С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Изпрати на приятелзатвори

Малките детайли на възпитанието

Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай

От сп. "Моето дете" 

0-12 месеца

Време е за гъдел!

Децата и гъделичкането вървят заедно като млякото с бисквитките, нали? Сигурна ли си обаче, че ако погъделичкаш твоето новородено, то ще реагира и ще започне да се смее? Ще се изненадаш, но твоите пръсти нямат нищо общо с причината за сладкия кикот на палавника.
Всъщност много научни изследвания са доказали, че голяма част от хората не обичат да бъдат гъделичкани. Мъничето обикновено се усмихва, защото се радва на твоето внимание. Бебетата започват да реагират на този начин на общуване с родителите, едва след като са станали на два месеца. Така че преди това няма смисъл да правиш опити в тази посока. Помни, че дори след тази възраст смехът на детето не означава, че наистина се забавлява, когато го гъделичкаш. Щом малкото поотрасне и започне да реагира с кикот на приятните неща, които му предлагаш, тогава можеш да се отдадеш на желанието да пуснеш в действие гъделичкащите пръсти. Златното правило обаче е, че не трябва да прекаляваш. Да се посмеете заедно минутка или две, докато се боричкате в леглото, със сигурност ще бъде страхотно забавление. Заедно с това се научи да наблюдаваш внимателно реакциите на детето. Ако то започне да се гърчи и върти, и се опитва да се измъкне от твоите прегръдки, явно ти подсказва, че трябва да спреш. Ако виждаш, че мъникът изобщо не се включва в играта ти, ще трябва да измислиш други начини да полудувате заедно.

Пристрастени един към друг

Наслушала си се на хиляди истории за безграничната любов между новоизлюпените мамчета и техните новородени. Не се чувствай виновна, ако от пръв поглед не се влюбиш в твоята рожба. Изтощението, стресът и разочарованието от протичането на раждането могат да потиснат действието на хормоните, които ти помагат да се привържеш към бебето. Това явление е само временно и бързо ще отмине. Затова ще ти помогнат окситоцинтът (хормонът на любовта) и допаминът (хормонът на щастието). Те се освобождават в тялото ти, докато гушкаш, храниш или си играеш с рожбата ти. Така още през първите месеци от раждането му ще се чудиш как изобщо си живяла без него. Процесът се случва дори с майки на преждевременно родени деца, които са отделени от тях в първите дни. Даже само мисълта за рожбите им води до увеличаване на количествата на двата хормона в организма им. И докато ти се влюбваш в мъника, и той се влюбва в теб. Изследвания са показали, че новородените запомнят лицата на майките си няколко часа след раждането. Към 7-8 месец малкото ще е вече силно емоционално привързано към теб. Същото се отнася и за всички хора, които играят важна роля в живота му и се грижат за него. Запомни, че детето се нуждае от любов толкова , колкото и от храна. Дори да се притесняваш как ще се справиш като родител бъди убедена, че ще му дадеш цялата обич, от която се нуждае. В крайна сметка и биологията е на твоя страна.

1-2 г.
Малките разбойници

На гости у родителите на съпруга ти мирно и тихо покапвате вкусната вечеря. Тъкмо обясняваш на свекърва ти, че синчето ти е едно спокойно и уравновесено дете, и ето, че любимото внуче бърза да опровергае твоите думи. Преди да изречеш „не“ той невъзмутимо се вкопчва в косите на братовчед си и започва да дърпа с все сила. Причината за свадата е последната бисквитка, която се е озовала в ловките ръце на племенника ти.

3 г.
На тази възраст децата започват да развиват познавателните си способности и да осъзнават защо се случват нещата. Понякога реагират агресивно, за да покажат недоволството си в дадена ситуация.

Като се замислиш, съвсем нормално е мъникът да реагира така. По този начин той те кара да му обърнеш внимание. Същото би направил, ако някое дете му вземе любимата играчка. Само че скубането може да е придружено с удряне,  хапане и какво ли още не. Как да действаш?

Демонстрирай решимост
Покажи на малкото, че е сгрешило, и бъди твърда. За целта ще трябва да го убедиш, че поведението му не води до желания резултат. Ако пропуснеш инцидента, все едно нищо не се е случило, това ще даде грешна представа на малкия пакостник, който ще реши, че е открил начин винаги да получава своето. Грешка ще бъде и ако го вземеш в скута си с идеята да го  успокоиш. Рискуваш да си помисли, че е безнаказан. Когато повтори номера с косата, за да си върне например любимата играчка, вземи я и я сложи в ръцете на другото мъниче. Кажи на детето ти: „Не дърпаме коси!“. И най-важното – бъди бърза и непоколебима.

