Чувала си думите „Не е толкова важно какво казваш, а КАК го казваш“, нали? И вероятно не веднъж си изпадала в ожесточен спор с половинката ти, след който ти се е искало да си реагирала по-спокойно. Но си била завладяна от толкова силни емоции, че в опита си да бъдеш убедителна и да докажеш правотата си, си изрекла неща, които не е трябвало. Или пък си потискала гнева си толкова, че когато в един момент той е избухнал като вулкан срещу партньора ти, си му изредила всичко, което се е насъбирало в теб от известно време.
Способността да изречеш правилните думи в правилния момент не е нещо, с което човек се ражда. Това е умение, което се усвоява и упражнява с годините, но което е жизнено необходимо за протичането на гладка комуникация – особено когато става дума за интимната връзка.
Мит срещу реалност
В интимната връзка има множество митове, в които вярваме сякаш, за да се успокоим, че всичко е в реда на нещата и конфликтите са естествена част от отношенията между двама влюбени.
Един от митовете е, че е полезно във връзката постоянно да се водят спорове. Но истината НЕ е такава! Разбира се, конфликтът е част от човешката природа. Но част от нея е и способността ти да стигнеш до разрешението му или да поработиш върху начина, по който спориш, така че да не си толкова „пиперлива“, когато срещнеш г-н Прекрасен. 
Думите са основният начин за комуникация между хората. Всяка дума е натоварена със смислово и интонационно значение и може да даде специфична окраска на цялото послание, което искаш да предадеш на събеседника си – в случая, твоята половинка. Понякога обаче, в момент на ярост, безсилие и болка, можеш да кажеш неща, които дълбоко да го наранят. Не трябва да забравяш, че мъжете са така устроени, че чуват избирателно и запомнят само онази част от думите ти, които наситина са им направили впечатление. Те са буквалисти и са свикнали да поднасят фактите простичко и без заобикалки. Ето защо, не е чудно, че понякога може да се чувстваш безсилна в опитите си да обясниш на любимия ТОЧНО какво имаш предвид. Но не трябва да губиш търпение, а да се опиташ да намериш други думи, с които да успееш да му въздействаш по желания начин.
Как да комуникираш в конфликтна ситуация
Слушай активно – Помни, когато спориш, трябва да мислиш преди всичко за себе си. Остани спокойна, запази обвиненията за себе си и контролирай емоциите си. Опитай една проста техника: Следващия път, когато половинката ти се опита да спори с теб или да събуди нчкакви негативни емоции, му отговори с неговите думи, по неговия начин. Това означава. Това означава да не го прекъсваш, за да му дадеш съвет или пример, нито да сипеш обвинения и жлъчни думи срещу него. В тази ситуация не се търси победител, защото не е състезание. Просто започвай всяко свое изречение с фразата: „Така, това което чувам, че казваш е...”, а след като половинката ти свърши да говори, го попитай дали имаш право на отговор. Това ще ти помогне да останеш спокойна (поне на външен вид), ще те накара да слушаш какво ти казват и ще ти помогне да видиш от какво може би се нуждае твоят любим. С течение на времето ще видиш как ще започнеш да долавяш всеки нюанс в интонацията му, да намираш контекста или пък липсата на такъв.
Използвай думите – Ти си достатъчно силна и имаш достатъчно богат речник, който да използваш в момент на конфликт, без да се показваш неконтролируема и обхваната от емоциите. За съжаление обаче, понякога всички ние действаме доста първично в отговорите си, без да си даваме сметка, че това единствено доставя удоволствие на опонента ни, без да постигаме желания ефект.
Нека си признаем – колкото и да обича мъжът жената до себе си, също толкова обича да я дразни и да й създава главоболия – кога несъзнателно, кога напълно съзнателно, но в повечето случай постига целта си. И в следващия момент бива пометен от една яростна плеяда от думи и обвинения, които развалят настроението му и го карат да недоумява какво точно се е случило – та той просто е искал да се пошегува. Има толкова по-елегантен и достоен начин да покажеш на половинката си кога е прекалил и дори да го накараш да се почувства неудобно. Помисли си за малките дечица, които неопетнени все още от суровите отношения в живота комуникират по един чист и простичък начин, стремейки се да изразят точно какво чувстват, без да нападат и обиждат човека срещу себе си. 
Избирай битките, които водиш – може би ще си кажеш: „каква неподходяща дума – битки! Нали говорим за интимна връзка?!”. Да, но и в любовта понякога е като на война – бориш се да опознаеш човека до себе си, бориш се да не позволяваш на кариерата да попречи на личния ти живот, бориш се да дадеш на детето ви най-необходимото и в същото време да не го лишаваш от внимание и грижи, бориш се да бъдеш себе си, когато ежедневно се налага да се променяш по един или по друг начин, за да оцелееш като личност.
Конфликтът също може да се превърне в битка между два характера (твоят и на половинката ти), ако още при зараждането му не се опиташ да го потушиш. Как? На първо място, остани спокойна и не реагирай веднага. Дай си няколко миснути да помислиш: „От какво се нуждая? Как мога да се справя сама, без да замесвам други хора? Колко важно е за мен да направя „от мухата слон” в тази конкретна ситуация?” Може да се изненадаш от отговорите си, но също така ще се изненадаш как тези няколко минутки са ти дали възможност да откриеш, че истинската причина за гнева ти, всъщност не е толкова важна за началото на твоята реакция.
Помни - за промяната е нужно време. Освен това тя трябва да е двустранен процес. Но на първо място опитай да промениш собствения си начин на комуникация и думите, които използваш, когато рзговаряш. Постоянството е в основата на всеки положителен процес и ден след ден не само ти, а и любимият ти човек, ще преоткривате богатството на пълноценното общуване. И ще се учите взаимно как да го поддържате.