли децата ви тези ваши лишения – да!

Как е възможно институциите да следят за качеството на образование и за това дали върху децата не се упражнява някакъв вид насилие?
Ако родителите не упражняват контрол над процеса, чиновниците няма как да го сторят. Нима сега чиновниците успяват да следят качеството на образование!? Ако пък кажете че го следят, какво от това – вижте резултатите. Властите не могат и да регистрират всички случаи на насилие над деца. Но вижте, това не са задължения първо на държавния служител, това са задължения първо на родителя. Много грешна и опасна е идеята родителите да се третират по презумпция като престъпници затова, че не са съгласни с държавната философия за образование.

Според Кен Робинсън трябва да преосмислим основните принципи, по които се обучават нашите деца. На кои основни принципи и методи в обучението залагате?
Не само Кен Робинсън вижда проблемите в системата. Гатоу, Ръшдуни, Бел, Блудорн, Пъркс, Тобърн, Мийд, има много добри автори, които сочат проблемите, а и техните решения. Децата не просто получават някакви знания в училищата, там те формират своята идентичност и характер – това е основното. Ние внимаваме и имаме основателни претенции за това, кой точно ще формира децата ни като индивидуалности. Ето това е най-важното: всеки родител е натоварен с дълг и отговорност да положи непоклатим фундамент в сърцето на своето дете, който то ще използва като основа в живота си. Някои родители предпочитат този фундамент да бъде положен от държавната образователна доктрина, други, такива като мен, желаят да носят лична отговорност за този процес.