Покажи неодобрение
Дай му време насаме да премисли стореното. Накарай го например да седне настрани от вас. Не говори с него в течение на една минута. Нека разбере, че не одобряваш поведението му по укорителния ти поглед. Възможно е малкият разбойник да не поиска да седи мирно в стола и да се просне сърдито на земята. Тогава го остави там, където е, и остани безмълвна.

Поговори за станалото
Когато времето „за премисляне“ изтече, трябва да поговорите. Важно е да общуваш по този начин с детето си всеки път, щом то се провини. Това се отнася дори за по-малки деца, които още не могат да говорят добре. Така малчуганите се научават, че проблемите се разрешават чрез обсъждане, а не чрез агресия. Не се отчайвай, ако опитите ти не дадат незабавен резултат. Помни, че децата трябва да преминат през много повторения, за да се научат. Когато палавникът поотрасне, накарай го да се замисли за друго решение в подобна ситуация. Попитай го какво ще направи следващия път, когато някой му вземе любимата играчка. В началото сама му предложи алтернативи. После той сам ще ги измисли.

Не му отвръщай със същото
Не дърпай в отговор косата на малкото, за да му покажеш, че така боли. Помни, че мъничето е проявило агресия, защото е искало нещо в заобикалящия го свят да се промени. Опитало се например да спре друго дете, което взема играчките му. Ако го оскубеш и ти, то ще реши, че така трябва да се държи всеки път, щом има проблем. Погрешно е да мислиш, че като усети болката ще се научи да не я причинява. Децата още не са развили чувството си на съпричастност и не могат да направят връзката.

3-4 г.
Първите рисунки

Интересът към рисуването и оцветяването в тази възраст е прекрасен повод да развиеш двигателните способности на твоето дете.

Окуражи го да използва ръцете си срещу гравитацията. Това ще засили стабилността му и ще развие мускулите на торса и раменете. За целта осигури му вертикално поле за действие – например с детски триножник, на който да закрепиш табло с бели листа. Подари му детски пастелите и го остави да се развихри. Работа върши и лист хартия, която може да закачиш някъде в стаята му или на някой от прозорците в дневната. Използвай разходките през зимата, за рисунки на открито.

Помогни му да развие координацията си
Създай му условия да твори и да се забавлява. Така неусетно ще развие  прецизността си, която после ще му е необходима за писане и за изрязване. Участвай в игрите му, като включваш образователен елемент. Задачите, които изискват да движи едновременно и двете си ръце, са важни за развитието на координацията на тялото му. Правете например фигурки от пластелин или залепвайте стикери. Играйте на карти. Помоли го да ти помогне в готвенето, като премери необходимото количество от някой продукт. Нека направи салата - връчи му измити марули, които трябва да накъса. Ще му е лесно и забавно.

Научи го да хваща предметите
Важно умението, без което няма как мъникът ти да се научи да държи пособията за писане. Стимулирай детето да използва палеца, показалеца и средния си пръст, така че да му е все по-лесно да хване молив и да пише с него. За да се научи, дай му да рисува с тънки и малки пастели. Ако си купила големи, просто ги раздели на по-малки парченца. Тънките маркери и четки също вършат добра работа. За летните месеци са особено подходящи и тебеширите за рисунки на асфалта.

Изкуши го да пише буквички
Когато малкото започне да рисува, предложи му да опита да изпише няколко букви. Разбира се първа ще е неговата, а после тази на мама, татко, на любимата играчка... Бъди търпелива. В началото започнете с рисуване на вертикални и хоризонтални линии, кръгове, различни форми. Това ще му помогне да свикне да ориентира картинките си наляво ли надясно, нагоре или надолу. Веднъж, като научи посоките, ще му е много по-лесно с писането. Най- лесният начин е да му покажеш как да рисува с показалеца си във въздуха, върху пясък или дори по стъклото в банята, когато го къпеш.

 

 

Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай

Коментари

Коментари за “Малките детайли на възпитанието”
Няма добавени коментари към тази статия
Добави коментар

Четете още от "Възпитание"

Ползите от предучилищното обучение

Ползите от предучилищното обучение

Предучилищното обучение е необходимата преходна стъпка между детската градина и...

Първи уроци по... каране на колело

Първи уроци по... каране на колело

Времето навън е идеално за игри на открито. А какво по-хубаво от това да се...

Палаво или хиперактивно е твоето дете?

Палаво или хиперактивно е твоето дете?

Палаво или хиперактивно е твоето дете? Оказва се, че прост отговор на този...

Как да възпиташ самостоятелно и уверено дете

Как да възпиташ самостоятелно и уверено дете

Твоето дете се нуждае от любов, грижа и... малко свобода. Помогни му от...


ОвенОвен

ТелецТелец

БлизнациБлизнаци

РакРак

ЛъвЛъв

ДеваДева

ВезниВезни

СкорпионСкорпион

СтрелецСтрелец

КозирогКозирог

ВодолейВодолей

РибиРиби