Вижте още
Ниско кръвно при раждане секцио
Въпрос: Имам ниско кръвно, а ми предстои раждане секцио. Притеснявам се за упойката?
Предлагам ти моя план за плавно възстановяване след секцио. С него ще се почувстваш по-подготвена, ако ти предстои цезарово сечение. След едно спешно секцио зад гърба си се надявах да не се налага след време отново да минавам през това.
Уви, втората ми бременност завърши отново с операция, този път – планова. Все пак, когато знаех какво да очаквам, по-лесно преодолях физическия и емоционален стрес в първите дни. Най-много ми помогна положителната нагласа (доколкото успявах да я запазя). А думите, с които сина ми ме изпрати до болницата, успяха истински да ме разсмеят. Той съвсем по детски заяви: „Е защо трябваше да чакаш толкова дълго? Аз откога ти казвам, че няма да боли!”.
Избрах да постъпя в болницата в деня преди операцията, защото имах нужда от време за адаптация. Не си представях да отида сутринта преди насрочения час и директно да се запътя към операционната зала. Помисли кой вариант е по-подходящия за теб. Признавам си, че в нощта преди секциото не успях да мигна и за минута. Какви ли не мисли нахлуваха в мен... Но се опитвах да се фокусирам върху моето бебе, което след броени часове щеше да се появи на бял свят. Представях си многократно момента, в който ще я чуя да изплаче и ще мога да я гушна и целуна. Това определено ми подейства успокояващо и вдъхновяващо.
1. Първите часове
Операцията мина с някои леки усложнения, но всичко приключи благополучно. Най-сетне изживях този така бленуван момент, когато моята дъщеричка категорично заяви появата си със своя силен и здрав плач. Макар в някои болници да се препоръчва операцията да протича под пълна упойка (за да не се стресира майката), за нищо не света не бих пропуснала тези първи минути на моето бебче. При първото ми спешно секцио бях вече толкова изтощена от раждането, което така и не напредваше, че най-голямото ми желание беше всичко най-накрая да свърши, за да си почина. А сега нямах грам търпение да стана, за да видя дъщеричката си отново. В първите часове си мислех само за нея.
Какво да очакваш?
В повечето болници след операцията майките се настаняват в реанимация, за да се следи постоянно състоянието им. Това навярно е добре за физическото ти възстановяване, но не толкова за емоционалната ти нагласа какво предстои оттук нататък. А и докато си в реанимация няма как да бъдеш заедно с бебчето. Втория път имах възможност да оценя преимуществата на това да бъда в нормална стая след секциото. Медицинските грижи отново бяха на ниво, но го нямаше онова вътрешно чувство, че все още си изолиран, защото не са отминали първите критични часове. Успях съвсем да се откъсна от тягостните мисли, когато таткото и баткото дойдоха да ме видят. А и упойката все още не ме беше отпуснала, та дори успях да се посмея с тях.
- Това ДА! Опитай се да поспиш за малко, за да събереш сили. Първото раздвижване е 7-10 часа след операцията с помощта на медицинска сестра.
- Това НЕ! Не се опитвай да се обръщаш на една страна или да ставаш сама! Ако се чувстваш добре, можеш леко да раздвижиш краката си.
2. Болката
Всеки има своя праг на болка. Не бих казала, че болката след цезарово сечение е непоносима, но определено е усещане, с което надали си се сблъсквала преди (освен ако не си била оперирана). Все пак това е коремна операция, а дори едно неволно порязване с нож в домакинството е болезнено малко или много. Но с времето всяка болка отшумява.
Какво да очакваш?
Най-интензивно беше усещането, когато упойката от операцията спря да действа. Нямах желание да се правя на герой и затова помолих за допълнителни обезболявания. На другия ден нещата бяха чувствително по-добре. След първото ставане и кратката разходка до вратата на стаята, бях толкова замаяна и изтощена, че отново си починах за няколко часа. На втория ден болка изпитвах единствено при преходните положения на тялото – сядане, ставане, лягането. На третия ден удължих разходките и колкото повече се разхождах, толкова по-добре се чувствах. Налагаше се обаче да сдържам кихането, кашлянето и смеха си, защото те също бяха болезнени, тъй като оказват натиск върху коремната стена.
За да се отдели по-бързо упойката, пиех повече течности (предимно вода). Така избегнах често срещанато главоболие след операцията.
- Това ДА! Разхождай се толкова дълго, колкото можеш. Ако все още ти е трудно да ставаш често, се обръщай периодично в леглото на ляво и на дясно.
- Това НЕ! Макар навярно да се чувстваш все още изтощена, не се задържай дълго в леглото. Така можеш само да удължиш периода на възстановяване.
3. Моето бебе
Моето бебе беше моето най-добро болкоуспокояващо! И тъй като беше в стаята при мен, действаше безотказно. Въпреки опитите да ме убедят, че все още не съм готова да оставят дъщеричката ми при мен, успях да я видя отново около 9-10 часа след операцията. След още няколко часа я оставиха да стои при мен. Всеки път, когато я чувах да плаче, забравях за болката.
Какво да очакваш?
Ако си все още в реанимация, няма да има възможност бебчето да е при теб. Когато те настанят в следродилна стая, при добра мотивация от твоя страна и при желание от страна на медицинския персонал можеш да видиш новороденото още преди първото ставане. Щом успееш да се извъртиш легнала на една страна или да седнеш в леглото, си готова и за първото кърмене. Естествено, с помощта на акушерката това може да се случи и по-рано.
Възможно е твоето бебче да е по-поспаливо от останалите, но не е добре да го оставяш да прави паузи между кърменията по-големи от 2,5 – 3 часа. В първите дни може да ти е трудно да взимаш мъничето от кошчето, не се колебай да помолиш акушерката да ти го подаде и да ти помогне да се настаните обратно на леглото.
- Това ДА! Настани се удобно седнала на леглото и след това се пресегни да вземеш бебето от кошчето. Ако ти е трудно, помоли за помощ.
- Това НЕ! В първите дни не взимай бебето, докато си изправена и наведена над кошчето му.
4. Отново у дома
Макар първите дни в болницата да бяха болезнени, всеки следващ ден се чувствах все по-добре. На изписването бях толкова щастлива, че се прибираме най-сетне вкъщи, че съвсем бях забравила за операцията.
Какво да очакваш?
Както се казва, у дома и стените помагат ;) До седмица-две болката би трябвало да отшуми. За да не изпитваш дискомфорт, можеш да подбереш дълбоко бельо, което да не дразни белега. Пази се и се старай да не вдигаш тежки неща. Сега е моментът да приемаш без притеснение помощ от бабите в домакинската работа. Така ще можеш да се фокусираш единствено върху своето бебче. А то има нужда най-вече от твоята майчина гръд. Опитвай различни пози при кърмене. Позата „люлка” не е препоръчителна след секцио, защото се оказва натиск върху раната. Вероятно най-удобно ще ти бъде да кърмиш легнала на една страна в леглото – така хем ще можеш да си почиваш, хем бебето няма да е поставено точно в зоната на белега.
Възможно е няколко дни да те мъчи запек, затова е добре да хапваш леки разхлабващи храни.
- Това ДА! Добре е да изчакаш поне месец, преди да започнеш с упражненията за стягане на коремната стена.
- Това НЕ! Месец-два избягвай да вдигаш количката с бебето, докато сте на разходка.
Важно е да знаеш!
Ако болката започне да се усилва, поддържаш висока температура, забележиш непривично зачервяване или секрет около белега, непременно се консултирай със специалист акушер-гинеколог.
