Прееклампсията

Прееклампсията е много сериозно състояние, което се проявява по време на бременността и след периода на раждане.

Прееклампсията засяга и майката, и бебето. Това е бързо прогресиращо състояние, което се характеризира с повишено кръвно налягане, наличие на белтък в урината, отоци (най-вече в областта на лицето, ръцете и краката), рязко повишаване на теглото, главоболие.

Налага много внимателно наблюдение от специалисти на майката и на бебето.

Ранното проследяване на симптомите и изследванията са изключително важни за ранното овладяване на това състояние, което носи риск за живота и на майката и на плода.

Симптоми:

• - високо кръвно налягане– над 140/90mmHg
•  - бързото увеличаване на тегло ( >1,5-2 кг / седмично )
•  - нарушения в съня;
•  - отоци в крайниците и лицето;
•  - повишен белтък (албумин) в урината (протеинурия);
•  - силно главоболие;
•  -промяна в начина на виждане – замъгленост, двойни образи, временна загуба на зрението, чувствителност към светлина;
•  - гадене и повръщане;
•  - болки и чувствителност в горната част на корема.

Имай предвид, че не всички жени с отоци и/или рязко повишаване на теглото страдат от преклампсия и не всички жени с прееклампсия имат явно изразени отоци и/или рязко покачване на теглото. Някои от симптомите често се считат за нормални, съпътстващи бременността, затова е важно да не се пропускат консултации, където с изследвания може да се установи наличието на заболяването.

Жени с повишен риск за развитие на прееклампсия:

1.Генетично предразположение – до 50% увеличава риска от развитие на прееклампсия;
2.По-вероятно да се случи при първа бременност, при следващи рискът рязко спада;
3.При бременни жени над 40 години;
4.Жени, които страдат от високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, някои автоимунни заболявания, при жени с наднормено тегло, при многоплодна бременност;
5.Прекарана прееклампсия при предишна бременност.

Кога може да се прояви

Обикновено прееклампсията се проявява през периода на бременността - след 20 гестационна седмица, въпреки, че е възможно да се случи и по-рано, и до 6-8  седмици след раждането (най-често до 48 часа след раждането). Засяга от 3 до 8 % от бременните.

Степени на заболяването:

1)Хипертония без белтък в урината и без отоци;
2)прееклампсия с белтък в урината и/или с отоци (умерена и тежка форма);
3)еклампсия – протеинурия, отоци и конвулсии. Еклампсията представлява най-тежката форма на прееклампсия. За да се стигне до нея обикновено причината е в отсъствието на наблюдение върху бременната, неправилната диагноза или неправилното или неуспешно лечение с магнезиев сулфат.

Последствия

Колкото по-рано и в по-тежка степен се прояви, толкова по-опасно е положението за майката и за бебето.
При тежка форма на прееклампсия се увреждат много органи (включително белите дробове, бъбреците и мозъка), което може да има много сериозни, дори животозастрашаващи последици.
При тежки форми на еклампсия – кома с фатални последици за майката и плода.

Лечение:

-  Като профилактика на прееклампсията/еклампсията се препоръчват ниски дози аспирин на жени с висок риск от развитие на заболяването (никога не вземай аспирин по време на бременност, освен ако не е предписан от наблюдаващия те гинеколог!)

 -  Доказаната прееклампсия налага бременната да остане на легло. Следят се кръвното налягане и нивото на белтък в урината.

 - В някои случаи бременните с диагностицирана еклампсия и прееклампсия временно се стабилизират с магнезиев сулфат интравенозно в болнична обстановка, като постоянно се следи нивото на кръвното налягане, протеинурията и магнезиевата токсичност;

 - Преди 37 гестационна седмица, ако ти и бебето сте в добро състояние (и ако наблюдаващият те гинеколог прецени), може да не се избързва с предизвикването  на раждане, но при редовно следене на рисковите показатели; след 37 г.с. най-често се пристъпва към предизвикване на раждането, за да се избегнат рисковете.

-  Аборт или раждане чрез индукция или секцио.