Ваксините – какво не знаем за тях

Информацията има висока стойност, особено що се отнася до здравето. У нас ваксините са наложени със закон, но реалната информация за тях е нищожно малка. Право на всеки гражданин е да има възможността да вземе инфомриран избор що се касае до здравето му. Всички сме чували мантрата относно спасителната мисия на ваксините, но както винаги монетата има две страни. За да научим повече се обърнах към доктор Румен Стойчев.

Представете се
Предпочитам да гледам на себе си като на хомеопат с висше медицинско образование. Имам магистърски степени по хомеопатия и медицина. Като конвенционален лекар работих 12 години, след което още толкова – като практикуващ класически хомеопат. Важна и не по-малко вдъхновяваща част от ангажиментите ми е работата по издаването на книги за хомеопатия и такива, описващи в по-общ план правилния подход към здравето, болестите и лекуването чрез издателство „ХомеоХелп”.

Какво ви накара да отречете ваксините?

Не бих се изразил точно така. Простото отричане на каквото и да било не носи нищо конструктивно в себе си. Според мен, когато подхождаме към ваксините като медицинска практика, първо трябва да отделим медицинския от юридическия аспект на проблема.

Във връзка с медицинския аспект аз държа да е ясно, че медицинската общност няма еднозначно отношение към ваксинирането като процедура.

Факт е, обаче, че мнозина лекари съвсем осъзнато не ваксинират децата си, както и че мнозина лекари не изнудват родителите да ваксинират децата си.

Факт е, в крайна сметка, че мнозина лекари не се притесняват открито да изразяват дълбоките си резерви, меко казано, срещу ваксинирането. Говорейки за юридическия аспект на ваксинирането, имам предвид неговата задължителност.

Съществува чисто научен спор по въпроса дали ваксините са по-скоро полезни или по-скоро вредни.

Докато този спор е в ход, законодателят не бива да взема страна в него, още по-малко да закрепва мнението си със закон. Ако в чисто медицински аспект по въпроса за ваксинациите скоро не се очертава постигане на консенсус, то в юридически план съществуват всички предпоставки за наличие на такъв. Докато съществуват нормативи, задължаващи родителите да ваксинират децата си и такива, на база на които родители биват финансово санкционирани за своето решение, правата на индивида са грубо нарушени.

Разбира се, върху оформянето на личното ми отношение влияят ежедневно и чисто практични фактори. Когато един лекар види дори само едно увредено от ваксини дете, това е тежък трус за него – като лекар, като човек, като родител. А сега си представете, че виждате това десетки или стотици пъти.

Слава Богу, в повечето случаи увредените от ваксини деца все пак са лечими, макар и много трудно. При тях хомеопатията успява да възстанови първоначалното им състояние на здраве. Но никак не са малко и децата, при които уврежданията са необратими. Колко деца със синдром на Уест, с разстройство от аутистичния спектър или с тежки поведенчески разстройства трябва да видите, за да си кажете, че „тук има нещо много гнило”?