Детското Не

Мъничето расте и много често една от любимите му първи думички е „не”. Родителите виждат в това инат и опит за безсмислено налагане, но всъщност детското отрицание често е много повече от това, има своите причини и последствия.

Това, което в повечето случаи ти се струва каприз и инат, най-често е опит от страна на детето да бъде независимо и да утвърди границите на личността си.
Към края на първата година децата започват да утвърждават границите на възможностите си. Едновременно с това начеват и изпитите на твоето родителско търпение. Мъничето си мисли – „Ще мога ли да вдигна тази чаша съвсем сам”, а през твоята глава минава най-вероятно мисълта – „Ще я изтърве ли на земята и дали ще се залее с топлия чай?”. Това са ежедневни малки провокации, случки, които за двете участващи страни изглеждат съвсем различно. Най-лесното е да ограничиш общото пространство, като вдигнеш на високо или прибереш всички опасни, тежки или чупливи предмети. Остави детето да експериментира и да откривателства. Дай му повече свобода и избирай разумно битките си, така със сигурност няма да провокираш безсмислен инат и много по-рядко ще чуваш думичката Не.
По този начин детето се самоутвърждава, добива увереност в себе си, решителност, настойчивост за постигане на целите си – все качества, които са изключително нужни по-нататък в живота. Всичко това много често се приема от родителите за инат, но не бързай с изводите.

Към осмия месец до края на първата годинка детето вече е готово да възприема някои установени от родителите правила. То много добре разбира думата Не от твоята уста, но това не означава, че ще те послуша. Все пак способността му да следва указания и да контролира поведението си е съвсем неразвита,

Свободата на мъничето не бива и да е на всяка цена, понякога се налага детското Не да бъде туширано и преборено. Става въпрос за случаите, когато е застрашено здравето и сигурността на детето. От безкрайните забрани няма смисъл, но е ясно, че не бива да оставяш детето, когато:

Иска да бърка в контакта;

Играе си с остри предмети и прибори за хранене, като нож, вилица, ножици и др.

Излиза без надзор на балкона и се надвесва през парапета;

Играе си с електроуреди;

Опитва се да носи твърде тежки за неговата възраст предмети.

Играе си с чупливи предмети.

Списъкът може да варира, но идеята е, че не бива да прекаляваш със забраните, защото един от ефектите, които ще получиш в отговор е едно непрестанно детско Не.
Лазенето по пода, бъркането в шкафове, разхвърлянето на играчки, играта с предметите на възрастните – всичко това е съвсем нормално, детето открива света и опитва нови неща, от които се учи. То не може да расте в стерилна среда, обградено от забрани „за всеки скучай”, защото това е против нормалното развитие и в крайна сметка предизвиква истинския детски инат.

Много често детето казва Не, когато иска да провери реакцията на родителите си. Това е провокация, в чиято основа стои любопитството. Когато отказът предизвика буря от негативизъм у мама и тате, детето е мотивирано да продължава с поведението си, защото вижда, че така е по-интересно. Родителският гняв и нетърпение определено стимулират детското Не. Опитай се да овладееш негативните емоции, не реагирай веднага светкавично с наказание или мъмрене, размахване на пръст. Обясни със спокоен тон проблема, може да научиш детето на няколко думички свързани с опасностите, които искаш да избегне, например – мръсно, топло, боли. Когато споменаваш тези думички, то ще може постепенно да различи проблемите и да бъде по-внимателно.
Другият изпитан класически вариант е да отвърнеш на детското запъване с безразличие. Просто се направи, че не си чула и продължи с опитите да въведеш ред, когато детето види, че реагираш спокойно може да се откаже от провокацията си, защото тя не е постигнала кой знае какъв ефект.
И не на последно място е вариантът с разсейването. Когато детето отказва нещо, опитай се да го разсееш, да му покажеш нещо различно или дори да го разсмееш. Това действа много стимулиращо и децата са готови да съдействат, когато бъдат разсмени, гъделичкани или разсеяни с нещо приятно и любопитно.
Личният пример на родителите също действа безотказно и пречупва и най-твърдото детско Не. Ако не иска да яде храната, тогава не го насилвай, нека види как ти и татко си похапвате от нея. Постепенно и то ще поиска. Не иска да си събира играчките, започни бавно ти да го правиш и го обърни на игра. Например мятай ги от далеч в коша за играчки и ръкопляскай при всяко улучване. Няма начин детето да не се запали по играта.
Едно е сигурно – с детското Не няма да се справиш ако провокираш ината на мъничето, ако го дразниш, ако крещиш и викаш и го наказваш и му се сърдиш като на голям човек.