Не оставяйте бебето да плаче!

Защо трябва да откликвате винаги на бебешкия плач?

Всички бебета плачат понякога, особено на възраст между 6 и 8 седмици. Но ако оставите бебето да плаче, без да му предложите нещо за успокоение, може да увредите развитието му.

Ако бебето бъде оставено само да плаче, мозъкът му ще бъде лишен от кислород и ще се насити с хормони на стреса.

Изследвания показват, че продължителното излагане на хормони на стреса в ранна възраст може да причини доживотни здравни и поведенчески проблеми. Опити с животни и проучвания на деца, малтретирани и изоставяни като бебета, свидетелстват, че излагането на мозъка на тези хормони е причина за липсата на развитие на нервни връзки и за разпада на вече съществуващи, което се отразява на способността да възприемат информация и на паметта.

Съществуват научни доказателства, че бебета, оставени да плачат продължително в ранна възраст, плачат повече, а когато станат възрастни, са по-склонни към асоциално поведение.

Едно проучване установи, че бебета, които са плакали много и са имали проблеми с храненето, показват десет пъти по-голяма склонност към хиперактивност или проблеми с поведението на възраст 8 до 10 години. Опитите с животни показват също, че продължителното излагане на хормони на стреса задържа растежа и се свързва с потискане на имунната система. Вероятно никога няма да можем да определим кое е количеството здравословен плач и излагане на стресови хормони за невръстните човешки същества.

Вашата реакция на бебешкия плач дава на детето първите уроци за връзката причина–следствие.

Ако обикновено не отговаряте на плача му, бебето ще научи, че е безпомощно да повлияе на околната среда или че трябва просто да плаче по-силно и по-дълго, за бъдат задоволени нуждите му. Колкото по-отзивчива е майката към бебето, толкова по-привързано ще стане то и ще проявява по-голяма готовност да развие доверие.

Така че макар и да изглежда почти безсмислено да разнасяте и успокоявате плачещото или страдащото от колики бебе, макар и плачът да бъде непоносим, отчайващ и дори подлудяващ, от съществено значение е някой да се отзове, когато бебето плаче.

С порастването на бебето ще се научите да различавате уморения, жален плач, който означава, че след няколко минути то само ще се успокои, и стресирания или тревожен плач, който изисква незабавно внимание.

Редовното откликване на плача помага за установяване на онова равнище на комуникация и доверие, което е ключов елемент при оказване на помощ за самостоятелно заспиване.

Но това не означава, че винаги само майката трябва да се притичва на помощ. Нека и таткото, бабата или някой, когото можете да помолите, да поеме своя ред в разнасянето и успокояването на бебето. Плачът ще е по-поносим, а и бебето ще разбере, че има и други, достойни за доверието му, освен майката.

Ако бебето не може да заспи!!!

Ако бебето не може да заспи, добре е да водите в продължение на няколко дни дневник на съня/будуването, за да установите действителния модел на продължителността и часовете на спане. Ако установите, че спи по-малко от 13 часа в денонощието и същевременно е раздразнително и възбудено, ето над какво трябва да се замислите:

• Наистина ли не спи достатъчно в денонощието? Или спи, но разпокъсано, на интервали? Коликите могат да ви накарат да смятате, че бебето спи по-малко, отколкото е в действителност.
• Ако кърмите, разгледайте лекарствата, стимулантите или никотина, които бебето може би поглъща с млякото ви. Помолете лекаря да смени лекарствата ви или да ви помогне да откажете цигарите.
• Може да имате бебе с труден темперамент или невротич на чувствителност, която го кара остро да възприема шума, светлината, местенето или движението, които му пречат да се отпусне и да заспи.

Информирайте лекаря за този вид плач

Ето някои сигнали, показващи, че плачът на бебето може да е знак за физически проблем и лекарят трябва да бъде уведомен.

Непрекъснат и пронизителен. Ако бебето плаче непрекъснато в продължение на три часа или плачът е необичайно писклив или силен.

Слаб и хленчещ. Плачът на бебето е необичайно слаб, на ред с други белези на заболяване като сухи устни и температура.

Неутешим. Плачещото бебе не може да се успокои.

Симптоми на заболяване. Изглежда, че бебето има болки или се държи като болно, има ректална температура над 37,7º C, повръща и има разстройство.